Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Чаршаф

Народът, да предположим, е кръг. Общност. Нарисувайте общност в кръг. Така.
Браво. Хвърлете тебешира, няма да ни трябва повече.
Сега потърсете центъра на този кръг. Намерихте ли го? Чудесно.
Забучете знаме. Може и оцапан чаршаф. Или салфетка. Ало, дай пак тебешира. А така. Да означим съвършенството ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

696 3 4

Колко струва да бъдем добри?

Колко струва да бъдем добри...
Слънцето вече се бе показало. Птичките почнаха да пеят. Когато чу алармата на телефона си, разбра, че е време да стане и да отиде на работа. Отмести топлото си одеяло на другата страна и стана от леглото си, доволен, че се е наспал добре.
Почна да се облича и отиде в к ...

Райна21

Проза » Разкази

955

Неопределености

Политически речник: къс времеви хоризонт на планиране – след мен и потоп…
хххх
Знак за азбуката на компютъра - Bg, демек българска. И En - английска. Английска? А може направо американска… Създадена от афроамериканец, пренесена през океана и подарена на римляните при Ромул…
хххх
Народът ни в история ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 4 9

Леден миг

Не знам защо, но особено ме вълнуваха онези ледени висулки под покрива на къщата отсреща и докато чаках автобуса, допусках, че ще паднат косо надолу и ще потрошат паркирания там автомобил. Не че исках това да се случи, просто го очаквах. Преди години подобни висулки се засилиха от някакъв издаден ер ...

exuded

Проза » Разкази

879 2 5

Имало едно време една малка фея...

Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...

ГабриниНик

Проза » Повести и романи

1.4K

Тихото - Част 2

Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сив ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.3K

Любов и изневяра

Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатуш ...

M1234567891

Проза

1.6K 9 25

Благодаря ти, мамо

Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...

ЛюдмилаДанова

Проза » Разкази

508 2

18+ Гей

- Не зная каква е тази обида на мъжете, разбирам да не общуваш с тях, да правиш секс само със жени, но да кръстиш детето си Гей, защото се е родило момче - е това не го разбирам.И колко трябва да си извратена да го направиш.
Тина гледаше втренчено напред и мълчеше.
- Няма ли да кажеш нещо?Защо, кое ...

Романтик

Проза » Разкази

3.2K 1 3

Любов...?

Край, Любов...
Открих те вътре в себе си веднъж, и вече ...
Не ще да има вън от мен любов....
Не ще допусна и любов от мене и към мене вече,
желаеща сърцето нечие за себе си да присвои в прилепчивост и страх от илюзорната раздяла, не осъзнавайки, че таз любов не е любов, а е химера, ...

свещен_огън

Проза » Други

783 1

Мъжка ревност

Мъжка ревност
Няма как да не си спомням понякога един случай, който щеше да ми коства живота.
Оттогава са минали 30 години, но сякаш беше вчера.
Бях на 36 и се занимавах със собствен бизнес.
Отглеждах и продавах цветя. Бях свободен и правех това, което ми се искаше. Имах вече една издадена стихосбир ...

ludobile

Проза » Разкази

890 1 2

В търсене на себе си

Спокойствие…
Тишина…
И едно умиротворение, каквото никога не бе изпитвал..
Никога…
Кога? ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

502 3 5

Хомо Коронус. Пролог

– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

1K 1

Вавилон

Преди броени дни реших да се разнообразя и посетих столичен киносалон, за да гледам нашумелия американски филм "Вавилон" на режисьора Деймиън Шазел - филм, за който се очаква да грабне Оскар през 2023г. Да си призная честно пристъпих със свито сърце прага на киносалона, защото сред имената на основн ...

vega666

Проза

875 5 6

Направо по кривото

ЕК наказва държавите, несъгласни с хрумванията на чиновниците там. От никого неизлбирани чиновници, но чувстващи се царчета…
При СИВ и Варшавският договор беше почти така, вярно. Само дето знаехме, че сме под властта на пролетарската диктатура, а сега ни твърдят за някаква си евроатлантическа демокр ...

генек

Проза

444 4 6

Набързо

Върнах се след седмица, използвана за отдих и гледане на една кучка. Няколко месечен френски булдог, можещ да убие човек с облизване.
Без телевизор, с много четене – до умора.
И гледам отзиви: „Георги, по логиката Ви и Опълчението на България през 1876- та е терористична организация.“
Не, грешка! Из ...

генек

Проза » Други

535 4 10

Тя! Непознатата...

Като крилца на лястовичка се поклащаха на вятъра крайчетата на забрадката ѝ.
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2.2K 11 41

Времето спря, космосът замръзна

Ланселот вървеше бавно, навел глава и без да бърза за никъде, косите му се спускаха от двете ѝ страни и криеха лицето му от улицата. Не поглеждаше към онези, с които се разминаваше, дори не забелязваше хората, които някога бяха моделите му – тогава обичаше да ги разглежда и вникваше в живота им, пон ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

740 2 3

Преди времето

До онзи, който идва в съня ми
Аз съм като въздуха в гърдите ти, вдишваш ме, усещаш ме, нужна съм ти - за да се усмихваш, за да чувстваш, да живееш. Друга като мен не можеш да срещнеш, единствена съм и ти си единствен за мен! Знаех, че си моето момче преди още да те срещна. Клиширано звучи нали? Но в ...

MIMSURA

Проза » Писма

1.1K 1

Прекрасното скапано време

Скапано време. Соникакво. А казваха, че ще вали сняг. Винаги уточняват, че в планините ще се изсипе, я после намекват, че и в низините може да падне. Ще натрупа там и онам.
Бабини деветини. Прехвърчяха няколко снежинки. Даже и един пръст не натрупа. Затова пък имало оранжев код и цели петнайсет тежк ...

exuded

Проза » Разкази

669 3 8

Колядары 🇷🇺

Колядары.
Сидят старики у побуревшего забора, на истлевающей давнишней лаве сидят, не те простоватые в конопляных протёртых штанах мужики, что говорят об урожайной кошенине, о непомерных налогах пришлой власти, о тягловой силе волов, лошадей; а люди все осовремененные, начитанные, совершенно грамотн ...

Бетон

Проза » Разкази

1.2K 4

Самодива

Предупредиха го да стои далеч от нея. Убеждаваха го, че дори мисълта за самодивата е опасна. Разказваха му страшни случки, а той слушаше безизразно. Продължи да упорства, сякаш съзнанието му беше помръкнало. Магия ли беше или неговият инат му изигра лоша шега, никой не разбра. Но когато тя изчезна в ...

MilenaKrumova

Проза

772 2 4

Татяна

Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...

Аnna

Проза » Разкази, Еротична

1.3K

Убийцата на дракони

Стоеше изправена на каменист, обрасъл с лишеи хълм. Пред нея се разкриваше тиха и спокойна Драконовата долина. Гледаше как птиците кръжат бавно на ята. Явно хищникът спеше. Беше горещ следобед и слънцето препичаше. А тя трябваше да го убие. За това й бяха платили. Останалата част от жълтиците щеше д ...

troia

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.5K 2 8

Кошмар

Отново се намирам в едновременно ледения, горещия, мокрия и миришещ на прясна почва тесен коридор без начало и вероятно без край. Чувствам се сякаш кръвта ми ври и кипи отвътре, но кожата ми е ледено студена, струйки пот избиват по цялото ми тяло, а противно на всичко усещам успокояващия аромат на з ...

ГабриниНик

Проза » Други

999 1 1

Все по-близо до лятото

Помни, че дори в най-дълбоката зима, лятото винаги ти се усмихва отвъд хоризонта. Дай му време, за да си сложи синята риза и да тръгне към теб. Пътят е дълъг. Морета, океани и едно дълбоко сърце за прекосяване, премръзнало от студа. Излез навън. Порадвай се на голите дървета, сухите храсти. Целуни п ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

959

Цветята и зимата

Ирина живееше в малка къща в края на селото. Отдавна се бе пенсионирала и колкото можеше се грижеше за своя дом, който остаряваше заедно с нея. Останала сама, тя гледаше да не остава без работа. Постоянно бе в движение и вършеше нещо. Ставаше рано сутрин. Слагаше чайник на печката, която палеше и пу ...

perfanov

Проза » Разкази

900

Стълба от грехове нагоре към светлината

Стълба от грехове нагоре към светлината
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат син ...

Довереница

Проза » Разкази

2.1K 9 24

Шепот от пепелта

Шепот от пепелта
Шепна ти тихо, за да ме чуеш. За шумния ми плач си доказал, че си глух. Оставям те. Сбогом. От твоята любов боли. Спрях да броя безсънните нощи, в които бълнувам и се въртя в леглото, докато визуализирам теб и твоите ръце. Представям си как ги протягаш към мен и крещиш моето име. Ис ...

yllona

Проза » Разкази

1.2K

Пролетна рапсодия

Пролетна рапсодия*
* Рапсодия, от гръцки: rhápto - съставям и odé – песен. Музикална творба в една част. Епизодична, но и цялостна. Свободна структура. Много настроения и тоналности. Пъстро. Спонтанно вдъхновение. Почти като импровизация.
Пролетта е безвремие, сякаш е дошъл края на всички студове и ...

yllona

Проза » Разкази

837 1

Нашето недоволство и резултатите от него

Живеем в неспокойно време. Светът се намира в постоянни вълнения, протести и недоволство. Ние напоследък – също. Едно от последните изследвания на European Social Survey (ЕSS), сред 43 хил. души за ценностите на европейците от 21 европейски държави показва, че българите са "най-киселата", най-недово ...

Stasi.1

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

803

Оставам бездомна

Далеч си вече от мен и сърцето ми го боли, но ти обещавам, че някой ден ще се срещнем отново.
Ухаеше ми на лято, но на лятото с теб трепетно утро, горещ следобеден полъх, мирише ми на теб, на море на океани.
Сълзите ми текат по страните, не знам къде си не знам какво ти е в сърцето, дали някой е зае ...

НеизвестенАвтор

Проза » Писма, Други

937

18+ Розов хоризонт част 4

4. Изгубени в превода
Не знам какво си мислят мъжете, когато стигнат до секс с една жена. Може би смятат, че всяка една от нас се ражда с умението и желанието да бъде ошлайфана подчинена в поредната BDSM история и че си умира да я шибат, удрят, стискат най-чувствителните части от тялото ѝ, причинява ...

Algol

Проза » Разкази

1.6K 1 4

На улицата

Петгодишният Ивайло с нетърпение очакваше родителите му да го вземат от детската градина. Един път в седмицата Павел, Ваня и синът им посещаваха заведение. И този ден дойде. След като си обу обувките и облече якето, Ивайло се усмихна. Искаше по всякакъв начин да покаже, че днес бе слушал. Че си е из ...

perfanov

Проза » Разкази

855 1

Чувам те, ден двадесет и втори, Грешниците

/хроника от края на миналия век/
Ако някой ти каже, че в моето село живеят добри и порядъчни хора, не му вярвайте. Дори и да съм аз. Може и понякога да вършат нещо богоугодно, да се държат прилично и да се усмихват , но всеки от тях има някаква тъмна страст, някаква срамна тайна или необяснимо злоде ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

840

От съкровищата на сърцето ми

Един, млад, преуспяващ учен мъж отишъл на почивка в един район, известен със селския туризъм. Този, не че изобщо нещо духовно допускал, за него всичко било квантова физика, атоми, молекули, теории, но изведнъж се почувствал отпаднал и "нефункционален". Един колега му споменал за това място и този от ...

m770921

Проза » Други

828

Мартини 2 - край

- Но ти дори не му знаеш името - каза Димо, докато закусвахме на сутринта.
- Вярно, не мисля, че спомена името си. Но дори и да го беше направил, нямаше как да бъда сигурна, че не лъже - отвърнах.
- И откъде предлагаш да започнем? Нямаме представа дали не е от някой друг град.
- Прав си, но предлага ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

1.5K 3 11

Уроци и поуки

- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той б ...

perfanov

Проза » Разкази

890

Има две неща

Докато търсим правописните грешки в живота, изпускаме изречението му.
Всяка мисъл има свое опровержение. Едното е чаша, другото - съдържание. Въпрос на време е и едното, и другото. Има ли смисъл да мислим, ако няма чаша, в която да налеем това?
Чета. Възприемам. Чета. Не възприемам. Обем, лишен от с ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 6 6

Остроумието на един пенсиониран полицай

Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали по време на сутрешен шопинг.
Петров: Станков, случвало ли ти се е да изпиташ чувството, че летиш?
Станков: Разбира се, при това неведнъж и не само насън.
Петров: И кога си усещал, че си най-високо?
Станков: Когато Радев ме качи на самолета си!

vega666

Проза » Хумористична

1.2K 7 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Чаршаф

Колко струва да бъдем добри?

Неопределености

Леден миг

Имало едно време една малка фея...

Тихото - Част 2

Любов и изневяра

Благодаря ти, мамо

18+ Гей

Любов...?

Мъжка ревност

В търсене на себе си

Хомо Коронус. Пролог

Вавилон

Направо по кривото

Набързо

Тя! Непознатата...

Времето спря, космосът замръзна

Преди времето

Прекрасното скапано време

Колядары 🇷🇺

Самодива

Татяна

Убийцата на дракони

Кошмар

Все по-близо до лятото

Цветята и зимата

Стълба от грехове нагоре към светлината

Шепот от пепелта

Пролетна рапсодия

Нашето недоволство и резултатите от него

Оставам бездомна

18+ Розов хоризонт част 4

На улицата

Чувам те, ден двадесет и втори, Грешниците

От съкровищата на сърцето ми

Мартини 2 - край

Уроци и поуки

Има две неща

Остроумието на един пенсиониран полицай

Опашка