Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...

Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...

/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...

Внезапно появилият се бурен вятър заблъска прозорците и засвири в комина на малката къщурка, кацнала на високия бряг. Не след дълго огромната вълна Солуган, която вятарът беше подгонил от вътрешността на морето, се стовари върху скалите под нея. Заприиждаха още големи вълни. Като гладни вълци те се ...

... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...

Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...

По пролет разсъмваше се радостно, Райно,
помниш ли ти пролетта?
Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,
ходехме ти и аз по брега.
И нежен и топъл, развяваше бризът ...

СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...

Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...

Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. ...

Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...

"Как да се отказваме от хартиената бюлетина,
мургавите хора към нас ангажимент са поели!
С машините на Мадуро от този, който почина,
вот за следващите години няма да сме взели!"

Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...

Не всички пътеки превръщат се в път,
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...

I. Не е частен случай
Щом власт посръбне
... набъбне.
II. Депутатска предизборна патетика
Все за бъдни благини ...

Крива ми е крушата,
карам през просото.
Къси са ми струните,
не вървя по ноти.
Все загарям тенджери, ...

Вглеждам се в очите ти.
Плачат или радост вали?
Чувам сърцето ти, говори със здрача...
А душата, о тя знае, как да мълчи!
Ръцете ти хладни, търсят и питат: ...

Затвори очите си,.
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...

Изтлява обичта след самопредателства.
На поривите на душата си ще бъда вярна.
Харесва ти или не – ще вървя по пътеката
от нея избрана, иначе не мога да съм цяла.
Моят път е ничий, всяка душа има мисия ...

Когато дойде пролет,
в небето сбъдване цъфти,
и на земята пеят усмихнати треви.
Когато дойде пролет,
мечтите са с криле зелени, ...

Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано, ...

Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...

Това небе не спира да сълзѝ,
ноември ли оплаква, есента ли?
За много суши влага са събрали,
отдавна оголелите брези.
Листа – довчера златни гази бос, ...

... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...

Аз вече не гледам тенис!
Махнах го този канал.
Няма ги - двамата гении:
Роджър и Рафа Надал!
А Гришо пък, вечно пада! ...

Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач, ...

В един раздрънкан автобус,
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...

Влюбих се още в мига, в който те зърнах,
В очите ти,
В пръстите, с които оправяш косата си,
В прехапаните устни.
В носа. ...

„Какво е „нула“,
мамо?“ - „Чеде, празнота
е и дълбае,
и така терзае, че
дори не се и трае...“

На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...

Поезия има навсякъде,
стига да можем да я видим!
- :), ?
- :), Y
... - !!! ...

Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...

Елизабет се изправи с пуфтене и го последва бавно. Краката й бяха като от олово.
– Защо ми оставяш умората? – попита го, а когато той я погледна през рамо, допълни: – Заличаваш болката и нараняванията, но ми оставяш умората. Нали и тя не е истинска?
„Всичко си има цена, шейа, дори и на сън.“ – отвър ...

/рондел/
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...

Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...