Проза и разкази от съвременни български писатели
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 4
Глава четвърта
“Денят на детето” току що беше отминал, както и Денят на падналите за свободата на България. Сутрин, слънцето грееше весело, а след обяд, ситен дъжд често охлаждаше летните страсти на софиянци.
А вечер, градът опустяваше, заради американския сериал излъчван от БНТ, с ...
Мързеливи фрагменти 1
Най-трудно ми е да започна да правя нещо.
Но за сметка на това, започна ли, не само
го свършвам, но питам и за още...
*** ...
Разглобителят разказва
...
Немодерни мисли
Неправилен въпрос: ми, защо и сега, както преди 15 години, да не говорим за 30-те и 80-те години, ч ...
Кому са необходими комунисти без комунизъм?!
Отиде, та се невиде. Дим да го няма!
Но въпреки това не сме радостни, дами и господа. А защо не сме радостни? - справедливо ще ме попитате вие. Отговарям ви незабавно. Не сме радостни, ...
Кученцата
На синът ми Драгостин
Рано сутринта някакъв шум събуди малкия Диди. Отиде до прозореца, не виждаше нищо, повдигна се на пръсти, пак нищо. Погледна нагоре и напред към кайряка. В края му, който се сливаше с небето изгряваше слънцето. Приличаше на голямо парче отрязано от праскова, което оза ...
Докоснали се при разминаването вселени
Оградата беше телена – пропускаща слънцето, вятъра, дъжда, хорските погледи. Е, тях не съвсем – странна лека мъгла се носеше зад първите цветни редове – хем не се забелязваше, хем ...
Писмото
Цветето, което цъфтеше само нощем 25
– Аа, ...
Обич
В София съм, при внучката. Родителите ѝ са на работа, ние двете закусваме и излизаме за разходка…
– Бабо, къде отиваме?
– Където поискаш!...
Очаквам да избере между близката градинка и другите места, на които сме ходили. Но тя приема думите ми като готовност да сбъдна нейно желание: ...
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 3
Глава трета
Ербус 320 на ЧСА летеше над Атлантика вече няколко часа. Лекото напрежение в ушите на някои пътници беше знак, че самолетът постепенно намалява височината . Долу, в синята бездна, започнаха да се очертават контурите на малки и големи плавателни съдове. Преобладаваха р ...
"Третата мория", Глава 3. Сватбата
Момичето бе хубаво, спор нямаше по това нито в махалите, ни ...
За сега мога само да пиша
преокабеляване на една вила. Моли ме да му асистирам. Той ще оглежда и ще си
...
Моята приятелка Веселка
На следващия ден имахме бригада, брах ягоди. Беше хладно и влажно, пътеките - разкаляни, растенията - мокри. Но най-много ми тежеше, че ме разделиха с н ...
Тийнейджърски бисери
***
Майката природа мъдро е измислила инстинкта
за самосъхранение. Но когато човек е прекалено
тъп, дори и той не може да му помогне. ...
Копнато
хххх
Любимецът на глупаците, наркоманът Зеленски е възмутен. Трети ден, откакто Си замина от Москва, а все още не му е звъннал…
Как така? Това е Зеленски – вър ...
Бе, все едни
Разхожда ме кучето. Минаваме покрай голям блок и… Туп! Нещо се изтърсва в оградената трева. Вглеждам се. Очите, нали… Кучето се втурва и почва да обмирисва нещо като четка за дъски…
- Ей, я изнеси четката на тротоара, аз ...
Говорим за промяна, да започнем тогава с литературата
18+ За първи път няма да гласувам
А можеше любов да разцъфти
Съответно следва извинение пълно с разкаяние.
- Извинете, господине, н ...
Такива онакива
Има време и е удобно за размисъл.
Днешната тема – феминизмът…
хххх
Жените рядко напускат мъжете си. Биологически закон – защо да губят гостоприемника? ...
Червената и синята Рада
Буквално преди дни научих, че е починала дъщерята на Рада Александрова - поетеса от времената на тоталитаризма. Бог да прости покойницата и моите съболезнования за Рада. Всеки има своите трагични мигове в живота, които са повод да преосмисли житието и битието си. Да си при ...
Предците ми говорят ( продължение 1)
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
Прекрасният нов свят
Пък във водата се мярк ...
Явлението Росица Копукова
Хитрушите
Зелените листа галеха и успокояваха очите, накъдето и да погледнеш - наситено зелено. Васил Авзали вървеше по южния склон посока югозапад и маркираше за днес церовите дървета. Някъде вървеше по-бързо, където имаше друг вид Carpinus betulus/oбикновен габър/; Acer campestre/полски клен/, Fag ...
Избирателно от избираемото
Всички бяха дошли навреме дори и по рано. Навън студено, в залата топло, приятно дори комфортно. Още с влизането си избираш кафе или чай, соленки сладки, ядки на корем. Чиста аванта. Пристигна точно навреме и инструктурката. Млада стройна дама, усмихната, повече отколкото ...
Приказка за живота
Предците ми говорят (Как се пренесох..)
От глава "КАК СЕ ПРЕНЕСОХ В МИНАЛОТО"
Току-що бях приключила един от разказите си за моите прароднини. Това ме вълнува много. Искам да вляза в техните животи и да почувствам техните душевни състояния и техните мечти и тревоги. Ще ми се със сетивата си да усетя жи ...
Мързеливи фрагменти
Става ми лошо когато в жегата плевя и копая
в градината. Интересно защо, когато съм на плажа
не ми става лошо?! Нали и там е жега?!...
*** ...
Мурзуфулът*
Страшният паметник
Ѝ/допитал съм се за разрешение - демократично/
Подскочи и седна в кревата.
Въпреки стряскането, отбеляза, че все още е пъргав – ненапразно от ученик приятелите му викаха Младия елен, понякога съкращавано до Младен. Иначе останалите го знаеха като господин Михалчев или чичо Мишо.
Но останалит ...
Зяпнато
Наградата идва след 14 минути овации за филма „Кит“ във Венеция, награди от гилдиите на акгьорите и критиците.
За един сложен за подготовка и заснемане мелодраматичен филм, в който Фрейзър играе 250-килограмов мъж, затворен в дома си, но опи ...
Любов, предателство и лудост
Предците ми говорят
От глава " Тодор и Вунка"
(продължение 1)
На 12 септември 1912 година българското правителство обяви обща мобилизация за Балканската война. И Тодор трябваше да замине на фронта за една година. Но се върна здрав и читав, малко поотслабнал, но все така с палав и ше ...
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА
Глава втора
След тежка мозъчна операция и 45 дневно лечение в болницата “Ибн Сина”, Еди напусна Рабат, столицата на Мароко, загубил цялото си състояние и всичките си надежди за любов и щастие. Бедите го следваха едно след друго, сякаш го преследваше проклятието на Боговете, които ...
"Тръгнал Бай Ганьо да гледа Малкович"
Отишли много интелектуалци, политици и прочие светски персони да гледат първата вечер представлението на Малкович и Ингеборга и не щеш ли, пак излагация. Поднася се букетът от кметицата на София Йорданка Фандъкова и започва някакво грозно освиркване на букета от врагове на Фа ...