40 524 резултата
- Защо не ме премахнахте? - запита съвсем спокойно Джиро. - Можехте да го направите и все пак - може би съм Ви нужен, може би искате да осъществите чистка, която като че ли вече започна тази вечер?
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на ко ...
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на ко ...
929
2
Това беше градче от тия, в които котките по улиците гледаха тъжно, птичките падаха безпричинно от жиците пред гумите на колите, а продавачките в магазина никога не се смееха. Нормален град.
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...
Студено, тука му викаха зима, февруари е все пак, ама зима без сняг каква зима е тя?
Дървото на главната улица ...
440
1
1
В една градинка край рекичка,
сред зеленчукова лехичка,
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...
сред зеленчукова лехичка,
пораснала сама-самичка
стройна хубава брезичка.
Сред тикви, краставици, чушки - ...
516
Беше навик. Всяка сутрин измиваше лицето си, изпиваше чаша сок и излизаше навън. След пътната врата и шосето, на другия тротоар имаше ламаринена будка, на която с блажна боя бе написано "Най-вкусните палачинки на света".
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...
Заставаше до гишето и се усмихваше.
- Знам, палачинка с кленов сироп.
Старецът ...
321
1
5
Пуста пътека сред полето. Тя изглеждаше напълно черна, само луната осветяваше мокрите следи по нея от навалелия дъжд. Той продължаваше да се рони ситно, а капките проблясваха. Наоколо полетата тънеха в една тънко доловима носталгия. В небето се мяркаха няколко сиви, малки, плаващи облачета.
Имаше ед ...
Имаше ед ...
396
1
3
Въведение
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...
Имало едно време... Така започват приказките, но тази е различна, защото всичко се случва в настоящето. Гълъбът, мой приятел, на когото всеки ден роня трошици хляб, понякога ми позволява да погледна в кръглите му оченца. В тях, като в огледало видях гората и историите, които ще ви разкажа. ...
728
7
Глава 47. Смиренные суждения
- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения и выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения, обыкновенный о ...
- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения и выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения, обыкновенный о ...
955
Познавахме се може би от 3-4 години, оставали сме сами в офиса, или в градините на къщата им в Кифисия , или на новата им вила в Агио Саранда,.. но никога не сме били толкова близо,... бедрата ни сякаш се допираха,.. от нея лъхаше приятен мирис на дезодорант, смесиса от аромати,... нали такава беше ...
1291
1
8
Някъде там, в крайчето на очите ми, е заседнала една мечта. Мечта потънала в тишината на устните ми; изгубила се в ударите на сърцето ми. Никога не съм я изричала гласно, дори на себе си не смея, защото знам, че ако отпусна душата си това ще коства живота ми...
Животът - низ от запомнящи се грешки и ...
Животът - низ от запомнящи се грешки и ...
394
1
Мрачна стая
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, ст ...
Сутерен
Поименко, Вячеслав Иванич се опитва да намери най-сухото кътче от опиканото си ложе и да сгрее изстиващите си крака. От три седмици, откакто закриха службата за социално подпомагане никой не беше отварял скърцащата вратичка на бедната му стая и инвалида от Отечествената война, ст ...
930
1
2
В САЩ обявили нов бизнес – продажба на употребявана тоалетна хартия…
Което ме стресна. Чак такова трагично и гладно бъдеще се предвижда?…
хххх
Излизаме заранта с кучето. Както гръмко обявявам – по кучки.
Макар с него да сме в еднакво положение – той кастриран, аз дърт… ...
Което ме стресна. Чак такова трагично и гладно бъдеще се предвижда?…
хххх
Излизаме заранта с кучето. Както гръмко обявявам – по кучки.
Макар с него да сме в еднакво положение – той кастриран, аз дърт… ...
288
4
10
След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. ...
462
В хола при Джъстин беше тихо. След обилната вечеря се бяхме поизморили. Бяхме утихнали и леко сънени. Арън си играеше с телефона си, Сара и Джъстин се бяха сгушили заедно, а аз и Саманта - Сам, бяхме седнали заедно на канапето и тихо си пиехме бирата и гледахме как огънят играеше в камината. Навън б ...
624
2
3
Къщата беше кацнала върху скалистия хълм до морето и до нея се стигаше трудно. Пътят криволичеше и виеше между парцелите на хората, сборичкали се един друг за повече място.
Беше толкова невзрачна, че чак ти правеше впечатление. Отначало ти се набиват в очите високите и шарени къщи в съседство, а пос ...
Беше толкова невзрачна, че чак ти правеше впечатление. Отначало ти се набиват в очите високите и шарени къщи в съседство, а пос ...
526
3
16
Какво ли все пак измъчваше тази жена,...може би търсеше,искаше да сподели някаква тайна.
Еех, всеки се нуждае понякога от такъв човек, който да не е просто кощче за душевни отпадъци , а разбиращ довереното...
- Петро, притеснена съм за Янис и Коста - започна кирия Деми - Нямам нищо против връзката м ...
Еех, всеки се нуждае понякога от такъв човек, който да не е просто кощче за душевни отпадъци , а разбиращ довереното...
- Петро, притеснена съм за Янис и Коста - започна кирия Деми - Нямам нищо против връзката м ...
1275
1
15
Освен някои отличници може би, кой не е получавал двойка в училище ... Макар отличничка, в осми клас и аз получих двойка, по-точно - две и половина, по Химия. Труден предмет, не ми беше приятен. След едно изпитване, оценено с шестица, следващия час отново бях изпитана. Строгият ни учител, (бъдещ кме ...
384
2
Тя беше красавица – очи, устни, коси, походка, глас…
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренеб ...
И той, разбира се, се унесе по нея. Изгуби апетит и сън. Забрави кой е – дори в огледалото виждаше само нея.
Което го накара да се престраши. И се обясни в любов. Страстно, горещо, патетично…
В отговор – смях. Даже не презрителен, а просто… Пренеб ...
850
6
14
Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна бе ...
481
Прошка
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още вижда ...
Тази история разказвам, по скоро преразказвам по памет. Със сигурност някои от детайлите липсват, но това не я прави по-малко истинска. Нейните герои са отдавна покойници- мир на праха им. Надявам се да ми простят хронологичните или други отклонения.
Смътно си спомням дядо Ангел, но още вижда ...
227
Беше 11:11ч на 20.02.2022, когато положих началото на редовете си.
Тази история започва от преди да се родя.
Не е история като на Шекспировите „Ромео и Жулиета”, но пък е любовна, въпреки това.
Майка ми среща баща ми в ученическите си години.
До ден днешен сякаш в градинката на „Кристал” отекват зву ...
Тази история започва от преди да се родя.
Не е история като на Шекспировите „Ромео и Жулиета”, но пък е любовна, въпреки това.
Майка ми среща баща ми в ученическите си години.
До ден днешен сякаш в градинката на „Кристал” отекват зву ...
411
Кешмор вече беше разбрал, че Езекил Лазароу и Папата са едно и също лице, което всъщност не е глава на римокатолическия свят. Знаеше и за еврейския му произход. Но остана потресен, когато му разказах какви отношения поддържа със светия престол. Той не можеше да проумее, че е напълно нормално Ватикан ...
898
3
4
Аз успях!
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...
Успях срещу страха си.
Страха ми, да не ме чуят.
Страха ми, да не ме видят.
Страха ми, да не ми повярват. ...
235
Сватбеното тържество бе в разгара си...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...
Наблюдавах щастливите лица на Янис и Лина, виновниците за това тържество,хубавица в булченска рокля, щастливо усмихната,... чудесна двойка са,..между впрочем има ли грозна булка, едва ли, всички са хубави. Е, малко притеснени , не от това дали ще покаже червен ...
677
1
10
За хората и тяхната токсичност; за песъчинката в бъбреците; за размазания грим, напуканите устни и сънно разпилените коси; за слънцето отразяващо се в очите, събрали всички цветове на дъгата; допирът на устните с цигарения филтър; първата глътка горещо кафе, и още и още...
Колко ли можеше да изпише ...
Колко ли можеше да изпише ...
405
1
Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...
1239
4
13
Съобщиха, че парите за училищата ще зависят от успеха на учениците…
И като се вдигне сега тоя пусти успех…
И без това двойките са в „Червената книга“, сега и тройките, и четворките ще се скрият.
Шестица до шестицата. Че и седмица може да се въведе…
хххх ...
И като се вдигне сега тоя пусти успех…
И без това двойките са в „Червената книга“, сега и тройките, и четворките ще се скрият.
Шестица до шестицата. Че и седмица може да се въведе…
хххх ...
298
2
7
I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
1188
1
В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - няма ...
414
…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та з ...
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та з ...
463
3
4
- Дали духът ми ще намери покой? - запита се Джиро, отправяйки се към Макао. - Всичко се променя толкова бързо. Може би мегакорпорацията контролира дори скоростта, с която възприемаме реалността и това се определя от нивото на съзнание.
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...
359
1
Виждате ли: разумът, господа, е хубаво нещо, това е безспорно, но разумът си е само разум и задоволява само разсъдъчната способност на човека, а желанието е проява на целия живот, тоест на целия човешки живот заедно с разума и с всички приумици.
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...
"Записки от подземието" Фьодор Достоевски
Понякога чов ...
554
2
3
Още като се събуди и отвори очи Том разбра, че денят днес е свещен, или най-малкото необикновен. Защото има дни когато се събуждаш и - нищо, а има и дни когато се събуждаш, ама наистина, огледаш се сутринта и всичко ти е някак си по-ясно. Том се казваше Томислав в същност, но му викаха Том за по-так ...
512
3
2
Днес
- Знаеш ли накъде си тръгнала?
Колкото и да ми се искаше да отговоря на този въпрос... не можех.
Устните ми бяха гробище, върху което думите умираха отнесени като въздишки върху повея на сковаващия от студ Февруарски вятър.
Сълзите ми замръзваха в мига, в който се отронеха от очите ми и се прев ...
- Знаеш ли накъде си тръгнала?
Колкото и да ми се искаше да отговоря на този въпрос... не можех.
Устните ми бяха гробище, върху което думите умираха отнесени като въздишки върху повея на сковаващия от студ Февруарски вятър.
Сълзите ми замръзваха в мига, в който се отронеха от очите ми и се прев ...
473
Пред мен се разкри ужасяваща гледка. Любов изглеждаше много по- възрастна, косата ѝ беше изцяло бяла, някогашната ѝ перфектна стойка се беше превърнала в прегърбване, а очите ѝ бяха мътни и празни. В онзи момент се сетих за няколкото пъти, когато ги бях посещавала в последните месеци на Атанас. Любо ...
1226
1
1
Когато човек прави някакъв категоричен ход в живота си, тогава разбира, че застава на кръстовището на съдбата.И събира сила да избере жребия по интуиция с мисълта, че няма връщане назад; и търси нов хоризонт за избавление от преживяното.
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...
Михаил и Христо докато вървяха през преспите на юг от село Лес ...
552
6
17
Джиро съвсем не се беше качил случайно на толкова голям ферибот. Самият ферибот беше проектиран да превозва товари и пътници и имаше няколко етажа. Беше наистина огромен. Истината беше, че отдавна се предлагаха доста прилични условия за настаняване в подобни плавателни средства. Джиро беше се снабди ...
494
Павел влезе в политиката. Огледа се, видя старовремска дървена закачалка в ъгъла на стаята и не остави палтото си там. Закрачи с широки крачки към пленарната зала в хола и отвори вратата. Пред него се ширна следната картина: два стола, ниска маса, цигарен дим и непуснато електрическо осветление. Пог ...
896
2
10
Той идваше всеки ден в обедната почивка и сядаше направо върху напукания цимент на кея. Мяташе месината и гледаше бавното поклащане на вълните в пристанището, и подскачането на малките рибки. Хвърляше на дълбокото и чакаше. Палеше цигара и гледаше водата. Мълчеше.
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...
Нямаше въдица, а просто влакно намо ...
816
5
8
Правеше ги бабата всяка неделя. Почивен ден, за разтоварване. И събиране около трапезата. На която кюфтетата бяха основното украшение.
Имаше, разбира се, съдина с хляб, друга със салата, трета с прибори…
Но основното бяха чиниите с кюфтета. Много чинии. Според броя на присъстващите, обединени в семе ...
Имаше, разбира се, съдина с хляб, друга със салата, трета с прибори…
Но основното бяха чиниите с кюфтета. Много чинии. Според броя на присъстващите, обединени в семе ...
385
4
13
Разказът се посвещава на всички жени, носили черни забрадки и палили свещи над братските могили…
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...
Зимата вече отпускаше силната си прегръдка с Тулузка. Снегът се бе стопил и дори кокичетата показваха белите си глави изпод земята, за да радват очите и душите на хората. В селото днес е тихо. Ден преди ...
344
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
