4 221 резултата
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...
20
Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...
33
1
За нашите празници, обичаи, традиции ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
94
8
Разказът е преведен и качен тук от самия автор!
Аннотация
В свят, в който светлината и тъмнината се преплитат, а древни сили управляват съдбите на народите, настъпва време за велики изпитания. Когато падналият ангел Рунo, бивш служител на Божествената Светлина, се изправя срещу силата, която е дала ...
Аннотация
В свят, в който светлината и тъмнината се преплитат, а древни сили управляват съдбите на народите, настъпва време за велики изпитания. Когато падналият ангел Рунo, бивш служител на Божествената Светлина, се изправя срещу силата, която е дала ...
99
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
146
2
6
На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
97
2
Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
130
5
Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
107
2
. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
112
4
Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...
129
4
Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
139
4
Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. ...
127
4
Предговор
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...
162
2
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
116
1
- Мамка му, полиция! - извика Кайл.
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът. ...
- Свий бързо вляво!
Колата рязко се извъртя и полетя по някаква странична отбивка.
- Какво правиш, бе кретен. Замалко да ни убиеш! - разкрещя се Харолд.
- Право при ченгетата ли искаше да се натресем? - озъби му се шофьорът. ...
236
4
10
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
142
Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се прид ...
167
4
Трябваше да направи нещо ,за да победи праведният Бог .Хората вече бяха съблазнени и познаваха греха /Адам и Ева/. Луцифер седеше замислен в мрака и сините му езерни очи блещукаха . Красив мъж ,паднал Ангел ,той беше изкушил Земните и Неземни цеда .Но всичко си имаше цена ,загубилите в битката с гре ...
133
1
Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...
181
1
7
– Разговаряте с автоматичната система на Обединена международна банка „Прогрес“. За по-добро обслужване разговорът се записва. Аз съм вашият виртуален помощник. Ще ви бъдат зададени някои уточняващи въпроси.
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
Гласът беше женски – мек и спокоен. Силвестър се покашля и не знаейки как точно да се държи ...
327
4
21
Глава 3
В ромския квартал времето вървеше бавно, сякаш в коловози различни от тези на останалата част на столицата. Въпреки това се усещаше оживление, но не това на големия град – напрегнато и забързано, а оживлението на безспирен панаир, който като че ли се е спрял тук за няколко дни, но и никога н ...
В ромския квартал времето вървеше бавно, сякаш в коловози различни от тези на останалата част на столицата. Въпреки това се усещаше оживление, но не това на големия град – напрегнато и забързано, а оживлението на безспирен панаир, който като че ли се е спрял тук за няколко дни, но и никога н ...
291
1
6
Грен извади светкавично меча си от ножницата и се огледа за Лиза. Любимата му беше в близост до каляската с ранените, а Калийн се намираше на няколко метра от нея, също яхнала своя кон. Няколко фенга се бяха засилили към магьосницата и нейната приятелка и мъжът й извика веднага:
-Лизааа! В твое дясн ...
-Лизааа! В твое дясн ...
142
8
Гордата вълчица
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
510
3
6
Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...
197
11
Грен се свести и отвори очи, очаквайки да е в постелята си, в палатка им с Лиза, в ранна утрин. За негова изненада обаче, видя над себе си облачното небе и тревожните лица на магьосницата, Корнел, Рикен и мистър Дък. Капки дъждец падаха по лицето му, а на обърканата му, замяна глава й трябваха някол ...
208
1
6
Беше ранен следобед и гъсти, сиви облаци покриваха небето над редицата яздещи, криейки слънчевата светлина. Пейзажът около пътуващите ставаше все по - ярко зелен и обрасъл с гъста растителност, с множество дървета, със все по-внушителни размери. Много от дебелите им стволове бяха покрити целите с мъ ...
154
5
Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближ ...
156
6
Грен стоеше седнал в тревите, между палатките им в лагера и погледна към превързания си крак. Раната на бедрото му, доста го болеше и отново беше прокървила през превръзката. На светлината от голям огън, на десетина метра пред него се виждаха няколко тъмнокожи ловци, легнали, тежко ранени на земята. ...
144
5
Грен изчака търпеливо Корнел да се отдалечи достатъчно и щом го видя как влиза, със спокойна походка, сред шатрите на своите хора , приклекна леко и тръгна бързо към пълзящите към лагера им, вражески воини. За негово щастие, на тях им трябваха около десетина секунди, за да осъзнаят , че са ги изигра ...
160
8
Грен говореше с младия Рикен край лагерния огън, решил да задоволи част от любопитството му и му бе разказал в подробности няколко спечелени битки. Момчето го слушаше възхитено, с възклицания , и от време на време го прекъсваше с въпроси:
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с т ...
174
1
7
Вече няколко минути Грен стоеше, яхнал коня си, леко объркан и не напълно сигурен какво да прави. За пръв път се караха сериозно с Лиза... Бяха спорили, разбира се и не винаги споделяха едно мнение, но сега воинът бе наранил чувствата й. Младата магьосница бе изчезнала на някъде, със своята нова, тъ ...
202
7
Грен яздеше редом с любимата си, вече доста часове и бе късен следобед. Той с радост забеляза, че Лиза се справяше много по-уверено с красивата си кобила , не хленчеше , а се опитваше наистина да усвои това, ново за нея умение. Двамата си говориха през целия път и воинът тъкмо й разказваше някои под ...
171
8
Грен се събуждаше бавно в топлата постеля от кожи и платнища. През нощта, в тази местност ставаше доста студено и той усети хладината на утринта върху отвитото си лице. Обърна се наляво и потърси Лиза, за да я прегърне и целуне, но тя не беше до него. Мъжът отвори очи и се огледа сънено. Любимата му ...
211
8
Следващиата сутрин започна с обещание за още един слънчев и топъл ден. В 6.30 ч. вече беше започнало да се развиделява, а през леко открехнатия прозорец в спалнята на малкия апартамент, намиращ се на седмия етаж в стар десететажен блок в квартал Дианабад, нахлу птича песен, потвърждаваща очакванията ...
308
1
12
– Дамяна?
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
282
Все повече и повече хора се събираха край огъня запален по-рано от Грен , с изумени и щастливи физиономии, гледайки към Дък . Някои го потупваха за поздрав, докато ловецът разказваше високо и ентусиазирано:
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
-Чееее, така де... след като бяхме набелязали една крехка, млада женска, всички препуснахме к ...
155
8
Глава 1
Беше слънчев пролетен ден, топлият вятър мързеливо шумолеше измежду разлистващите се корони на дърветата, а тук-там вече се чуваше веселото подсвиркване на авлига. Полусрутените покриви на къщите в малолюдното селце, сгушено в полите на Рила, бяха огряни от априлското слънце, което правеше п ...
Беше слънчев пролетен ден, топлият вятър мързеливо шумолеше измежду разлистващите се корони на дърветата, а тук-там вече се чуваше веселото подсвиркване на авлига. Полусрутените покриви на къщите в малолюдното селце, сгушено в полите на Рила, бяха огряни от априлското слънце, което правеше п ...
374
2
11
Корнел хвърли последен, тревожен поглед към ранения си ловец и с Грен излязоха навън. Командирът протегна десницата си към избрания воин , който му подаде и своята и те се ръкуваха сърдечно.
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
- Представа нямате колко съм ви благодарен , господарю Грен! На вас и на мис Лиза! Задължен съм ви, много зад ...
179
8
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
155
6
След няколко минути Грен бе яхнал своя бледо-сив кон , след като го взе от един от хората на Корнел, който беше поел грижата за животното за кратко.
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
Избраният воин огледа отново пейзажа около себе си. Групата се движеше по широк отъпкан път от изсъхнала пръст, сред красива , просторна местност. Тя б ...
171
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
