Пред иконата златиста
отправям поглед със молба.
Мълвя смирено молитва
и вярвам в твои чудеса!
Вярвам Господи, във тебе! ...

Залязват мислите.
Лъчите на илюзиите
играят пак на криеница
с истините,
зад облака на несъзнаваното. ...

... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...

Осем месеца война!
Под нагона на диктатор!
Разорана целина!
От насилник - окупатор!
Разрушени градове! ...

... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...

Светът е хубав и голям,
една част го обиколих,
ала научих и го знам,
че не е по-голям от стих.
Рамкиран е един живот, ...

Гледам „Панорама“,
шут до шут са само.
Кой от луд, по-луд.
Но народът сам е
и е скъп саламът ...

Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро ...

https://www.youtube.com/watch?v=IvUU8joBb1Q
Тъжен май че е Ноември,
Слънчо някак си се нерви.
Мисъл някаква зацъка
как да гоня тази мъка. ...

Изчезнаха твоите думи,
изчезнаха всички мечти.
В морето от мисли се губи
любов и надежда дори.
Душата потъна самотна, ...

- Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в... в... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.
- Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.
- Ами... – в ...

Родена съм да съм поет,
това ми отреди съдбата.
И съм известна с нрав проклет,
и хич ме няма по хвалбата.
Изписах страници безчет, ...

МИТЪТ ЗА ВЕЛИКАЯ И НЕПОБЕДИМАЯ СУБЛИМИРА
Добре известно е пристрастието на Путин към македонците, в това число и ред нагли негови изказвания, като следното в Тwitter /направено на 24 май 2021г/:
Посольство России МК
@Russian_Emb_MKD
Russia government organization ...

Стреляй смело - не щади.
Убий последните ми чувства.
Тук, отляво ме цели.
Само не, недей пропуска.
Припев: ...

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...

Рози на справедливостта,черни рози на безпаметността
Рози над пропастта,над небесата
Цветя на безвремието,цветя за градината
Рози от думи.
... ...

10
През миглите плахо нахлуваше светлина.
Тя се шмугваше около извитите косъмчета и се вмъкваше като крадец, щом клепачите потреперваха. После се губеше в мрака на затворените очи, също както мидата хлопваше черупките си за нея.
Кио не спеше. Беше будна. Отдавна. Сънят бе дошъл внезапно, но и внезап ...

Аз съм пътник на твоята гара, но изгубих злощастно билета.
От тревога сърцето изгаря. Изостава на сетния метър.
Вече няма защо да се лъжа, че любов е останала клета.
Вече няма защо да съм длъжен. Не повтарям познати клишета.
Не остана какво да ти кажа. „Не“ е нашето нищо и всичко. ...

Три брезички,
Три сестрички,
В скалите родени,
Към небето устремени...
Стоят си самички, ...

Зазидано момиче във чешмата
изваяно красиво цвете от мечти
то смеси живота си с водата
от сто лета чешмата тук струи
Водата свети, нежни песни пее ...

Беше късна есен. От най-късните. От тези, които вече са си прибрали златната окраска, хладният вятър вече е помогнал с измитането и на улиците, чаршията пустееше, а голите клони на дърветата стърчат като оглозгани кости, протегнали се безпомощно нагоре в сивото небе. По всичко личеше ще зимата ще е ...

Да се разлее и да се унищожи
Да се върне и да се създаде
Да бъде или да не бъде?
"Тук по добре вече никога не съществувам" каза си тя
Докато наблюдаваше къщата с двора с розите ...

Погали ме и после се вливай
Капка по капка в душата ми...
Целуни ме и после отпивай
До последния дъх сетивата ми.
Вдишвай дълбоко и с устните ...

Цвете малко, цвете синьо,
за любов ли ми шептиш?
Ти си толкова красиво,
искаш да ме поздравиш!
Във небето се оглеждаш, ...

Обич моя, тъй далечна,
вълниста като морето,
непостижима като вечност,
обладала ми сърцето,
ти, моя скрита Севда, ...

Когато майката добра целуне свое скъпо чедо,
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима, ...

Днес съм малка. И мога да се скрия
в орехова черупка.
Познавате ли ме изобщо вие
или просто не ви пука?
Преди ви топлех сърцата, ...

... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...

„Кое е ,мамо,
по-добре - вълшебник ли
или магьосник?“
„Чеде, отговорът е
в НЕБЕСНИЯ въпросник!“ ...

Собственост частна,
гладът ти към грабене -
как не угасна?...
Собственост частна,
гладът ти към грабене ...

Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони, ...

Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...

Последните успехи на ВСУ звучат обнадеждаващо. Те хвърлят Зеленски, неговото правителство и западните му партньори в еуфория. Руснаците изоставиха Херсон и се изтеглиха зад надеждните води на Днепър. Добър ход ли е това? Не изглежда ли жалко руското военно командване? Както и да изглежда то в очите ...

... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...

Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...

Кат Русия… друга няма!
Тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-голямата войска!
С най-великите солдати! ...