Имах си приятел аз,
мил с мен, добър,
и ръка подаваше ми всеки час,
с него да дружа.
От всички други бе различен, ...

През вечността ще прескоча
на тъмната нощ беззвездна.
Твоя свят да търся светъл,
защото без него съм в бездна.
През изживяването ще мина ...

Чудих се коя от всичките истории с братовчедка ми да ви разкажа! Защото те са толкова много, че може цяла книга да се издаде. Реших да изневеря на фармацевтичната тема. В следващата история обаче, главна героиня е баба ми Станка – Мути. Започнахме да я наричаме така, след като наши приятели от Герма ...

Любовта е измама, любовта е болка,
любовта е радост, любовта е страст,
любовта е вярност, любовта е искреност,
тя ни дава много, но и взема толкова.
Хубаво е като я има, но е тежко като отмине, ...

Дали те намерих
или си моя моментна наслада?
Аз съм тук да ти дам това, което мога
и да ти обещая невъзможното.
За мен любовта ти е крещящо желание, ...

Времето минава -
кой ли ще го спре?...
Иде незабрава
с твоето лице.
В спомените трайни ...

Двамата стояха един срещу друг. От десет години бяха семейство, но Джон разбираше по погледа й, че вече не са. Скандалите и безсмислените спорове само бяха ускорили идването на неизбежния край. "Добре, че нямаме деца" - помисли си Джон и отново се вторачи във вече бившата си жена. В очите на Елън ня ...

Спомени...
В спомените аз се вглеждам
и се пренасям мисленно назад,
когато с вяра, воля и надежда,
аз търсех себе си... ...

Колко пъти съдбата
разсече с меч сърцето ми,
колко пъти тъгата
се изписа на лицето ми?
Колко пъти тайно плаках ...

Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)
Пожелах си измислена хубост ...

Аз знаех, че ще дойде, без да пита
готова ли съм и дали е време...
Със нея съм си себе си, най-истинската,
пътеката на светлите си корени.
Понякога забравям болка, страх ...

(Епикур: Където сме ние, смъртта още
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...

Посветено на red_rosse /Цвети/,
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...

Научи ме да чакам времето
и да не гоня звездите.
Научи ме да съм в мир със себе си
и спокойно да изпращам дните.
Научи ме бавно да живея, ...

На разсъмване...
Все такава да ме помниш -
още непогалена от слънчево събуждане,
тихо приютила нежен дъх във шепите ти...
Неизречените думички да са напътствия ...

Бих се страхувал
от болката,
ако я чувствах.
Бих се страхувал
и от теб, ...

Morandi - Come Home
Chorus:
I cried once, I cried twice
Since you were gone
I pray once, I pray twice ...

Rihanna - Cry
I'm not the type to get my heart broken
I'm not the type to get upset and cry
Cause i never leave my heart open
Never hurts me to say goodbye ...

Theatres Des Vampires - Angel Of Lust
Majestic with his dark beauty full of pain,
under the sky he stays and is wandering in the lust night
He is looking for the next victim the next lost soul;
fallen angel from heaven needs some victim ...

Историята ми е дълга...
На вас ще ви се стори банална,
може би и скучна,
но за мен е болезнена.
Макар и дълга - аз ще я напиша, ...

О, как ми се иска
отново да се сгуша в теб.
О, как ми се иска
да мога да си продължа напред.
Щом затворя очи, ...

Секунда след края
видях се в началото,
усетила страх
се прикрих под одеалото
и зачаках... ...

Смрачава се в душата,
есента превзела парка,
с ехо на пърхащи крила,
приспивно кани пъстроцветните
красиви есени листа, ...

Оковите скъсани в краката ти,
очите ти вързани за сетивата ми,
когато летях с птиците - ти падаше
с поглед палех те - след капризи бягаше.
Мойта омраза - прашинка в душата ти, ...

Поглеждам през прозореца навън,
ти седиш сам на празния подлез
и сякаш това е един ужасен сън,
на фона на красивия залез.
Не виждам във живота смисъл, ...

Любовта боли -
но аз обичам тази болка.
Любовта топи,
но без нея - два пъти по-малко.
Любовта гори, ...

Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра, ...

Иска ми се времето назад да върна.
Да забравя как със всяка твоя дума
влюбвах се във теб.
Как със мъка устоявах на един твой
малък жест. ...

Ужасно трудно е да си играчка...
Да бъдеш кукла в нечии несигурни ръце...
Да те погалят, да те гушнат... после да те смачкат...
Какво пък толкоз!?... Няма още кукла със сърце!
И всеки път, щом пак във самота потъват, ...

Жената на 21 век
Лъчко хванал си е гадже ново - осакатена от съдбата откъм дар слово, средно-статистическа на вид и с интелект на морски сафрид. Възхитен от нея, я запитва нежно, думите изрича, в очите гледа я копнежно: „Как си, мило писе?", а пък тя отвръща романтично „Пика ми се...". Братовчедката ...