4 269 резултата
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
1836
16
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
856
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
1267
12
Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...
727
1
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...
974
Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
1054
10
Дръпна с длан вратата на балкона. Тя изскърца протяжно. Въздух и приятна светлина погалиха тялото ú. Излегна се на широкия стол и погледна към небето. На малкия балкон парапета бе висок и съзерцаваше с очи вдигнати единствено и само нагоре. Бледо сивото небе завършваше със залязващото слънце, което ...
1246
2
Днес е 29 февруари. Топъл слънчев ден. Наближава обед и служебната суматоха е утихнала. Преодолявам притеснението си и тръгвам към Елена. До вратата на офиса води тясна пътека, която се отклонява от главния път и свършва точно пред вратата. Оттук не минават случайни минувачи, тръгнеш ли по пътеката, ...
735
Един непораснал романтик (1)
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
Усещам как съм хванат в капана на собствените си шеги. А може би с шеговит тон съм казал най-сериозните неща. Когато сме на работа, чакаме 19 часа, а когато сме вкъщи, чакаме датата за заплата. Времето минава: 19 часа, 25-ти. Какво остава между тези два момента - все по- ...
1038
Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна ...
731
Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...
1079
10
Беше слънчев, петъчен следобед. В кафенето на Моралията бе стъпила на босите си ноги тишината, която караше очите да потрепнат сънливо. Колчо беше клюмнал глава на миндера и дремеше.
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...
642
1
Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...
991
- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...
679
1
982
Глава 13 - Среща, къща и кум
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...
Големият ден настана. Цяло село тръпнеше в очакване на Италианеца, както наричаха помежду си Димо. Баба излъска къщата до блясък, сякаш английската кралица щеше да идва. От сутринта по тъмно стана, приготви няколко вида баница, задушено месо с гъби и лятна курбан-чорба. ...
1349
12
Оказа се, че Криси живееше съвсем близо до къщата на Алекс. Само на 2 преки, на около 5 минути път. Тя реши, че както и да постъпи сега, трябва задължително да е поговорила първо с него. Уважаваше правото му да я отхвърли – той беше фронтмен на групата и наистина имаше това право – но все пак реши, ...
1024
Още с влизането в класната стая на другия ден, Криси вече усещаше събраните погледи върху себе си.
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...
Звънецът би. Учителката влезе в стаята и часът започна.
– Клас стани, клас мирно! – рапортуваха дежурните ученици.
– Седнете. А сега е време да ви представя новото ни попълнение...
„Ново попълнение”? С ...
1265
Forever*
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
Елиз наведе тъжно глава. Тежките ù руси къдри безредно се разпиляха по бледите рамене.
- Не искам нищо друго. Само да разкажа историята. Виждаш, аз умирам, времето ми изтича. Трябва да разкажа историята.
По онова време аз не я разбирах. Мислех, че е полудяла от болките си и от лекарствата, ...
1159
Криси се заключи отново в мислите си...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
Напоследък усещаше, че само тях има. Чувстваше се душевно празна. Откакто се преместиха в това ново градче всичко беше напълно различно. Нови хора, ново училище(макар и едно от най-добрите тук!), нова обстановка. Всичко това я плашеше до определена степен, въп ...
1050
1
Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексъ ...
1483
12
Глава 1
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...
Новите съседи
Бледите слънчевите лъчи галеха необятните гори. На места проблясваше снежнобелия сняг, който напомняше за отминалата тежка зима. Все още нямаше зеленина и това придаваше на пейзажа самотен вид. Студеният вятър брулеше клоните на голите дървета. Трябваше да бъде пролет. Но не бе ...
1337
1
Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ...
2079
16
Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...
740
1
ВЕЩИЦИ
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...
Всеки ден вървях по един и същи маршрут от дома до службата и обратно. Постоянно се заричах да го променя, но се сещах за намерението си, едва когато се намирах на половината от добре утъпкания коловоз и нищо не можех да направя. Дори си признавам конфузната ситуация, в която се напъхах сам, ...
3604
3
Мързеливо се изтегнах в леглото и се заслушах в приглушените разговори долу. Още бях възбуден от съня преди малко. Къпех се в морето с красива млада жена. Вълните бяха големи и не виждах лицето, но усещах невероятния аромат на кожата ù до мен. Виждах изящна малка ръка, която докосваше косата ми и ис ...
1597
17
Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – ...
1228
7
Снощи занесохме черните къпини на баба и тя отсече, че няма да прави сладко от тях. Били по-подходящи за сироп и ни хвана с дядо на работа, докато изчисти и опържи донесената от нас риба. Смляхме къпините в мелачката за месо, с онова хитро приспособление, което изхвърля всички семчици и остана арома ...
1107
21
Глава първа
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
В тясната и опушена кръчма "Dolce far niente"* следобедът протичаше както обикновено. Малобройните, но редовни клиенти удряха по масите и кълняха кръчмаря, че ги е забравил.
Най-силно викаше един мъж, който отдавна бе надхвърлил трийсетте, имаше вече голяма брада, но изглежда това не го ...
1282
1
Глава 8 – Фани
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
Бе адска жега и мечтаех за басейн, плуване и тишина. Дядо сякаш прочете мислите ми и предложи да отидем до реката да поплуваме.
- Нямам бански - притеснено признах аз.
Дядо се засмя.
- Какъв бански те гони? Тук се плува така. Ще вземем и въдици. Може да хванем вечерята. ...
1241
15
"И така, време е да започваме,
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
няма какво повече да се бавим."
Платон "Критий"
Пролог
-1- ...
1558
3
Глава девета
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...
990
2
"Неделята не е от любимите ми дни, тогава съм най-депресирана. Само като си погледна паяжините по стените и мизерните плочки в банята, съвсем се скапвам. Но вече се бях събудила и цялото ми мизерно същество, крещеше (цигара и кафе). Нямаше друг начин, освен да стана. Минах през огледалото на пълна с ...
1024
3
NB!! Това представлява Епилога на едно мое произведение (някои герои от което не са мои, а на Роулинг, както ще се забележи, но просто тази част стана много чувствена и реших да я споделя с вас)
...
Джесика се изправи бавно от леглото и вдигна халата от близкия стол, навличайки го върху отпуснатите ...
...
Джесика се изправи бавно от леглото и вдигна халата от близкия стол, навличайки го върху отпуснатите ...
960
1
Понякога при дядо идваше някой познат и му казваше, че берат втора ръка и тютюнът е вече „на панагон”. Не разбирах израза, докато не отидох да помагам на един от съседите през деня.
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...
Дворът бе затрупан с бали тютюн. На плетена рогозина под лозата насядали жени, мъже и деца, въоръжени с метални игли, ...
1718
13
Нощта в Македония е благословена. Тогава хладният вятър от Струма докосва гальовно брега и хората започват да вършат планираната през деня работа. Поливат градините, зажаднели за глътка вода през деня, празнуват своите празници или се събират на приказка със съседите, прибират реколтата или точат ко ...
1247
14
- Ако искаш да узнаеш "Що е Любов," премини през Ада, хвърли се в тихия океан на скръбта, пречисти очите си със сълзи, опознай себе си, за да опознаеш другите.
И тогава прегърни нежността и силата на Любовта. Тя е тази, която гради нови светове, преминава през хиляди прегради, за да победи недоверие ...
И тогава прегърни нежността и силата на Любовта. Тя е тази, която гради нови светове, преминава през хиляди прегради, за да победи недоверие ...
2354
2
Глава 5 , Уроците
Наливането на плоча мина повече от перфектно. Всеки си вършеше съвестно работата. Мъжете работеха като лами. Голи до кръста, заради жегата, излъчваха магическа красота. Потни, забързани, съсредоточени, бяха като модели за плажни масла. Кожата им лъщеше на светлината като полирана. ...
Наливането на плоча мина повече от перфектно. Всеки си вършеше съвестно работата. Мъжете работеха като лами. Голи до кръста, заради жегата, излъчваха магическа красота. Потни, забързани, съсредоточени, бяха като модели за плажни масла. Кожата им лъщеше на светлината като полирана. ...
1225
18
Стела, Метлиц - две думи, които бяха оста, на която се въртеше моята вселена. Метлиц - звучеше ми като невероятна симфония, страстна, дръзка, лирична и красива. Колкото да ми се е струвало и на мен самия невъзможно, бях влюбен още повече в нея. Бях лудо,побъркано лудо, безумно лудо влюбен в жена си. ...
1276
2
ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Четвърта част
Полковникът му посочва със знаци и жестове да седне, а ние тримата се разполагаме върху голямото канапе от другата страна на масата срещу него. Мистър Тейлър прави опит да разговаря с него, пита го как се казва, от къде е, но мъжът отсреща макар да пол ...
Денчо Славов
Четвърта част
Полковникът му посочва със знаци и жестове да седне, а ние тримата се разполагаме върху голямото канапе от другата страна на масата срещу него. Мистър Тейлър прави опит да разговаря с него, пита го как се казва, от къде е, но мъжът отсреща макар да пол ...
1311
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
