На работа
Часовникът безмилосно дрънчи,
отваряш сънени очи,
време е, ставаш с надежда
денят с радост да те среща. ...

Но...
(на …а)
Но ти дойде,
С трепет… наивна
И после всичко си тръгна. ...

Любов пред залез
Заведи ме долу на реката,
Залеза да ми покажеш.
Ще потънем в тишината...
За любовта да ми разкажеш. ...

Някога
Някога ще се обичаме...
И то със истинска любов.
Някога заедно ще тичаме,
Дори и да не съм готов... ...

K.огато те видях за първи път
Р.азбрах, че ти си по-специален,
И.стински и толкова реален.
С.ърцето с едничък поглед разтопи
Т.айните ми за секунди ти разкри. ...

"Тихото щастие". Аз обожавам "тихото щастие". То няма нищо общо с "бурното щастие", еуфорията и кратките, но силни емоции. "Тихото щастие" се появява без да го усетиш, защото стъпва много леко... така незабелязано си и отива. То е толкова нежно и хвърковато, че оставя в теб един постоянен гъдел, при ...

Уязвимост - или инфантилност на времето
На един познат му обраха къщата, докато спял със съпругата си и детето на горният етаж на мезонета си.
Пътувахме към Варна. В нощтта се носеще невероятна смрад, особенно, когато минавахме покрай промишлени зони. Осезателен факт, че в нощта фабриките изхвърлят ...

Объркана, изпусната,
на връхчето на пръстчето
приседнала.
Объркана, изпусната,
изгубена във тишината ...

За теб ще се завръщам
Аз привикнах с мисълта, че няма да те имам.
Привикнах и няма нещо, дето да тежи.
И спяща съм в прегръдките ти, дори незрима.
Отнесена от вихър, който вече не горчи. ...

Душата ми - скитаща блудница,
намери своят дом, издигна крепост.
В болката от теб - закъсняла любов -
се преоткри и заживя, написа епос.
Лети от щастието, че дарява. ...

Тихо е в душата ми, тихо,
като в кротко след-пладне.
Няма никой и нищо наоколо,
тишината даже приспана е.
Покой и нежна нирвана ...

За последно
Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени... ...

Един безмислен монолог
Искаше ми се стих отново да напиша...
Някакъв смислен монолог...
Ала себе си пак ли да описвам
в безкрайността на своя вечен епилог? ...

Разюздано се втурна суетата,
сред хората препускаща в галоп,
изгуби се бездушно във тълпата
и вкопчи се във жалкия живот.
Облечена в доспехи от критичност, ...

Уважаеми другари! И другарки по-, по-, най- !
Шъ ви казвам нящу тъжно. Плачете ли? Вай, вай, вай!
Малко шъ ви понапусна, (има-нема десет дена!)
ма отново ша съ върна - бронзова ил зачервена.
В отпуск кметствоту излазя. За доклади - при Тудора. ...

Родният ни град в пристанище за нас превърна се -
делим душите си и уж назад не се обръщаме,
но пак, все някога и двамата се тук завръщаме!
Щастливи по отделно, различни пътища поемахме.
Съзнахме грешките си, обещахме да не се виним, ...

Добра ще съм, когато се завърнеш
да поискаш прошка, осъзнал вината.
За слабостта си преди време да си тръгнеш,
не те упреквам - съдник е съдбата!
Добра ще съм, ще се усмихна нежно ...

Мисъл - Смисъл
Импулс на ума -
ражда се Мисъл.
С мисъл вървим -
за добро или зло? ...

Защо плачеш, Небе?
Че виждаш всяка хорска мъка,
издигната, разкъсана към теб...
Желаеш да я задържиш, да я изтръгнеш,
да я пречистиш с летни дъждове. ...

Усмивка
Символ на нежност и ласка,
израз на топлина и уют -
това е усмивката бляскава,
показваща верния път. ...

(посветено на Ина)
Във твоите очи ще превали надежда,
а друга във сърцето ти ще се роди,
вглъбена самотата ти ще носи име,
което, иска ми се, да не помниш ти. ...

Ще позволиш ли да си иде любовта,
в нощта, когато даже славеят не пее?
Ще я изпратиш ли да скита в самота
и само в сенките злокобни да се рее?
Ще си отдъхнеш ли тогава в тишина, ...

Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...

Ще ти разкажа приказка една,
в нощта, когато сенките заспиват,
ще ти разкажа аз за любовта,
заради която хората умират.
Живели някога в една гора, ...

Обичам в притихналата лятна вечер
да слушам песента на щурците,
отпуснала главата си в скута ти,
да гледам как танцуват звездите!
Обичам в притихналата лятна вечер ...

Не мога да престана за тебе да мисля,
бих искала да направя това,
но сърцето ми с твоето име привикна
и дупка ще стане, ако го махна оттам...
Не мога да забравя очите ти черни, ...

Нема а са пуашите сига,
оти ша започна а ‘стипосвам.
Въря си пу крайбрежната кат алтав
и гледам сборище от
най-различни гости. ...

Как боли да си жена,
да обичаш, да прощаваш,
как боли да си сама,
а любовта си да раздаваш.
Да се усмихваш как боли, ...

Дъжд от смях прокапва над деня
кръв разкъсва устните познали...
вкуса на Вечността... солен...
Повърви до мен и ще ти покажа...
смисъла безумен... забранен... ...

Обичам те, защо тогава плача?
Обичам те, защо ме тъй боли?
Обичаш ме - така ми каза в здрача,
потъваш в мен, когато сме сами.
Обичаш ме, а с думи ме раняваш. ...

Децата на дъжда са капките.
Те идват весели, игриви.
Танцуват в локвите, по шапките
и скуката от нас измиват.
Подскачат диво по первазите ...

Целуни есента, тихо слизаща
по косите, в очите ми димни.
Събери си секунди изгризани.
Наречи ги на моето име.
Поеми аромата на вятъра. ...

Нощта е жадна за любов.
На рамото ми уморено
очаква него. Ето, нов,
Денят се втурна вдъхновено.
Той в миг се вкопчи във Нощта ...

За твойта гара няма влак...
Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори... ...

Сега, когато ще се срещнем,
когато не ще има граница,
когато можем устните си да докоснем...
аз чуствам се нещастница!
Сега, когато почва нашето начало, ...

Нивга няма да забравя,
че някога обичах те и аз...
И с този лист не ще удавя
това, което беше между нас...

Утрото отново е тъжно,
няма те до мен.
Вече знам кое е най-важно -
да съм с теб всеки ден.
Търся навсякъде твоя глас, ...

* * *
Очите се бавно затварят,
натежали отново от плач
и пред съзнанието се показва
все един и същи използвач... ...

Да бях звездичка на небето,
ти щеше да си моята луна.
С вълшебство щях да те повикам,
защото аз съм с име на Жена!
Да бях роса, а ти тревичка, ...

Смъртта ме обгръща във бяла завивка.
Тъй нежна, тъй топла - Смъртта...
А казват, че тя е със всички жестока,
че взема живот ей така...
Смъртта е със тяло на млада девица, ...