в любов прераствай -
щастие - и с нея и
света̀ опасвай
в любов прераствай -
щастие - и с нея и ...

Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...

РАЗЖАЛВАНЕ НА ЛЯТОТО
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.26
One More Portrait of V ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.25
Memories of an Unaccomplished Eternity ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.24
An Unfulfilled Wish ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.23
Inspirational Spring Breaths ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.22
Flipping Through (2) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.21
Springtime Tenderness ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.20
Flipping Through (1) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.19
Wandering Alone (in the old street) ...

19 MOMENTS OF ETERNITY
2021-2022
project
No.18
Opened Temple Door ...

Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...

Ако си запомнил мои стихове,
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...

Скъси́ се. Отесня ми есента.
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...

До странното ми чувство за провал, което през годините ме гони,
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...

Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...

Отново сама; във чуждия град
аз търся следа; и някакъв знак
че ти си минавал от тук.
Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.
Превръща те във сянка; от онзи предишен живот. ...

Проснатите на тротоара кашони се раздвижиха. Реката от пешеходци се отдръпна. Плъхове - беше мисълта, която мина през главата на няколкото хора, които видяха движението. После едини кашон бе отметнат настрани от незнайна сила. Една жена на средна възраст се уплаши и даже леко изписка. За нейно щасти ...

Като цветята си нежна,
толкова за теб мечтая,
съдбата ще е безметежна,
ще бъда аз в рая,
стига теб да имам! ...

Небето кожата си сви. Змийчета пропълзяха.
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...

Димитровден
Димитровден приветства бяла зима,
студът се стеле тихо по земята.
Завивка топла и искри в комина,
уют и топлина са зад вратата. ...

Рошка, нашата писана,
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя, тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...

Какво ли ни остава!? Зло столетие,
в което, като в рана, издълбаваме
безсмъртните завети на поетите
на камък бял. И хрупаме си плявата.
Че зърно не остана и за птиците. ...

В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...

През декември зимата се развилня. Вятърът беше толкова силен, че ни пронизваше през дрехите, а вкъщи свиреше през прозорците, и нито отоплението, нито завивките ни спасяваха. Сух студ. След него заваля сняг и не смогвахме да си пробиваме пътеки. Камари сняг се трупаше покрай оградите. Татко се опитв ...

Зайко пита Мецана що се крие,
май си похапва и прави още магии.
Ала къде ли живее в нея добротата
и със какво се храни тя горката?
Мецана сърдита яхнала метлата ...

Любовта е приказка която трябва да се изживее.
Макар че любовта не винаги завършва с щастлив
край.
Но уви винаги се появяват хора добри или лоши
в които се влюбваме. ...

МЪДРОСТТА НА ТИХИЯ СЕЗОН
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...

Листопадно е времето вън,
есента пъстри черги размята,
аз танцувам с листата насън
и бродирам криле в тишината.
Имам нужда от тях всеки път ...

Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...