Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.7K резултата
Ракова реалност
Празно пространство... Бледа, болна луна.
В самозабравена въздишка отмира бавно вечерта.
Черни облаци се скупчват горе.Усещането е за самота.
Кехлибарът капе по лицето ми.Прегръщам Болката с Душа.
Крехките сълзи на студеният камък срещу ми, ...
Sum 41 - With Me
I don't want this moment to ever end
Where everythings nothing without you
I wait here forever just to, to see you smile
'Cause it's true, I am nothing without you ...
Зелени треви хващат ръжда от златен залез,
и двамата обичахме този час на деня,
аз усещах, гледах, дишах тази прелест,
как слънцето залязвайки, разпалва пред
моите очи нова звезда... ...
Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живо ...
>>>> Страх ме е,
>>>> изпитвам ужас от вода,
>>>> а навсякъде около мен е море.
>>>> И то ме дърпа, казва ми: "Скочи",
>>>> и аз го желая, но ме е страх... ...
Баща ми ще продава бащин дом.
И задушаващото чувство на предателство
със дъждоносни облаци му пълни погледа,
и бръчките по челото сгъстява.
И някак се смали и се прегърби. ...
И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...
♥ Обичам те толкова много,
че когато не си до мен се натъжавам.
♥ Обичам те толкова силно,
че при мисълта за теб полудявам.
Когато с теб си говорим, ...
Уморих се да те следвам, мечта.
Уморих се да скитам сред звездите.
Уморих се да те слушам, душа -
да те събуждам и да те приспивам.
В този миражен свят, ...
Убивам времето. Почти е престъпление,
а аз убивам времето с ръце.
Плета за него примки от търпение,
разплитам ги. Заспивам уморена.
Събуждам се - да бяха ме оставили ...
През април забравата се връща,
погледът ми свети от живота нов.
Вятърът и слънцето страстно се прегръщат,
Любовта им се облича в зеленина.
Птича песен слухът ми гали. ...
На Съпругата ми
Прашинка във безкрая е Човек...
Истината търсещ сред хаос и звезди...
Пътища без край създава и гради...
връх на пирамидата, наречена Живот... ...