Слънцето примамливо изгря,
неусетно отмина нощта.
Чашата със шампанско преля,
ала е тъжна моята душа.
Аз търся красивото ти лице ...

Искам да се взирам в очите ти, в този син, необятен свят, пълен с толкова красота...
Искам да докосвам устните ти отново и да усещам всяка малка част от твоята душа...
Искам да се върна при теб, защото ми липсват прегръдките ти, в които не чуствах мизерията на моята съдба...
Сега съм празен, потънал ...

Сега вече ми е все едно!
Сега и аз се научих на мълчание,
да не търся отговори на въпроси,
когато не ме желаеш до себе си.
Сега вече и аз заставям сърцето си ...

Застанали на брега,
високо над бушуващата вода ,
върху една оголена бяла скала,
стоят две фигури – мъж и жена.
Заключени в прегръдка са те, ...

Насред поляната стоеше мъж с прошарена коса и носталгично лице. Очите му бяха угаснали - сякаш хиляди самотии се отразяваха в тях. Хората в града говореха, че би трябвало да е свикнал с липсата й, но той не успя. Как да приеме, че нея я
няма, когато детският образ-мечта все още изплуваше в сънищата ...

Смразяваща тишина и убиваща самота. О, жестока съдба!
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!
Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една ...

Самотно, тъжно е сърцето,
правещо се на безчувствено...
Заслужаваш този студ на чувства,
сам го предпочете пред любовтта ми.
Сам изтръгна ми душата, ...

Измамни мигове,
красиви,
владеят моят свят сега:
суетност, властност,
мъжка гордост, ...

Денем ти разкъсваше сърцето ми,
нощем аз със сълзи го лепях,
за да бъде цяло и да те обича...
Колко ли години пропилях?
Денем ти отравяше душата ми, ...

Завинаги ще си останеш на пиедестала,
на който те издигнах във мечтите свои,
завинаги ще е и чувството, че цяла
не ще те имам даже и в окови.
Завинаги ще се опитвам да избягам ...

Лицето ти на лунна светлина
изглежда, сякаш цялото вълшебство
на света магьосник сложил е на твойта длан
и пръснал го е във очите ти.
Косите ти, от вятър разпиляни, ...

В църквата щом вляза се чувствам блажена,
Макар да съм жена, съвсем обикновена.
Богородице, майко, майко на Бога,
Пред тебе изказвам мойта тревога.
Във тебе не мога да се съмнявам, ...

Пенливо вино.
Пенливо море.
Вино горчиво.
Море
с брегове. ...

Далечното ми слънце ме огрява,
завиждам му за липсата на избор.
Жаравата във него все остава,
а аз вода съм, но без извор.
Начало имам, имам край, ...

Труден е края след всяко начало,
трудно се изричат чувства, спотаени
дълбоко. Живота си сякаш объркваме
постоянно и го почваме наново.
Опитваме се да изтрием лошото, ...

Ти, ручей безкраен, защо тъй тъгуваш?
Къде ли си тръгнал по пътя си свой?
И мисли и речи със себе си носиш,
препускаш стремглаво и правиш завой.
Ти ручейче бистро с очи кат мъниста, ...

Добрата дума е нужна на всеки,
тя топли със сила и мощ,
в студените нощи сгрява сърцето,
да бие във ритъм за този живот.
Добрата дума изпълва с усмивка ...

Дойде, за да се разделиш със мен.
А чувствам се тъй странно облекчена.
Душата ми, изстрадала предчувствия,
сега е лека, пърхаща, освободена.
Дойде, за да ме видиш за последен път. ...

Ако замина надалече в планината,
пак със мене ще пътуваш ти,
твоето лице ще виждам в зората
и тебе пак ще галят тез лъчи.
Ако замина надалече при морето, ...

Някой ден света ще се пита
кой човек стиха е сътворил.
Твойта красота ще се издига,
вече с моя грях се примирил.
Но мен, дори да ме забравят, ...

Когато исках те аз,
теб нямаше те, нали?
А чаках те в захлас,
гаснейки по твоите очи!
Когато обичах те, помни, ...

Бор расте до мургава еличка,
и с игличките я гъделичка.
Не ги спира нито пек, ни зима!
Това борче много клонки има:
с горните я гали по косата, ...

Убийство по законите на жанра.
Убийството на любовта, от страст.
Законно, безразлично, безпардонно.
Убийцата на любовта съм аз.
Убийство сладко, леко и греховно, ...

Нацъфтели мушкати
по селски первази.
Слънце ги топли,
дъждецът ги къпе.
Очите ни радват, ...

ЛЪЧ СВЕТЛИНА
Лъч светлина преряза гърлото ми с топлина и времето за миг спря. Отворих очи, за да открадна красивата небесна, златистата доброта, за да я запазя завинаги в съзнанието си, че когато падне мрак вътре в душата ми, да отворя резервоара си със радост и щастие и да попия всичко, сякаш в мом ...

Когато аз замечтая,
ръцете ми превръщат се в крила
и се пренасям в безкрая,
като започвам да летя.
Пренасям се във свят далечен, ...

Стоиш до мен.
Как всичко се промени.
Стоиш до мен -
сляп и ням.
Стига илюзии. ...

Правим се, че не се познаваме.
Как отлетя любовта?
Преди всичко един за друг давахме,
но това бе толкова отдавана, а сега?
Сега сме непознати, ...

(пред Иконата на Дева Мария)
Богородице, Пресвята наша Дево!
Коленича пред иконата ти свята,
и моля те за прошка, Тебе -
най-възвишената майка на Земята! ...

Ела, мой мили, с мен във рая,
дано бистри ручеи струят!
И ние жадно устни да поим,
а свят със алчност да е немислим!
Как искам там аз нищо да не зная, ...