Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...

Информация
Ин означава Вътре, формация - форма.
Значи вътрешна форма, реалност на съзнанието.
Всяка форма, картина, изречение са вътрешна сол-светлина или дори малко слънце.
Източник на радост - радостта се ражда от формите на знанието. ...

Насред огромната тълпа, решила мен, че ще ме няма,
работя, любя и творя. Света обичам – млада дама.
Мълча, когато ми е зле, и не разбирам кръговрата –
да имаш празно портмоне и да живееш за заплата...
Творя, прегърбен от тъга, лица жестоки и обиди. ...

на рулетката
на новия световен
ред — наддаване
кипи до небесата —
по освирепяване

непреходността
на словото ѝ ще е
за безброй лета̀

- Докторе, забравих къде си паркирах колата! Забравих ѝ номера, а също и името на улицата!
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...

На Галя
Ти пак ме каниш на среща
и отново съм влюбен във теб...
Не знам как да ти откажа --
така ми е хубаво ...

МИНАЛОТО
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Миналото е предстоящата
вълна̀.
Всеки ден приветствам ...

(безглаголно)
Плаж. Море. Вълни. Деца.
Шум. Прибой. И слънце лятно.
Вятър - бриз. Загар. Мечта.
Хоризонт до необятното. ...

Нощта ми на пета се завъртя,
понеже е несръчна тежко падна,
насън ми прати вино и цветя,
а знаеше – не пия... И съм гладна.
Гладува от година може би ...

Дистанцирам се от лошото, опитвам се да не го задържам в мисълта, да не се тревожа, но въпреки това, понякога усещам дъно, загубил съм равновесие.Случва се, когато възторгът от постигнатото отглъхва. Вълната е друга, квантите на енергията не откриват посоката, загубвам опора. Знам го , но понякога с ...

От жегата ли, от какво ли,
но все по-груби са устата
(тава да се чете, перата)
и яко се сече, и коли.
А повод все ще се намери - ...

Трикратен кретен е открит -
краде огретен от Крит.
Таласъм от Тасмания
имал таз мания
талашит от талпи, засмян, ...

Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...

на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...

Денят, започнал с грижи и тревоги,
успокои на ритъма си пулса.
Момчил напазарува, даже смогна
в беседката да сготви нещо вкусно.
И стаята ѝ щателно почисти, ...

Тук любовта отдавна е преминала
в отвъдното и хлопнала вратата.
Замрял е всеки порив и изстинала
е лавата до камък. Непозната
за другото сърце остава празната ...

В София, човек отива да се разходи и да подиша въздух до кварталната градинка или близкия парк. В Плевен си имат Кайлъка, във Варна – Морската градина.
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...

ЛОЗЕТО НА ТАТКО
Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе. ...

С мълчание изпращам залеза,
с дихание от свежест посрещам утринта.
Протягам пръстите, прибирам косите, с усмивка чакам обичта.
Ала прокрадва се в мислите страхът от срещата при пейката любима. Езерото-мълчи, вятърът-гълчи, крачка подир крачка, няма го, не дойде.
Уплаши ли се от чувствата, от пламъка ...

Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...

Искам в затвора! Искам в затвора!
Не искам при тия, побъркани хора!
Искам да нямам ни интернет,
нито пионка сложен за кмет...
Да няма лизачи и натегачи, ...

Шмръц започна всичко. Беше първия си нинджа жив. Но някой някога попита ли се как Шмръц научи се да бъде нинджа?
-Шмръц Ти тренер имал си нали? Защо не си ми казал? Искам да го видя! - усмихва си се Ти.
Шмръц въздъхна тежко.
-Той ще те намери.
-Ти каза ли му вече? ...

Вторник е топлинен удар.
Вторник е същински ад.
Втортик е наказание за живот във всеки град.
Вторник е жажда за прохлада.
Вторник е крачка към промяна. ...

Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...

Когато мечтите превърнат се в кошмари,
знам, че не помага нищо абсолютно.
А когато сбъднат се наяве,
странното е, че чувствам се уютно.
Главата ми се пълни - странни мисли ...

„От всеки неин клон
капят гнили ябълки и круши.“
Как от собственото си зловоние
да не се задуши?

Далече сред изгубеното минало
изтлява тихо звездният покров.
Загубва смисъл думичката "винаги".
Но вярвам в безусловната любов.
Не вярвам в неподкупното всевластие, ...

На ........
Когато си отида някой ден
сама по пътя си ще продължиш!
Припомняй си понякога за мен,
но не плачи! Не искам да тъжиш! ...

Дете махва към безчадник мен.
Живях единствено в този ден.

Миг от летен ден,
Святи Боже, подаряваш.
Чист, едва роден.
Слава, Боже, вечна слава!
Всеки ден е миг. ...

Не пия, не пуша, с жена не съм бил.
Бе, я ми кажете-не съм ли дебил?
Та в днешното време,жестоко за всички,
дори и да нямаш две-три парички,
с жена ще си легнеш и с чаша осъмнеш. ...

А как ми се лети от много време…
но все покрай криле се суетя.
Дали са бели?
Стават ли за мене?
Дали на старта, с устрем, ще летят? ...

Огъня в зелените ти очи,
разтопи леда в сърцето ми,
усмивката ти в мен нещо преобърна,
речта ми в рима се обърна,
щастието при мен се спря ...

Сред пяната на морските вълни,
сърце рисувам в пясъка на плажа.
Така оставям моите следи
в послание, което да разкажа.
А може би, за да го подаря ...

/от Удивителния Вергилий/
Не искам да свиквам отново с тъгата,
макар кехлибарена, с привкус на мед.
Да, знам – есента е тъй щедра, богата,
но влачи след себе си хали и лед. ...

С вълците ядох на обща трапеза,
бях и ще бъда един от тях -
толкова гладен и толкова глезен,
чак завидях!
Щом във гората залаяха псета, ...