Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука. ...

Джипито ми погледна кръвните изследвания, направи ми ЕКГ, четвърт час попълва доста сръчно с нежните си ръчички нещо на компютъра си. После с непроницаема физиономия и монотонен глас, без грам чувство, ми каза, че трябва да туширам по възможност всякакви силни емоции, да ям по-здравословна храна и т ...

БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...

Още един показателен пример, за това, че действията на Бог може да ни изглеждат нелогични, несъответни на нашите желания и очаквания, но от Негова гледна точка, винаги целят нашето добро.
Посрещайки Исус Христос с цветя и почести при влизането му в Ерусалим (Йоан 12:12-13), народът очакваше коренна ...

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

Времето и събитията променят хората, както и тези, които пишат за това време и тези събития. От историческа гледна точка вероятно има известна цикличност във всичко това, което се случва с човечеството, но от гледна точка на нашите възприятия и усещания всяко събитие и най-дребна случка дори се случ ...

Не отваряй вратата, заключи.
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...

КОСИТЕ НА ЯНИЦА
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...

Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...

НЕ СЪМ ГОТОВ
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там? ...

БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...

Товарищ Путин не владее Волжския гамбит. А тогава защо го опита в Украйна? Отговорът е ясен. Някой го подведе. Някой от кликата му. Разчиташе изцяло на блицкриг, но не се получи. Вече дори и дилетантите се подиграват с руската армия. Оказа се, че конвенционалното оръжие на руснаците не е това, за ко ...

МЪЖКА БАНЯ
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...

Животът не е лесен - нито е песен
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан! ...

Тъжовна песен
пее гората.
Късната есен
ù взе листата.
Вятър бездомен ...

Не! Така не мога. Все
се стичам в теб от сто реки на дъжд.
Не! Та как да галиш псе,
което пак скимти и плаче с дъх.
Та как да галиш пес, ...

Идеал са ми цветята,
те, уви, са рядкост тук,
да ме грее светлината,
да бъда аз и никой друг!
Омръзна ми от клишета, ...

ВРЕМЕТО
Безкрайно е времето - дълго тире,
дървото отсреща е дървен човек,
а вятърът бърза глава да провре
под правдата свята - одърпан елек. ...

ПОЕТЪТ
.
Дотегнах ви сигурно вече
с моите дълги брътвежи.
Прощавайте, стигнах далече, ...

Решиха – вдигат сватба тежка,
млад таралеж и таралежка.
На липови листа отбрани,
написа Зайо сто покани.
Кълвач дървото с клюн удари, ...

Опитвам се съвсем да не личи,
че в мен порои зимата отглежда,
че ме препъва кукувича прежда,
че само ми се плаче и мълчи.
Опитвам се с изправено чело̀, ...

АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ
Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата. ...

Ако знаеш накъде си се запътил, няма особено значение кой колко време ще те придружава. Помни целта, следвай правилната посока и стъпка по стъпка ще стигнеш там. Ами да, бавно! Щом „не си спестил“ за хеликоптер или за чартърен самолет. Има утеха. Припомняй си баснята на Лафонтен „Заек и костенурка“. ...

Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките. ...

Масовата култура е масирано безкултурие.

РАЧЕШКАТА ЩИПКА
Помните ли Маца – котката ленива?
Че ловува раци и не е страхлива
тръгна да разкаже случки от реката,
смелост да покаже, спряла до вратата ...

Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна. ...

И във синята вечер,
и във светлия ден
аз за тебе си мисля,
ти си винаги с мен.
Не забравяй очите – ...

Думите не казват всичко, но
всеки път до жаркост се старая.
Аз съм откровен към теб... Дано
да усетиш истински Безкрая.
Аз съм откровен към теб... Дано ...

Светлината в моя живот си ти,
с любов сърцето ми дари.
Силна и непоклатима,
нежна и незаменима.
Вярност и доверие, ...

Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда. Според Стивън Кови: „П ...

Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там?
Не съм си вързал кучето, ...

Пак дошла е чудна пролет,
от Земята писмо пиша
и макар да е във полет,
пак душата ми въздиша!
Спомняш ли си, моя мила, ...

Когато паднат небесата на колèне,
готов съм да се помиря със всички вас.
Поискахте неистово да стена,
да съм ви равен в сетния си час.
Но равенството между нас е невъзможно. ...

ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...

Момичета... над петдесетте,
със опит и усмивки... на къде
се вие пътят ни специален,
/май време е за миг сакрален/.
Да вдигнем гордо... пак глава, ...

Част 3. Апелация
В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия ...

– Днеска не дава – съобщи печално моят познат и слезе от лодката. – Нищо не хванах. Гледай.
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...