О, те непременно са истински -
аз помня добре до едно имената им.
Не ги ли откривам сред мислите,
то, значи, са някъде там, сред делата ми.
Обратно се хвърлям подире им, ...

Светлината разля се –
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...

Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...

Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...

/кръговратна огледална танка с две заглавия/
Милиарди сме.
Гордост – на ос под наклон,
върти Земята.
Мравки пълзят. Хлъзгав склон. ...

Всички нещастници си приличат, всеки щастливец е нещастен по своему.
Балансът не е в уравновесяването на теглото, а в безтегловността. Крилата са неподвластни на земното притегляне.
Физиката - наука за физичните закони или човешката физика? Моята физика е моята крепост.
Любовта е относително понятие ...

ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
Живее в съблекалните на плажа.
И спи върху един прогнил дюшек.
Аз може нявга да ви го покажа –
тя – Варна, си го знае, луд човек. ...

В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...

Моята равносметка
Последна страница на календара.
Ще я откъсна рано сутринта…
Годината отмина и не се повтаря.
Тая равносметка ми остави тя! ...

Където неизвестното минава за сянка на привидното,
не ще се срещнат нашите изплакани души.
Обичта е пивко вещество и химичен елемент,
доказващ любовта и обожанието.
Знак за пристигане са избледнели битки. ...

Малката ми Стефания..,
моята не сбъдната мечта..
Ако все някога във времето бях те родила,
щяхме да празнуваме сега.
27-ми декември, ...

Може би драмата на човека е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони духовната си същност. Дали в противопоставянето между мощта на реалността и ранимостта на духа не се състои двуликостта на съществуването? Дали това не означава да си свободен и ...

Сборът на три положителни числа е равен на 300. Възможно ли е произведението им да е по-голямо от 1000000 ?

Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...

Коледа отново е на прага,
чакаме звездата да изгрее.
Вярвайте - Бог винаги помага
и изпраща ни сина лелеян .
Той да ни нахрани с хляб и риба, ...

Велика ли съм или ясно – не...
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три – ...

НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб, ...

Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...

От Айлин за Айлин
Ти, която се роди във зимна нощ,
ти, която почна да се бориш оттогава.
Ти, която с цялата си детска мощ
победи смъртта и днес си здрава! ...

Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса, ...

Мечтая за слънце, небе и море,
за жега и лято мечтая.
Политам с невидими леки криле,
за мъки, тревоги нехая.
Мечтая да видя далечни земи. ...

Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...

Ако яде,
не щял да мре.
Препиващ чорбар -
на себе гробар.

Ега ти сюрприза!:
И със Сириза
скалàта на гръцкия дълг
не пада, не пада,
все към върха възлиза. ...

Животът, в минутите при изпитания,
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022

Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече удоб ...

Коледа пристига в сърцата и душите,
Коледа отваря на щедростта вратите.
Добрината прави всички по-богати,
и усмивки праща в къщи и палати.
Коледа открива слаби и самички, ...

... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...

Разшумяха се около две разменени бебета. Но мен ме зантригува лексиката на хубавичката докторица: „Пациентките постъпили… Малките пациенти…“
Абе, аз защо си мислех, че родилките НЕ СА болни /с някои изключения, разбира се/, не са пациентки.
Не съм раждал, признавам, но все си мисля, че раждането е н ...

Жената ми поднесе кафе в леглото – с топла и загадъчна усмивка…
Не посмях да го изпия…
хххх
Модерен капитализъм. Чорбаджията пуска в отпуска работниците само за сватба или погребение. При това единствено, ако си с главната роля в мероприятието…
хххх ...

ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...

Не ща да съм от мъжките момичета,
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...

Музика,запис,смесване и обработки от Иван Дракалиев🎸
Текст и вокал от Велизар Ванков - Валдес✍️
гр.Бургас / България 🇧🇬
22/12/2022г.

Лежа и мисля по един мъничък въпрос…,
по един кратичък въпрос…
Какво ли е любов?
Защо ли ни е тя?
Лежа и мисля… ...

МОМЧЕ НА МОРЕТО
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...

Ти, Ангеле, защо дойде,
мен грешницата да почиташ.
Тръгни си. С белите криле
да видя просто, че отлиташ.
Ти, Дяволе, защо дойде? ...

Дали букет от нежност ще ти дам,
а ти на мен цветя по зимно време
или сами по елховия плам
целувките ни любовта ще вземе!
Не знам, но всеки приказен букет, ...