Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички м ...

На Смиф
Чета поет. (Приех го за приятел).
От стиховете музика звучи.
Клавишите на старото пиано
нашепват нежност, обич и мечти. ...

Да ти кажат, че те обичат,
за това мечтае всяко влюбено момче,
поне при мене е така.
Да ти кажат, че те обичат
и то любимата жена, ...

Твоите слаби ръчици,
книжката малка държат.
Чувство на благодарност изпълва
твоите големи очи.
Душицата твоя се радва ...

"Ще ти говоря за любов, а ти сънувай,
ще ти говоря за любов, а ти целувай..."
Ще ти отворя портите на рая,
душа ще скрия в моята постеля –
с вълшебство, с приказна омая, ...

Искам нежно пак да те докосвам,
да погледам твойте ръце.
Искам всичко да ти кажа -
и това, че ТИ си в моето сърце.
Искам всичко да забравя, ...

Болка внезапна събуди деня.
Телефон, такси...
и в болница "Изгубени мечти".
Тракащ асансьор, тъмен коридор,
бяла манта в стая тясна. ...

Обичам те!
Две думи, виещи от болка.
Обичам те!
Нежност, вяра, тишина.
Обичам те! ...

За малко, за част от секундата, докато бях с тези слушалки в ушите, докато разглеждах нещо странно познато, нещо толкова познато, което ме кара да се чувствам сигурен, за момент...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...

Доктор Джекил и Мистър Хайд
Стихотворение за двойствената природа на човешката душа,
вдъхновено от романа на Робърт Луис Стивънсън
„Странният случай на доктор Джекил и мистър Хайд”
... Понякога Съдбата ...

Излезнах навън,
а беше студено.
Да покарам колело
по тениска и къси гащета,
а беше студено... ...

Бащи, деца, любов и майка.
Сърце, съдба, раздяла, край.
Поръчваме кафе и лайка
и плещиме слова безкрай.
Живот и смърт - две думи ясни, ...

>>>> Слънце съм, но съм залез,
>>>> мрак съм вътре във мен.
>>>> Езеро съм, но съм блато,
>>>> бушуващо море съм вътре в мен.

Пулсира времето във мен,
със свойте тъжни листопади,
със залеза на мъртвия ми ден.
Раздадох всички карти и колоди,
и с тях раздадох част от мен. ...

Случвало ли ви се е, вода да ви приседне,
когато мрачен е денят от сутринта?
Усещали ли сте сърце да трепне,
когато срещне ви с любим случайността?
Обичате ли да усещате тревата, ...

На един арабски поет...
Хилядолетна култура в сърцето понесъл,
поеми стотици, хиляди, отпреди Христа,
четеше, превеждаше, приспиваше нежно
и галеше ме, бдящ над мен, чак до сутринта... ...

Единъ до другъ - съ тебъ другари бѣхме.
Единъ до другъ - въ Рая и въ смъртьта.
Единъ до другъ - съ тебъ живѣхме и се смѣхме.
Единъ до другъ - опознахме любовьта.
Единъ за другъ - родени ние бѣхме. ...

Извай ме с думи, толкова прекрасна,
каквато искаш винаги да съм.
Аз с думите ти мога да се срасна -
да въплътя най-дръзкия ти сън.
Накарай ме да търся любовта ти ...

Защо дойде?
За да ми покажеш как боли от любовта...?
Или бях поредната играчка,
която да захварлиш след това.
Аз знам, любовта е жестока, ...

Един живот не стига, за да те налюбя!
Един живот е малко, за да се изчерпим!
Една огромна обич, полята със любов!
Един огромен огън, обхванал житието!
Един живот не трябва, да може раздели ни! ...

Вярвах, обичах, мечтах...
сега страдам, обвита във страх.
Болка жестока в мене ехти
след твоите думи,
не очаквай да кажа "Простих". ...

Недовършена още е иконата.
Нарисувах теб, Майчице, Божия.
Топло, с обич гледат очите ти,
сега извайвам святата рожба.
Безмълвна, смирено очакваш ...

Изгряват утринни лъчи,
не казвай дума, замълчи!
Магията от снощи запази
и образа ми запомни!
Помни, когато те целувах, ...

Седеше на двора със кърпа в ръка
момиченце малко, пропито с тъга.
То молеше Бога за малко любов,
а Той отговори: - Винаги готов!
- Обичай, момиче, без страх, без сълзи ...

Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
Усеща се вече ...

Тя седи обляна във сълзи в тъмнината на нощта,
но дали от радост или от тъга?
Любов! Тя мечтае за малко любов
във живота и тъй суров.
Тя мечтае за капка нежност, ...

Представи си пух от топола.
В този пух да потънеш изцяло.
И перо на гугутка в полет
да се плъзне по твоето тяло.
Представи си въздишка на вятър ...

Срещнах днес случайно
мой идол от сайта,
поговорихме си в скайпа
и като човек много ми допадна.
Явно днес имам Дяволски късмет. ...

Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се р ...

България е древна държава,
която спомен за величие оставя!
Прабългари, траки, славяни
населявали са нашите поляни.
След битка жестока във паметен ден, ...

Дъждът се сипе от очите ми,
а после яростни светкавици
от тях изригват,
а после - в свършека на дните ми
раздялата пониква, ...