Дъхът ми спря пред къдравия здрач
повлякъл се по нишки на звездите,
угасна той – самотен стар ездач,
заседнал там в плиткото на дните.
И страстно ме целуват ветрове, ...

Върбице, защо си зелена,
защо тъй обичаш реката?
Върбице, защо си родена,
защо шумолят ти листата?
Родена съм малка, зелена ...

Попаднах в плен на илюзия една,
че с теб ще сбъдна своя фантазия поредна.
И така се озовах в създаден от себе си капан
от бодливи тръни изтъкан.
Търсих те под камък и дърво, копнеех да полетим заедно. ...

Влачехме краката си в плитчините.
- Какво ще направим сега - не на шега казах - Сваляй горнището, мажа го с крема, сложи моите очила,.. да си сменим и шапките. Такаа, като момче си, и без това косата ти е къса...Давай смело
напред и без това никой не ни обръща внимание
Тя ме хвана за ръката и здраво ...

Не е есе, а просто няколко реда мисли, които ми хрумнаха.
През целия си живот, докато порастваме, постоянно губим нещо от себе си и получаваме нещо друго. Губим едни мозъчни клетки и подсилваме други, в програмата, наречена живот. Наложено ни е, че трябва да се държим по определен начин за годините ...

Мисля, че най-големият ни проблем в днешно време е отчуждението на хората. Нараняваме се до такава степен, че основен приоритет на всеки е станал самият той, което не е толкова лошо, защото все пак трябва да обичаме на първо място нас, за да може да обикнем друг. Но проблема идва, когато това приори ...

СЕДМА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ГАРВАНЪТ: ( долитайки )
Проклятие, приятелю! Провал!!!
Погубени сме двамата! О, грааа!
Посоката е сбъркана от принца! ...

Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата ...

През лятото е трудно да прецениш
Кой колко е черен
Искрен
Топъл от времето
Или топъл по принцип ...

Облак като мисъл,
като сянка чужда,
като пръст, изписал
дъх на теменужка
по платно от вятър ...

Виж слънцето домата да погалва
Пчела помита нощта от портала
Луната кротко сънува под воала
От Светлината на деня побеляла
Кому е нужно подобно огледало ...

Аз, ей така, само да вметна
за някои хора с комплекси,
а пък, а дано те вденат,
че животът става
значително, ...

Седя под някаква сянка в лятната Атинска жега и наблюдавам женското съсловие
Чудна дамска мода,... дълги широки панталони, или толкова къси, че се вижда цвета на долните гащи,или толкова изрязан потник, та си викаш язък за материала, за плата де, можело и без него, защото не ти трябва въображение, в ...

Не всеки има бащинска закрила,
нито пък любовта, тъй мила.
Някои мечтаят, ходят и се шляят,
и с аромата на неизживяно детство ухаят.
Е, аз не съм от тях. ...

Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...

Чудя се,
дали пък да не яхна вятъра?
От слънчеви лъчи
да си завържа люлка
Дъха му, да ме понесе в ръцете си ...

И ти махам за поздрав,
и те гледам в очите,
нагоре към светлото
ти роша косите.
Не съм те забравил, ...

Моят живот е затворен,
крайно весел и спокоен,
винаги със своя враг се боря,
да остана със мислите си днес.
Това е крайният ми интерес. ...

Книга-четвърта Синергия или Грешки и Алтернативи
-1-
За началото на четвъртата книга
не съм избирал датата.
Също като Шибил при посещението при Ванга, ...

Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...

Черният Кадилак
Стивън беше приклекнал и развиваше болта на контакта с отвертка, когато видя как черния кабел се освободи, извъртя се и се блъсна в пръстите му. От токовия импулс, те моментално се свиха и го стиснаха силно. Токът премина през тялото му и за миг силно изпъна мускулите на краката, хвъ ...

След петдесет му свикнах на света.
Аз имам мойта златна сватба с него.
Забих гвоздей в старата греда
И окачих младежките тревоги.
Прибрах в скрина, оцелял от три войни остарелите желания. ...

Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...

Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...

- Изчакай ме тук. Няма да се бавя много, обещавам. – беше казала Мама и Калоян я чакаше вече час да излезе от “Малкият театър”, където имаше среща с режисьора на новото представление. Като едно послушно, добро момче, той си разглеждаше големите портрети на актьорите по стената на славата пред театър ...

Обичай ме със всичко твое,
Обичай ме с несъвършенствата на моите и твоите черти.
Не се прехласвай по изгреви и залези, по мидени черупки, по вчерашно море.
По мене се прехласвай, по очите ми, по острите черти на моето лице.
Недей да вярваш в минали животи, защото той е само днес - в този кратък миг ...

Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...

Прекрасен плаж. Танцуваме ламбада.
Усмихнати усетили сме радостта.
Извиват се телата ни, кръвта е млада.
Допрени сливаме се със страстта.
Шумящи палми, шепнещи вълни. ...

Магнетичен, различен, усмихнат,
преди време те срещнах. Случайно?
Ти ли беше - със стъпки притихнали -
във съня ми пристъпваше бавно?
Ти ли беше в сълзите изплакани ...

Покрай нас - скатчета от акации
с лепнещите им аромати
и пойни птички накацали, -
из долчинките се вият.
В ход и такт с лиричния ромон, ...

Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...

Злопаметие у жертва е авторско право на злодеятел.
Правораздаване е кривосъдие.
Слободия, неравенство, пиратство.

Мултисексуален…
хххх
Безправна къща /тоест – незаконно издигната/…
хххх
Гледам стар филм. На екрана двама мият градска улица. С маркуч, с много вода… ...

Нямането на -
какво да се каже, не
расте ли, мамо?...