Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...

Кое е независимо, бе хора?
Животът е зависим от пари,
от клюките зависи буля Дора,
а Жельо от пиячка до зори.
Всички са зависими от нещо. ...

Дишаме трудно. Сякаш дрога
трови ни с всяка мисъл.
Може би пушим твърде много.
Или ни липсва смисъл.
Готвим се уж за роли звездни. ...

„Колко са, мамо,
звездите по брой?“ - „Чеде,
както мечтите!“

За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...

Четвърта картина
Знакова среща.
Когато се насити и на това вълнуващо предизвикателство в живота си, фотьойлът успя някак си да се откачи от върха на кулата и отново да потегли на път. Не след дълго вече летеше над пирамидите край Гиза. „ Ех - помисли си той – така и така вече дъното ми е пробито, за ...

Нектар от ферментирало кокиче
под първите лъчи на пролеттта ,
събужда в тебе думите : " Обичаш
и някой друг до тебе на света!
А щом нектарът стане на вермут ...

Живот, живот - жесток плебейски възел,
от който гледа ме смъртта в очите.
И търси упор моят свят пронизан
от призрачния прицел на мечтите.

18.09
Аз съм твойто малко колело в твoят голям проект,
Няма да пиша на английски. Ще се опитам да стихоплетствам интимност на български,
В твоето око, обградено от звезди,
В твоето око обградено от нежност, ...

Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...

Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...

Жената начало е и край във безкрая.
Жената създава, жената твори.
Жената, която живота дарява,
поете, възпей и увековечи!
Жената е раят, жената е огън. ...

Небесни колесници летят си нависоко
и чертаят тайно човешките ни бъднини.
Юздите дърпат здраво те на сетивата
и душите предизвикват към нови висоти.
За лудият им бяг и измерението тяхно ...

Дежурният лекар направи вечерната визитация в болничният комплекс. Хоспитализираните пациентки бяха добре. Стигна до родилни зали и му се обади санитарката от приемно отделение. Има родилка за приемане.
Още от вратата на асансьора чу креслив женски глас, който едва ли не се караше на кротката и опит ...

Мина много време, драги Джим.
Ти казваше, че хората са странни.
Повтарях си го. Думите ми станаха на дим.
(Повтаряш ли го много пъти - става вярно).
Сладка бе иронията в думите ти, ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ:НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!
Този ден си беше като всеки останал, просто работен, просто петък. Прибрах се в къщи, натоварих багажа на колата и потеглих . Беше рано, но вече притъмняло от падналата още вчера мъгла. Кой знае защо, си повтарях непрекъснато:
„НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!“
Път ...

Няма те, няма те вече...
(оригинал на български език, авторски текст)
…на улице холод
и тихо так, тихо,
любая слеза превратится ...

Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...

След съдебното заседание седнахме да хапнем в едно закътано ресторантче в Стария град на Пловдив. Беше есен, тъжна и мудна, листата капеха бавно – червени, жълти и оранжеви, а ние пиехме вино.
След като отказах на келнера да посетим свободната стая над ресторанта, колежката ми съобщи:
– Ще загубим д ...

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност, и от страст;
обичах ви тъй искрено, тъй нежно
дано ви друг обикне както аз.
А.С.Пушкин (превод:Г. Джагаров) ...

Ние с моята майка, трудно споделяме чувствата си гласно една към друга. Разбираме се с поглед, а само да видите, как светят очите на тази жена "Боже по-ярки от слънцето са". Там, точно в тях се крие тази емоция ,достатъчно е само да погледна и откривам радост, болка, смях и сълзи. Да разкажа малко и ...

Първа картина.
„ И най-дългият път започва от първата крачка!“
Беше неделя. Слънчево, лятно утро в квартала. Контейнери за разделно събиране на смет между блоковете. Зад тях - следните характерни за географските ни ширини, персонажи: главният герой на нашето повествование – стар, деформиран от седен ...

Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди! ...

Морен се пренасям за милувка
в селото на детските лета.
Място с уникална красота.
Дните на удобните обувки…
Всеки път оставам за нощувка, ...

Понякога съм цяла самота
и трудно ти стените ми разбиваш.
Друг път съм буря в ураган
и чудиш се до мен как да стигнеш.
Понякога и думите ми режат като нож, ...

Събуждам се по навик търся те до мен
леглото пак наполовина празно
ми напомня колко съм виновен
Господи, без тебе тука е ужасно.
Припев: ...

Няма да те спасявам
Ти можеш сам да се спасиш
и имаш сила голяма
на всичко да устоиш
Няма да те поправям ...

Идва като дихание есента, студена, но и толкова желана. Не съм уморена от морето, то се умори, не тъжа за щъркелите, те поемат по своя път, не мисля за зелените листа, те поискаха размяна.
...По обед слънцето си играе с косите ми, намигва ласкаво на близкото самотно врабче. Какво знае то за света?
К ...

В една и съща дата сме родени.
Тя чувствата ми галеше с крило.
Душата от Усмивка озарена
бе винаги... Кога ли е било?
Вървеше тя със слънчеви надежди ...

Толкова много ми липсваш.
Докосванията ти са лек
за душата ми измислени.
Не бъди никога далеч.
Повтарям ти със гняв любовни думи ...

Лек ветрец. Прекрасен ден.
С листа дървото гъделичка
лъчите слънчеви и те
умирайки от смях се сипят
по асфалта на парчета. ...

Мария Мустакерска и Димитър Мустакерски
/ Авторите сме сестра и брат /
Експериментът
/ Роман /
Нов откъс от романа ...

Ало, пича, май лирика -
вълнение в мен предизвика!
Какви са тези тъжни трели? -
Все едно не сме живели!
Да, всички сме накрай земята, ...

Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...

Влезе в тоалетната като Байдън – наперен, устремен…
И спря като Байдън – абе, за какво дойде тук?
хххх
Но, все пак, му щукна да обяви победа над ковида…
Което означава, че е налице поне един нов вирус… ...

Седях на терасата на бара и бавно отпивах от бирата си. Сигурно изглеждах странно в очите на останалите посетители! Сама жена с чаша бира, потънала в красотата на морето. Повърхността му блестеше, като рибени люспи пред погледа ми и се разбиваше в бетонената стена на заведението. Днес то сякаш бе по ...