ЗАЩОТО ОБИЧАХ
.
Обичах до лудост, обичах до болка,
обичах без страх, обичах докрай.
Обичах до кръв, обичах до смърт, ...

Светът ни днескашен горчив е хап –
да бъдеш автентичен не е леко,
рапсодия да искаш, а не рап,
от лайк и фейк да гледаш да офейкаш.
Младокът с дрон е сякаш цар на трон, ...

за моментите, в които смелостта не ни спасява съвсем от страха, но все пак ни носи един малко по-различен вид свобода...
Малката Мариета отвори бавно и тихо хладилника. Тя бе единствената, която имаше достъп до него, защото доверието на Александър не се печелеше лесно. Тайната на момичето се криеше ...

РАЗБОР НА МЪЛЧАНИЕТО
Все някога градът ще се стопи
зад купища боклуци и миражи,
зад бухналите в жегата липи,
в жигосани от залеза паважи. ...

Във златните обятия на залеза
усетих тайнството на твоята прегръдка.
От спомена дошла - от първото ни време.
Безбройните светулки на праха
в пространството рисуваха поема. ...

Роди се той с тежко умствено ограничение, което стана видимо още на втората година от рождението му. Лекарите не дадоха особена надежда на родителите - аутизъм. Трябва да разчитате на специални терапии, за да може детето да прилича поне малко на нормално.
Бащата - високопоставен служител на ДС, малк ...

Аз съм котката нежната, дивата,
дето даже в съня ти мяука,
денем дебне те скрита в копривата,
нощем слиза без звук по улука.
И съм черна, по-черна от гарвана, ...

Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...

Досадно и следобедно горещо
и сякаш въздухът от сол скриптѝ.
Хамалите в градинката отсреща
играят табла, морски шах и бридж.
Прелива пепелникът от угарки ...

Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещане ...

Чак до сетния ни час
до теб ще бъда. Влюбени
ще са очите ми тогава
и с огън за теб изпъстрени.
Ранима е душата ми - не знаеш ли? ...

През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше- ...

... Много ми е чудно днешният разкол и заклеймяване на Пламен Пасков (23.9.22) на какво се дължи ... Визирам три личности - Костадин, Пасков и Иво Христов ... и тримата са българофили, но ... Костадин е като ударно острие , като воевода на чета, работата му е да събуди хората и да ги поведе в биткат ...

Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...

Слънцето е пекнало, на мен ми се спи,
тъй ми е олекнало, много ме мързи.
Котката с муцунка само ми се вре,
иска да ме цунка - мен не ми се ще.
Ясна е картинката, отварям врата - ...

Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе, ...

Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас, ...

Снощи сякаш ме блъсна експреса....
А сега пък закусвам шкембе.
И, изглежда, това ми хареса,
та ударих и биричка, две.
Махмурлукът държи ми главата, ...

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.
Дали се сбъдват сънища, желания, ...

Две прашинки в безкрая –
аз към теб, без да спирам, вървя…
Ти къде си, не зная,
но те търся от много лета.
Във пространството синьо ...

Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...

„Родих се като рибка в Долната земя. Не златна, а игриво пъстра.
Бях добра риба. Енергична, напориста, пробивна.
Мечтаех да съм кит в Световния океан. Уви! Пораснах и осъзнах, че нито съм кит, нито живея в океан. Оказах се... шаран. Предназначен за угояване в мътно, слузесто блатона гниещи надежди и ...

Без да сме психолози или педиатри ние знаем, че децата са най-доброто и най-невинно съществуващото. Без тях светът би бил още по-жесток, по-зъл и по-циничен. Децата са движещата сила на света. Те са свежият въздух за обремененият и изтерзан родител и укротители на неговите житейски бури и страсти. В ...

защо ли пак тъгувам
и боли ме
като цвете тъй бързо увяхващо
щом откъснато е в жарко лято
без вода и с жажда неутолима ...

Толкова надежди таях,
толкова светли идеали,
а се оказахте един от тях...
Бог дано поне ни пожали!
/dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-reshenieto-na-prezidenta-na-rusiia-e-zaplaha-za-sigurnostta-s-trudno-predvidimi-posledici-2325161?fbclid=IwAR01TAPbTCpOqRrjOOJYSngklgwfwc-jX2iaeRC-RVomQbYpnbAdFBH19Dk

Откакто свят светува, поверие битува,
че счупеното носи лош късмет.
Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,
а стига ни едничък сал сънсет.
Изгубени в активи, във вещи, в авоари ...

НЕ ИДВАЙ
.
Не идвай днес, сега съм тъмен и горча.
Сега съм буря и въртоп, сега помитам, не щадя.
Сега съм луд от лудите по - луд, сега крещя! ...

ЛЮБОВТА
.
Любовта не е метафора,
а класика във анапест.
Където пичът взема нафора, ...

БЕЗДОМНИКЪТ
.
Наранен от живота, от хората скрит,
без посока и път, без храна и без дом.
Две угарки вонящи и евтин кибрит, ...

Защото огнен дъх е любовта,
в посоката на севера изстивам.
Не искам да е зимна мисълта,
а пролетен килим да ти постилам.
Жена-дете и горско цвете, ти, ...

След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле, ...

Любовта чака някъде скрита
с вишнев цвят да засипе паважа.
По безлюдните улици скита
и наднича в прозорците даже.
Аз отдавна не ходя на срещи, ...

Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам, ...

На мен ми стига,
за да съм щастлива -
да заровя крак на родна почва, във земята -
бременна, гореща, черна,
вибрираща от слънчеви милувки; ...