... връхлетя убийствено внезапен,
хвърли се – от тръс във кариер,
ви, скимтя – и сетне взе да хапе –
пуснат стафордширски териер,
мъкна, дръгна, тръгна, сече, скуба, ...

Когато пред очите всичко се руши,
приятелю недей тъжи, бъди,
сложи си пъстра дреха!
Обидят ли те по-добре мълчи, мини встрани,
когато те боли търпи пред теб е твоята пътека! ...

В мола: долу пред супера точно, срещу касите, отвън, до колоната има количка. С надпис "За бежанците от Украйна": в нея хората оставят покупки всякакви - консерви, бисквити, шоколади, брашно, захар, спагети, ориз и т.н. Пазаруваш и купуваш още нещо, излизаш и го оставяш в количката.
Излизам и минава ...

Разбери какво е да си жива,
обич в забуксували следи.
Свикнала да тънеш в съпротива,
крий издъно своите беди.
Колко да е важно, че изтлява ...

Излекувай сърцето ми.
С биле от любов го направи.
Положих го цяло в ръцете ти,
ако можеш с обич ти го спаси.
От целувки отвара ми свари, ...

Не падай,моля те!
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...

Аз не съм болен човек! Аз не съм зъл! Аз съм привлекателен1. Аз съм хуманист! Рожба съм на привлекателни хора устремени в бъдещето, които не познават себеукоряването. Аз боготворя привлекателните хора, които предричат бъдещето на технологиите и съм фанатичен технократ.
Аз вярвам в „духовните“ машини ...

Когато една млада поетеса спре да пише стихове, значи се е омъжила.
Когато една зряла жена пропише стихове, значи се е развела.

Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...

Два атома – Вселената огромна!
Кръжахме, търсехме любов…
Два атома – душата ми е болна!
Изпратила към теб далечен зов.
И в междузвездните пространства сини ...

любов и обич
са едно и също - и
светоусто̀и

в любов прераствай -
щастие - и с нея и
света̀ опасвай
в любов прераствай -
щастие - и с нея и ...

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...

РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.26
One More Portrait of V ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.25
Memories of an Unaccomplished Eternity ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.24
An Unfulfilled Wish ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.23
Inspirational Spring Breaths ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.22
Flipping Through (2) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.21
Springtime Tenderness ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.20
Flipping Through (1) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.19
Wandering Alone (in the old street) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.18
Opened Temple Door ...

Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...

Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...

Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...

До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...

Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...

Отново сама; във чуждия град
аз търся следа; и някакъв знак
че ти си минавал от тук.
Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.
Превръща те във сянка; от онзи предишен живот. ...

Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...

Като цветята си нежна,
толкова за теб мечтая,
съдбата ще е безметежна,
ще бъда аз в рая,
стига теб да имам! ...