Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.7K резултата
Ако знаех
Ако знаех, че те виждам за последно
щях по-близо до теб да седна.
За да усетя твоето присъствие до мен,
да се събудя спокойна на следващия ден.
Ако знаех, че за последно чувам твоя глас ...
Наказание...или спасение?
Може ли човек да я желае,
или просто тя превзема неговото аз.
Отвежда го, дори и да ридае
дори в сърцето му да няма капка мраз. ...
Седя на лунна светлина и гледам към озареното със звезди небе, блещукащи и радостни! Но Луната, тя плачеше. Попитах я тихо:
" - Защо плачеш?" А тя ми отвърна:
" - Защото всяка вечер, когато се покажа, виждам колко е лош света и колко много хора страдат. Всяка вечер съм на небето и всеки път виждам е ...
На И.
В сърцето ми нежни птици пеят
и тяхната чудна божествена песен
трябва да стигне до теб, до твоето мъжко сърце,
трябва да изкачи най-непристъпните върхове ...
Тя беше жива само когато играеше.
Превиваше ханш и нозете танцуваха.
Всъщност плачеше, но никой не знаеше...
Само плясъка на ръцете си чуваха.
Не узнаха, че някога тя беше стебло ...
В студените вълни на есента
гората плавно сякаш се стопява.
И на талази идва, стъпва...тя.
И птичи зов оттам не проехтява...
В канавките с опадали листа ...
Дъ съ чите саму от оръ с много фтички у главътъ!
Смешну ми е, чак шъ гръмна. Гледъм - веч съм запръхтела.
Вънка петлю зе дъ съмва, със кокошка прилителъ.
Смешну ми е, шъ съ смея. Даръ - зе, чи съ изучи.
Кметя турга и ругатъ, белким земи дъ сполучи. ...
- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин. ...
На кръст ли съм или на кръстопът,
а може би по малко и от двете.
Не се подреждат вече мислите,
а думите отказват да седят в редица.
Край мен е хаос, в мене още по-голям. ...
Какво да направя,че да ме погледнеш със други очи,
така, както аз в момента те виждам?
От крадена обич, повярвай, боли,
тя, любовта, при мен все не идва...
Харесвам те много - не знаеш това ...
Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе я ...
Вятъра
Още ли гониш вятъра? Тогава мълчах,
исках да видиш, знаеш, познаваш,
без да страдаш, да го разбереш.
Обичай вятъра, не го гони, той не се улавя, ...
Все още щом погледна в твоите очи,
ми се иска да ме гледат все така...
да са вечно пълни с хиляди искри
и да показват обичта!
Все още щом докосна твоята ръка, ...
Те, лошите пронизват. С лед до мозъка на костите!
Напук, непоклатимо, с тях никога не се докосвай.
И твоят глас мълчи със песента ти тъй беззвучна!
И само безчинстваш, под собствено си було!
Ти загадъчен приятел си за другите! ...
Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...
Животът е странен понякога... Така ме завъртя, че не можах да създам собствено семейство, но отгледах децата и внуците на двете ми по-големи сестри. Някои от техните бисерчета съм ги записала...
Веднъж петгодишният Емчо, внук на сестра ми Синита, каза:
- Мамо, щръкват ми ушите за тази музика!