На хорото
То на мегдана нази често събира,
хванали се заедно всички на хора.
Млади, малки деца и старите то сбира
и усмивки и радост има на техните лица. ...

Дали орисници живота ми предрекоха
и с думите си начертаха ми съдбата?
Но знам, че стръмна е понякога пътеката,
и трудно е изкачването по скалата.
Дали пришиха ми криле за небесата, ...

Когато те достигна ще е зима.
Реките ще се влачат с ледоход.
Причината ли?... Тя ще е в трагизма –
една Офелия… и край жесток..
Стрелата ми ще стигне в късна вечер. ...

Без път ли остана или без надежда,
в посока незнайна днес ли вървиш?
Щастие няма или си отхвърлен,
а може би също тъжиш?
Посоката там е - пред тебе открита, ...

Морето безкрайно, синьо, дълбоко,
синева докосва вълните високи.
Танцува морето с прекрасни извивки
и нежно поставя на лицето усмивки.
Необуздано, свободно и бурно, ...

Дядо съм, но не и дядка,
(важно е да уточня!)
Роди се малка дама сладка,
която спинка си сега.
И ето, факт, но и се смея ...

Само мъки видяха -
за това ли живяха?
Тъга само търпяха -
затова ли умряха?
Тя беше в доживотна ...

В долината на детството
В долината на детството скъпо,
там, където изгряват слънца,
в чистотата на утро красиво
всяко чувство донася мечта. ...

Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешно ...

Целувките, ласките ти
дар от земята и небето са.
Прегръдки ти са морето.
Делата - сбъднати мечти.
Попаднах в безкрая с теб. ...

Когато нямам сили друго да направя,
когато светът е глух и много чужд.
Тогава в книги се заравям
и от мастилото се раждам в стих.
Когато пред чувството немея, ...

Тъй красив е днес Балканът --
зимата го е облякла.
Пътник щом през него тръгне,
тази красота ще види.
Ято гълъби полита ...

Любов аз виждам
във очите ти, наистина
тя толкова красива е
както преди
понася се ме напред ...

Сега, когато зная, че не ме обичаш,
посипвам с пепел своето сърце.
Не ми е жал за него - то се вричаше
във вечната любов, за да е с теб.
Не ми е жал за дните посребрени ...

"Болката е неизбежна, страданието е по избор."
Страданието е нещото, което човек умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от физическа болка и дискомфорт, то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсв ...

Казваш, че без радио не можеш
и без телевизия, интернет
за реда световен се тревожиш
кой от Тях ще бъде по-напред.
Кой ще се надвика по-успешно, ...

След болката топло слънце
нека огрее моята душа тиха!
Едничък лек за моето сърце,
тревоги в него се успокоиха!
Една добра, прекрасна жена ...

Мъжете също страдат
и не по-малко ги боли,
когато с тях се подиграят
рухват техните стени.
Мъжете също страдат, ...

Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята. ...

ВЛАК КЪМ УТРОТО
Ръката ми пося треви –
и хоризонтът разцъфтява.
Дъгата с кротост го покри.
Но ти си тръгваше тогава. ...

ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛУДИТЕ В НАРЕЧЕН
... по-тих дори от лудите в Наречен, по-благ от Хилендарския монах,
живота си живях – добро човече, и гледах да не вдигам много прах,
пях песните си с летните авлиги, със жабчето – в бездънните блата,
написах три дузини светли книги! – тъй не разбрах кога ще ги чета, ...

Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...

Изгубих се във долната земя,
сред сенки и прекършени дървета,
с мъртвешки-бледа, восъчна луна
и сипеща се пепел от небето.
Сред кладенци с пресъхнала вода, ...

Съдбин и Животка си размениха граматическия род.
Екстой и екстя се омъжениха нерегистрирано.
Неотя и неотой си пожелаха перманентен наследник.
Съдба го оплоди и Живот забременя със Смърт.

Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...

Мечтите ми са вашите кошмари.
Кошмарите ви, мои са мечти.
Храната ми сърца са и души!
Дъхът ми е жарава и поквари.
Когато се събуждате със писък, ...

Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...

Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко. ...

Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...