Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Бръснарница "България"
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...
Огледало
огледалото мое виси на стена.
Уж суетна не съм, а не мога да скрия
поглед сънен от него, че не отплепям сега.
Щракам на компа куп щуротии. ...
Щурав свят
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и к ...
Нормално в ненормалния свят
Канадците си го харесали. Нали всеки избира подобието си…
хххх
Най-интересният засега резултат от американските избори – вече са в Конгреса двама мъртъвци…
Да, мумията е в Белия дом, алкохолизираната бабушкера пробва да пали войни с п ...
Соленият връх на Бога
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...
Синьо момиче
на дъното ми скрита е скръбта,
но в бялата ми същност с детска нежност
вълните още търсят радостта.
И казват ми, че на море приличам, ...
Нечистите - 21.1
Дъжд
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...
Нехайно
с не един от тях живях
и на "лайфа" пихме от компота
а даже хич не изтрезнях.
Щото всички пием тази супа, ...
Теглото на старостта
От едно време
Погледнах ги, бас държа че всеки мисли колко пъти трябва да се претака киселото зеле, и дали Алжирската едра сол, дето я продават сега по супермаркетите, успешно ще замести Поморийската.
-Ех, никой не спомена вчерашният ден, бе - промърмори Митьо Горския
Спогл ...
Подстригване
по-изцъклен и все по-статичен.
Притъпил сетивата за глад,
поносим и изпълнен наднича
като слънце, пробило мъгла, ...
Освобождаване на душата
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса,
да измия душата си с тях, ...
Онази малка планета
малка планета с твоето име.
И макар за очите незрима,
за нея разказват ми всяка вечер звездите.
Взирам се! Взирам се често ...
На Калоян
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
Залезът над Истанбул
Очите на дете
във очите на дете –
езера,
кристално чисти и дълбоки!
Пълни с обич, ...
Все по-жив
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...