Играем с въображение и с потно чело
през всичките сезони пиесата "Любов"!
Тя е с отражение достолепно,
все пред празни столове!
Ей, хора, разказвайте за нея, ...

Angel Eyes (Home And Away)
I pay the price for cheap advice
Sick of leaving in the morning
With the night you gave away
So now I'm gonna take that all that I can get ...

Вятърът шептеше ми нечувани слова.
И ненамерена отново аз останах
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...
Картина съм на сляп художник. ...

Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.
За спомен исках да си ги запазя - ...

>> Вече птиците не пеят -
>> летят самотни, онемели,
>> нежно вятърът не гали -
>> студено около мене вие,
>> а и дъждът не ме целува - ...

Защо очите си с неподходящи срещам,
има ли отговор това ?
Хора без сърца - това е моят свят,
нима е в мен вината?
Момчета със замръзнали ръце, ...

Чакам те да дойдеш
стаена, притихнала чакам.
Греша ли, не знам,
че вярвам в Теб.
Една врата да се отвори, ...

Ерос Рамацоти & Тина Търнър - Нещата от живота
[the English-Italian version of "Cose della vita" (Eros Ramazzotti)]
[английско-италианската версия на "Нещата от живота" (Ерос Рамацоти)]
(Autori: Pierangelo Cassano, Adelio Cogliati, Eros Ramazzotti & James E. Ralston)
(Автори: Пиеранджело Касано, Аде ...

ОГЛЕДАЛНО
Утихнали се къпят в нощта,
сълзите ми в сълзи - море!
Очите ми, изпръхнали от взиране -
звездици в звездно небе! ...

В памет на един познат...
Отиде си от този свят... бездихан,
едва на двадесет и четири лета.
След теб остана глуха истината
и светъл спомен за несбъднати неща. ...

Къде са звездите, към които всички се стремим?
През болка и нещастие, през страдание вървим,
за да стигнем края, слънцето на нашите мечти
и да паднем като Икар насред голите скали.
Къде е смисълът, ако не се стремим ...

Обичай ме!
Та аз съм самодива,
която във съня ти броди нощем.
И в сластни танци бурно се извива...
Но там не можеш да я стигнеш още! ...

Беше прекрасен юлски ден, слънцето грееше по необикновен начин и сякаш се усмихваше, предвиждайки нещо хубаво... Целият ден беше прелестен, слънчевите лъчи, усмихнатите лица на хората, началото на лятото... Настъпи нощта, луната гордо се издигна над хоризонта и сякаш се закова в най-високата си точк ...

Ти не знаеш как изглеждам -
помилва те моята душа.
В очите на друга поглеждаш
и пак виждаш друга жена.
Мъжко сърце, лъжовно, ...

Жълтооранжева луната блестеше,
в медено оцвети ме цяла,
златнокрила светулка трептеше,
насочвайки ме в нощната омая.
Навлязох в булото на тъмната царица ...

Да, познавам го. Срещнах го случайно, докато търсех някакво нощно заведение. Съдбата ме прати точно при него и групата от магически създания, която го заобикаляше. И отново тя - съдбата, пожела заведението да потъне в тъмните улици, без да го открием. Говорихме дълго. Казахме много. Много, но без им ...

И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си... ...

Това съм аз – малка и наивна,
като паднал ангел, без крила!
Това съм аз – минавам покрай теб и те обиквам!
И както пролетта бързо с промените привиквам!
Това съм аз – не ме вини, че те обичам… ...

Цял ден пътувахме из чужда, приказно красива земя. Вечерта ни настигна - дъждовна и глуха - на хиляди километри от бащината къща. Мокрият асфалтов път, лъснат от фаровете на колата, режеше потъмнелите хълмове, покрити с гъсти борови гори.
Нощта, която ни поглъщаше, заличаваше всичко, което досега бе ...

Само се пишем на феминистки...
Само се перчим на много дръзки...
Само се правим на мъжегризки
и медалистки по мъжки дръжки...
Само се гърдим, че всичко можем... ...

Виждам, колко далеч си...
а на сантиметри от останалите.
Преплитам се в мислите ти,
обграден от внимание,
Ти си най-големият самотник. ...

Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи, ...

Опит да намеря чрез опит пътя си...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната гла ...

Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под веж ...

Blue eyes just smile to the world
Full of dreams and with fascination
Too soon she saw that her hands were chained and pulled without any freedom
It's always the same, they fear no way out
I cannot break it ...

Хей, момиче, погледни се!
Ти си толкова красива.
Защо плачеш, когато можеш да се смееш?
Хей, момиче, обърни се се!
Ти си млада, мила, обичлива. ...

Кълвач надпя неделната камбана.
Момичето звънеше като струна.
Цигулката мълчи до цигуларя.
Къпините са жадни да ги вкусят.
Октомври къса златните си ябълки, ...

Само мрак и пустота се лее в нашата страна,
животът ни е глас в далечната земя.
Дебне ни на всяка крачка пак опасността,
няма никаква спирачка сблъсъкът с реалността.
Демонски криле пронизват отчаяното ни небе ...

***
Един нещастен паяк се спъна в трохата хляб, която беше паднала от устата ми. Не ставаше за ядене, повървя малко и пак се спъна, този път в празните, разпилени листа върху бюрото ми - те също не ставаха за ядене...
После не знам какво се случи с него, но на сутринта малка мрежа беше сковала мозък ...