Беше ранно сунтринта, още по първи петли. Изгряващото слънце го видя и му се усмихна лъчезарно. Пожела му късмет и приятен път. Тогава той обуваше своите вече доста изтъркани обувки. Човек би се запитал, накъде отива пак? А той, както винаги щеше да отвърне, засмяно, навсякъде. Отвори входната врата ...

В кабинета на лекуващата ми лекарка съм
Пия ароматно,плътно кафе и замезвам с шоколад с лешници и стафиди, начупен елегантно на парченца.
Нощес се събудих от разтърсваща кихавица.Усетих,че и пулсът ми се ускорява. Започна да бие ритмично и натрапчиво по слепоочията ми като чукчетата на стар гаров ча ...

И Бойковата „Панорама“
претърпява „Промяна“.
Побира се вече
във все по-мъничка рамка,
докато сама пренаречè се ...

на Т.
Има думи за ялови сватби
сред шумà от роднински капризи.
За живота, живота ограбил
и за църкви, в които не влизам. ...

Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...

НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...

Както вече казах, в противоположната, юго-източна, част на Путивълския район, в Новослободската гора, беше се базирала партизанската група на Путивълци под командването на Симеон Василевич Руднев. Кой от нас не знаеше семейство Рудневи! Това беше голямо семейство, родом от село Моисеевка Путивълски ...

Куп цени ни поздравяват,
но ни пари тази слава.
Куп юнаци в парламента
ни купуват за момента,
в друг момент ни препродават ...

Светлосенки и птици във полет,
отразени във мойте очи,
и желание силно за пролет,
за красиви и слънчеви дни,
за дървета от цвят натежали, ...

СБЪДВАНЕ НА ЧУДЕСАТА
... и, всъщност, за какво ми бяха всички тъй земни – и неземни чудеса,
да ме приспиват пролетните птички, да се събуждам в утринна роса,
в безсмъртните капани на живота, в безсмислиците светли на смъртта
да вярвам все така, че с Пипилота чорапче – за надеждата! – плета, ...

/сериен хорър/
На слука стрелял,
трупа зарих.
Брегът бе
ронлив, ...

Ти си тихо море. Моя златна луна.
Мила песен на птиче в небето.
Като буря в нощта, към света ти вървя
и по пътя си късам билета.
Не прекрачвам прага̀ на смирена душа. ...

Не можеш да ме спреш.
Имам хиляди причини да летя.
Няма начин да ме разбереш,
от пеперуди е моята душа.
Не можеш да ме стигнеш. ...

Тялото на жена
като питейна вода
завладява нощта.
Завладява страха.
Няма смисъл ...

Как да се усмихна, като ми се плаче.
Как да мечтая щом всичко е лъжа.
Как да продължа да вярвам!
За Любов една.
Как да накарам сърцето с любов ...

Никога не съм копнял така за нягой друг,
ти ме отключваш,
ти отприщваш най-нежната и най-страстната част от мен,
не мога да мисля за нищо друго освен теб,
сънувам те и мисля за теб, ...

На фона прозоречен,
в обятията – най-фините-
на мъглата,
по Орех могъщ
с крилато разперени клони, ...

***
„Прекалено хубаво, за да е истина!“
Когато човек е най-щастлив, трябва да е най-нащрек.
Защото "за завистта няма почивен ден..."
*** ...

ЛЕТЕН ОБЛАК
Владислав Любомиров Недялков е роден на 12.02.1979 година в град Перник. Завършва средното си образование в родния си град и следва „Икономика” в Университета за национално и световно стопанство, където завършва бакалавърска и магистърска степен по специалността „Счетоводство и контрол”. ...

Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...
Огледай се -
край теб мъртъвци преминават ...

Живея в интересни времена.
Препускам сред хора без имена,
докато спра и видя, че съм сама.
А съдбата ми била решена
и добра ...

Сърцето ми е изградено от мечти,
едни безумни... като мене!
И всяка вечер, милото, не спи,
а плете дантели и танцува с тебе.
Крилата ми, съшити са с мечти, ...

Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...

ОСЪДЕН НА ЖИВОТ
... понякога ми става много тъжно дори и в най-приятелския кръг,
по своята невидима окръжност животът ме върти като чекрък,
помъкнал кукувичите си прежди, играе на "примък-отмък" със мен,
не ми оставя никакви надежди, и – все излъган, свършва моят ден, ...

Народе, спиш, защото ти харесва
по козината някой да те сресва,
по козината някой да те скубе
и вярваш, че в апашите е влюбен.
Позорно, но спането е отмора ...

Ти ли, вълшебно видение,
идваш при мене в нощта,
ти ли, неземно творение,
носиш за мен красота!
Ти ли изпълваш сърцето ...

НАРОДЕ???
... не зная до кога ще издържа с ужасното търпение на бивол –
да вярвам сляпо в гнусната лъжа, че всички си живеем тъй щастливо,
оповести го даже bTv! – народът е доволен, сит и весел,
цял ден си пее „Карай да върви!“, дори сълзата сторил си на песен, ...

Кирпич
Кал. Слама. Вода. Така са правили тухлите преди много години. Естествени материали. И къщата е била здрава. Тези зидове са носили покрив с тонове каменни плочи и са издържали стотици години. Усуквали са се. Гънали са се. Но в много случаи трудно са се събаряли без човешка ръка. Спойката между ...

Какво ли носиш, когато си с празни ръце
Какво ли даваш като нямаш нищо
Като мълчиш говори твоето лице
С очи затворени какво ли виждаш
Какъв ще бъдеш днес напук на вчера ...

1.
След раждането на малките си, беше много изнемощяла и едва се придвижваше чрез странично извиване, подобно на вълна по разкаляната пътека от снощния летен дъжд. Беше много гладна и пред очите ѝ се привиждаха какви ли не лакомства - малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, а и з ...