И стене
тъгата
горката:
,,Душата ми
дири ...

По калдъръма стъпвам леко, тихо...
За първи път съм в този град
А всичко ми е...
странно, някак си познато
Отвесва се перде ...

/сериен хорър/
К а к з а б о л я м е –
пусна ми кръв!
Ч и ф т е т о
грабнах ...

( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...

Толкова ми стана интересен този пост, че си го прибрах в Торбичката с НАЙ - ТЪПИ БИСЕРЧЕТА от нета. А и тук да направя последваща дисекция – бисерче по бисерче.
Имало едина Интернет страница, грижливо пипана от администраторите си ... естествено нужна за разводняване и наводняване до безсмислие на г ...

Отмълчи се от тези мълчания.
Какво толкова много събра?
Как живееш в това разстояние
между себе си и света?
Затова си отиват от тебе ...

/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят, ...

Иванчо: Тате, как наричат жена с огромен задник?
Бащата: Гъзодактил!
https://www.gettyimages.com/photos/big-fat-women

Оглеждал ли си огледало в огледало?
А после себе си - в най-първото от тях...?
В шпалир предават твоя мултиобраз.
Изгубваш го в безкрайността.
Кое от всичките безброй лица е твое - ...

Паяк с паяжина ефирна
във килера си плете.
Скрит на тъмно – тихо, мирно
хваща бримки със краче.
Но откъде ли буболечка ...

Мама каза, че напролет
няма аз да бъда сам.
Днес кокичета на двора
разцъфтяха. Вече знам,
появят ли се, че щъркел ...

Изгубена реалност.
Мисли.
Емоции.
Мит.
Грубост. ...

Ще отлетя в глухарчения рай,
там славеите пеят вечер всяка.
В забравения и далечен край,
мечтите мои сбъднати ме чакат.
Коприва под прозореца висок, ...

ПОСЛАНИЯ, НАПИСАНИ С ПЕРО НА АНГЕЛ
Валентина Йотова е авторка на две поетични книги – „Икона”, издадена през 1992 г., и „Животопис на светулките”, издадена в края на 2012 г. Нейната поезия е гражданска, любовна лирика и философска.
В стихосбирката „Животопис на светулките” тя пише за селото, за бита ...

Жадно да сгрее земя и лица
прокрадва се зимното слънце.
Упорито напира и пърха с крилца,
топлото време да върне.
Ту се показва, ту пак се скрива, ...

Как да бъда усмихнат и успокоен,
хорската мъка изписана е на лицата,
с тревога посрещат всеки Божи ден,
поскъпват хлябът, млякото, яйцата...
На безпокойството не се вижда края, ...

Шепичка златни зрънца
Тъй както вятърът отделя зърното от плявата, така и Животът отсява онези, които не си тежат на мястото. Постепенно, с годините се научих, да бъда едновременно и сито и вятър и да оставям до себе си неща и хора, изпълнени със смисъл, вяра и надежда. Понякога реколтата не е богат ...

Мечтаеше си за най-голямата торта.
С богата глазура от шоколад.
Но всяка сутрин с дребни монети
си купуваше само два геврека.
За толкова стигаше пенсията ...

Недей отблъсква лесно любовта,
дори дошла внезапно и без време.
Пред нея само коленичиш ти сега,
а после протегни ръка, за да вземеш.
Не е желана ала е любов това, ...

5. Надежда за пролет
– Димов, как ти харесва милата пасторална картина? Би ли добавил нещичко към колорита или композицията?
Изпадналият в пълен амок инспектор на средна възраст сякаш се завърна от ада. Ужасът на лицето му беше явен признак на абсолютната му неспособност да мисли трезво, камо ли да ...

Момчето бавно си отива
и никой май не го видя.
Другаде сега заспива,
под чужда, някоя луна.
А стъпките му още виждам, ...

МАЛЪК ЗАЕМ ОТ ВИВАЛДИ
... по разнебитения свят
каручката ми си скрибуца –
дали ще хапнем за обяд,
не знам, с кобилката ми куца. ...

Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...

Архангеловден беше, когато Тодор докара черния вълк в селото. Пет месеца се скита със стадото си горе в Балкана и никой нямаше вест за него толкоз време. А като се върна в началото на зимата, водейки туй величествено животно с овързано около врата въже, хората си казаха, че от самотия Тодор си е изг ...

Не ни беди "черни" стигат,
та и "бели" ни застигат.
О, ветрища свръхпоривисти –
все от този лют Североизток.
Подивели от студ селища – ...

ЗИМЕН ВАЛС
... снежинки в моите гори танцуват ледна компарсита,
и през елхите – раз-два-три, валсира вятър без насита,
заключил слънчевите дни с вериги, пранги, с катинари,
студът скрипти от тишини под тежки борови върхари, ...

Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...

Лице, необезобразено от интелект…
хххх
Ужасен ден – всичко мина по план…
хххх
Държавата не е човек-няма дори лицемерен морал… ...

СЕМкаджиите спрели руски телевизии у нас. Борба срещу неправилната информация. Познат рефлекс от комунистическо време – спирай и заглушавай.
А плебсът ще трябва да вярва на официално натрапваното.
Обаче – май вече е трудно да се скрие истината. Технически – и в интернет има излъчвания, и отделни пре ...

В море от думи съкровени плувам,
усмихнати вълни ме поздравяват
и шепот нов, щастлив и недочуван
събира тихата си морска лава.
А после ще я пръсне върху лѝста, ...

В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...

Понякога боли!
Боли като от изгоряло...
До небето ме боли,
обърнало душата на обратно!
И само думите, уви, ...

ЧОВЕКЪТ С МЕТЛАТА
... защото е дълбока пропастта, в която се опитвам да живея,
световните боклуци да смета! – това ми е мечта и фиксидея,
да бъдем по-щастливи и добри, да питам минувача братко, как си? –
най-сетне да се видя с кош пари, че писна ми от данъци и такси, ...

С длани докосвам нощта,
плаче сърцето ми зная.
В дългия път към дома
аз все за тебе мечтая.
В края на синята нощ ...