Човек на поле бойно се намира.
На труда свой, на устрема.
Ако рече само самоволно да напусне пътя - с треви и храсти ще обрасне той!
Пътя свой от "А" ще почне ден един фатално пак.
Състоянията са на съзнанието предмети. ...

Пролетта прелитна като птиче
над селца и планини...
родена с първото кокиче
днес липов цвят ни нарои.
В очакване на знойно лято ...

Вчера Ежко Сиводрешко
тръгна уморено, тежко.
Беше сам, поостарял, три дни – нито пил, ни ял.
Питах го къде отива.
Той ме жулна с остра грива ...

Рицар, поет или крал
Да повярвай, дай ми шанс да обясня поне.
Ние с теб, аз и ти, нещо като дъжд и море.
признай си, еднакви сме.
Аз смея се, смееш се и ти. ...

Попей ми за предстоящото
в днешното пролетно утро!
За красивото – още неизживяното!
Но… спести думите! Пей само с очи!
Погледни навън! Луднало зелено! ...

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...

САПУНЕНО МЕХУРЧЕ НАД СВЕТА
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...

Щурче - самото име ни говори (всъщност пее)
за влюбени, полянки, лунен бриз...
В красивите ни спомени и то живее -
Най-малкият и милият певец-артист.
Е, бе романтика и бе, каквото бе! ...

Тъгата си не губя в мрака –
смени си жанра с радостта.
Когато се родих – заплаках,
а всички радваха се. Да!
Умра ли, ще рекат: "Почина!" ...

Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...

Във вихъра на ,Свободата...
на тази, дето човека е човек
и разкази по митове създала
на вредител неведим.
Разкъсват тяло,образ ...

Хората които знаеха за подземната инфраструктура на Мястото се брояха на пръстите на едната ръка и изобщо нямаха никакво намерение да споделят с някой за това. Множество тунели и пещери се пресичаха под него, като се събираха на места в различни по големина помещения и имаха изходи във всяка една от ...

Погледнах я и я притиснах към себе си.
- Интересно - въздъхнах - Всички ли деца сме се възхищавали и искали да приличаме на тях. И аз имам тези книги, подарък от родителите ми и със затаен дъх ги четях и препрочитах. Тур Хеердалд и Жак Ив Кусто, пътешественици, изследователи, учени
Джейн се размърда ...

Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...

Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...

Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...

- Е, не се ядосвай! - казват политиците - То е почти същото!
Да, ама не! Дядо ми е разправял, че едно време в училище е имало дисциплина научен комунизъм. И учителката им казала:
- Ученици! Не разсъждавайте! Има кой да разсъждава!
- Кой? - попитали всички.
- Партията! - отвърнала тя. И била съвсем с ...

Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...

Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...

Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...

Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.
Орисах те, вълнение любовно, ...

Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...

НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...

Докато чакаше да дойде командирът на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде пред Толбърн и другите, ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света, в кой ...

тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...

Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...

Привличаме вниманието,
и смятат ни за луди.
С поглед ме предизвикваш,
без думи се разбираме.
Обичам всичко, което си, ...

Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...

Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk

Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...

Във вихъра на любов измамна...
човек не очаква, че капан е туй.
Чува звук, щракане...капан!?
Попаднал си във яко дим.
Мирис,аромат на пошлост... ...