Огедах се във капчица роса
през призмата й, аз света видях
и станах някак тиха и добра...
Огледах се във капчица роса...
и тебе там потърсих, ...

Нямам име , наистина свърши се
Някой ,камък по камък откраде
Следите ми ,Минало мръщиш се
Но забравям те ,ти ме предаде.
Натежало си вече и мръсно и старо ...

Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...

Дюлята от злато натежа,
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда. ...

СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА
Щурчета се заселиха в ума ми,
напуснали изтляващото лято.
Не зная кой и как ме е придумал
да приютя гъдулките сърцати. ...

Немската секция на неправителствената американска организация за защита на животните – РЕТА, заявила, че мъжете, които пекат месо на скара, грил или барбекю, оставят прекалено голяма въглеродна следа и увреждат атмосферата…
Тук спрях и се сетих за аромата на печеното месо… Мммм, едва преглътнах, но ...

Част от проблемите с безработицата беше решена. Езин 73-годишен пенсионер намери работа. По-скоро майка му го настани на освободеното място. И 96-годишната трудолюбива баба беше заместена от младия дядо…
Човек без знания и умения, без трудови навици. Публиката видя как действа – не хареса приборите ...

Масата опънах и трапеза наредих,
поканих чувствата си на вечеря.
Дойдоха всички и ги настаних,
бе тайнство, като в Тайната вечеря.
Започна шумно тържество ...

Днес ми едно такова криво, още от сутринта станах с дъто нагоре. Изпих едно кафе, а то горчи мамка му, като пелин в устата ми. Това е защото съм на диета и го пия без захар. Еййй, на какви лишения се подлагаме ние жените, не вкусваме торти, сланинка, пици.... Два месеца страдания и глад, а коремът м ...

Според древногръцката митология, боговете, независимо от огромната си власт, не били в състояние да отменят ветото на съдбата. Всеки от тези богове имал свои любимци сред смъртните и горчиво плачел, когато на любимецът се падал леталния жребий. Така станало и при двубоя на двамата древни герои - Ахи ...

/на Иво/
Честит да си и следвай си мечтите
по пътя на житейската съдба,
дори за миг не трепвай пред злините,
разбивай ги със ум и доброта. ...

Ще бъда твоята най-голяма любов.
Неизлечимата, която ще те разболява
от време на време.
Ще бъда сянка на целия ти живот...
ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме. ...

Е, връщам се... но тук не идвам с мир.
Nicky
Заспиваш ли?!... Недей!... Защото идвам.
Ще потрепери каменният праг
преди да осъзнаеш, че се сливам ...

- Добър ден… Нося прясна стока. Казаха ми, че мога да я продам тук…
Петра стоеше пред портата мълчалива пред мъжа. Смути се, не очакваше, че ще се изправят един срещу друг. Червенина плъзна по бузите й, засрами се, почувства се, както през онази нощ, когато избяга от реката. После закима с глава и г ...

Южният вятър размаха ветрило.
Разхвърля листата с оранжев финес.
Ято прелетни птици потегли лениво
в посока неясна, без брой и без вест.
В шумата сбрана се гонят игриво ...

Кака във вкъщи пищи,
паяк видя на тавана.
Мале, как само крещи!
Паяка станах да хвана.
Вдигнах ръка със метлата, ...

Чакам с теб
на далечния край на живота
и ти шепна в ухото
цинизми и ти неохотно
отстъпваш назад от ръба.

Все някак ми е криво, някак ми е вяло,
време дъжделиво – ни край е, ни начало.
А на двора нощем мръзне хризантема,
денем може още, в кратунка да взема
слънцето лъжливото, даже сиромашка ...

свянът спирачка
на много любов е и
горестоплячка

Самовлюбеност и суета - бичът на нашето време.
Егоизъм, егоцентризъм - пагубно бреме.
Азът себичен сигурен път е към ада.
На гибел сам се обрича - трънлива награда.
Успехи и победи грош ръждив не струват, ...

Виж! Натежал е класът!
Ще има и жътва, и сити.
За път – за всякакъв път,
ще месят хляба жените.
Гладът – вечно в гладът, ...

Дъждът калта отмива,
но по камъка се стича,
жената под чадърче скрива,
че мокри дрехи не обича...
Но пък пустото му мъжко племе ...

След като Бог разбрал, че между животните не се намери приятел на човека – Му създал жената. И човекът бил доволен.
Вероятно от тогава у човека е останал стремеж да се сприятелява с някои от животните и да се грижи за тях т.е. да ги опитомява, защото е разбрал, че ще има полза както за бита, така и ...

Отново чух същото свирукане в главата си. Правеше го същият глас, който преди три години навестяваше само кошмарите ми, но поне тогава не тровеше реалността. А сега и реалност нямам. Всичко е един сън, в който аз не живея. Изгубих желанието си за живот, или по-скоро то само̀ ме напусна, в момента, в ...

Усмивката е малка стюардеса.
Денят е самолет, а те къде са?
Различните ми чувства, разлюляни,
пораснали до смях или от рани.
Върви край тях и носи им утеха, ...

На изток хоризонтът се пропука,
отвори път във злато и сребро
и Утрото си свирка, не му пука,
надъхано със младост и добро.
И неусетно как - израстна в Ден. ...

Влиза с гръм и трясък.
Счупил входната врата.
А в очите онзи блясък,
дето пали ми кръвта.
Към мен сега приижда. ...

Като сутрешно черно кафе,
усмихва се в утрото
с влажни очи - кадифе.
Тогава отчупвам от мъката -
вчерашен хляб споделен. ...

Дали разбра, че най-накрая
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира ...

Главата тегне изнурена
от дългата пиянска нощ.
До теб -девойка, изтощена
от твоята любовна нощ.
На теб не трябва ти луната, ...

Замислени и мълчаливи,
вълшебни в късен нощен час,
във всички сънища красиви
най-много тебе искам аз,
Във всички сънища аз зная, ...

Видях го днес - реши, че ще си тръгне...
следобед беше, падаха листа.
От залеза преди да мръкне
букет набра ми от рубинени цветя.
Подхвърли ми ги, паднаха в скута ми, ...

Tи пишеш, може би, прекрасно...
Избрал си думите добре...
И чувствата описал си понятно -
във всички свои стихове..
Ала...душата ти е гола! ...