Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Хензел и Гретел

- Не, нямаме свободни стаи, всичките са заети – каза на сносен английски рецепционистът.
Германчетата унило провесиха носове. Това беше третият и последен хотел в малкото погранично градче, където им отказваха. Те бяха златокоси и синеоки, красиви с една чуждоземна хубост, може би това трогна мъжа з ...

MagiV

Проза » Разкази

2022-11-13T21:28:04+02:00 1.2K 2 2

Завръщане

&
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се на метър разстояние от прясната купчина пръст и зарови поглед в гроба на баща си. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо взеха да се размазват пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички ...

Samadhi

Проза » Разкази

2022-11-13T21:11:50+02:00 1.1K 4 6

Лишаване

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...

exuded

Проза » Разкази

2022-11-13T17:45:01+02:00 1.4K 2 2

Историята на един живот

Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-11-13T13:04:00+02:00 1.2K 5

Тук, сега и малко вляво

- Това е унизително – казаха нарцисите в един глас – нашият магазин е най-хубавият в... в... – искаше им се да кажат в целия свят, но бяха толкова възмутени, че успяха да кажат само – в града.
- Така е – казаха авторитетно от висотата на своето цветно величие също в един глас герберите.
- Ами... – в ...

toti555

Проза » Други

2022-11-13T12:55:32+02:00 568 4 4

Излагация на степен ен.

МИТЪТ ЗА ВЕЛИКАЯ И НЕПОБЕДИМАЯ СУБЛИМИРА
Добре известно е пристрастието на Путин към македонците, в това число и ред нагли негови изказвания, като следното в Тwitter /направено на 24 май 2021г/:
Посольство России МК
@Russian_Emb_MKD
Russia government organization ...

vega666

Проза

2022-11-13T09:41:16+02:00 1K 4 2

Метличини 3

10
През миглите плахо нахлуваше светлина.
Тя се шмугваше около извитите косъмчета и се вмъкваше като крадец, щом клепачите потреперваха. После се губеше в мрака на затворените очи, също както мидата хлопваше черупките си за нея.
Кио не спеше. Беше будна. Отдавна. Сънят бе дошъл внезапно, но и внезап ...

Айра

Проза » Фантастика и фентъзи

2022-11-13T08:01:53+02:00 948

Родопско одеяло

Беше късна есен. От най-късните. От тези, които вече са си прибрали златната окраска, хладният вятър вече е помогнал с измитането и на улиците, чаршията пустееше, а голите клони на дърветата стърчат като оглозгани кости, протегнали се безпомощно нагоре в сивото небе. По всичко личеше ще зимата ще е ...

Juana

Проза

2022-11-12T20:51:19+02:00 1.5K 6

Малко за войната в Украйна

Последните успехи на ВСУ звучат обнадеждаващо. Те хвърлят Зеленски, неговото правителство и западните му партньори в еуфория. Руснаците изоставиха Херсон и се изтеглиха зад надеждните води на Днепър. Добър ход ли е това? Не изглежда ли жалко руското военно командване? Както и да изглежда то в очите ...

vega666

Проза

2022-11-12T10:28:16+02:00 1.5K 7 8

Хроники от Нейдеград. Черни дъвки с готик мръвки

Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Други

2022-11-12T10:07:10+02:00 813

Вълшебната монетка

Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се у ...

NadejdaTodorova

Проза » Приказки и произведения за деца

2022-11-12T09:53:30+02:00 1.3K 2 8

Дъщеря на Океан и Тетида( образователна гатанка)

"Съзидателната воля на природата е много по-силна от разрушителната на човека."
Жул Верн, из "Капитан Немо"
Аз съм втората по дължина река в Европа и единствената на континента, която тече от запад на изток. Минавам през най-много страни от всички реки в света - 10. Определям границите на много от т ...

slan4ogled

Проза » Приказки и произведения за деца

2022-11-12T09:52:46+02:00 827 7

Отражение

– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...

exuded

Проза » Разкази

2022-11-11T21:07:55+02:00 562 6 15

Щурав свят

Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и к ...

генек

Проза » Разкази

2022-11-11T12:41:16+02:00 1K 5 12

Нормално в ненормалния свят

Разночорапестият канадски премиер участвал н трансджендърско шоу…
Канадците си го харесали. Нали всеки избира подобието си…
хххх
Най-интересният засега резултат от американските избори – вече са в Конгреса двама мъртъвци…
Да, мумията е в Белия дом, алкохолизираната бабушкера пробва да пали войни с п ...

генек

Проза » Други

2022-11-11T12:37:13+02:00 700 6 10

Нечистите - 21.1

Кабинетът не беше голям и беше осветен от четири малки атеша в ъглите на стаята. Покрай страничните стени бяха наредени множество столове, всеки с различни седалка и облегалка, от обикновени дървени столове, до луксозни тапицирани такива, които бяха почти като фотьойли. Всеки посетител в кабинета ся ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-11-11T10:41:54+02:00 925

Теглото на старостта

Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-11T10:32:06+02:00 522 1 2

От едно време

Седим замислени и пием сутрЕшното кафе.
Погледнах ги, бас държа че всеки мисли колко пъти трябва да се претака киселото зеле, и дали Алжирската едра сол, дето я продават сега по супермаркетите, успешно ще замести Поморийската.
-Ех, никой не спомена вчерашният ден, бе - промърмори Митьо Горския
Спогл ...

PetarStoyanov

Проза » Хумористична

2022-11-11T10:21:21+02:00 1.4K 11

Среща

Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си ...

Иржи

Проза » Разкази

2022-11-10T12:07:04+02:00 1.1K 3 22

Добрина

Аз живея в един гараж. Стопаните му нямат нищо против. Те много ме обичат. Там, в гаража, родих своите малки котенца. Всеки ден се разхождах из квартала, за да си търся ядене. Не че нямаше – собствениците на гаража ми даваха, но друго си беше – да се разходя.
Срещу гаража имаше един дом, за младежи, ...

Vala

Проза » Разкази

2022-11-10T11:49:48+02:00 737

Светулки през ноември

Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...

ЛюдмилаДанова

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-10T10:46:29+02:00 1.3K 6 9

Метличини 2

Иоси Канеко се дотътри до вратата и видя високия силует на представящия се за приятел непознат.
–Мислех, че си мъртъв, Канеко.
– И аз това си мисля от години.
–Антон Зелазни –представи се пришълецът и протегна ръка към него.
– И защо е дошъл Антон Зелазни при един рибар? – попита обитателят на дома ...

Айра

Проза » Фантастика и фентъзи

2022-11-10T10:35:58+02:00 1.2K

Нечистите - 21

Чарли забеляза още от сутринта, че и Сам, и Лизи не са в особено добро настроение днес. Честно казано, и за двамата това не беше нещо необичайно – Казра по принцип си гледаше все едно някой му е наръгал любимото тяло, което, според мошеника, за него беше еквивалентно на някой да му изсипе вино върху ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-11-10T09:56:11+02:00 1.4K

Празник, празник, празник

Фойерверки, весела музика, карнавал, танци, песни…
Светът наоколо се върти в калейдоскопен кръг от усмивки…
Улиците в цветя, градинките в зеленина, къщите украсени…
Светлините на уличните лавпи са като от вълшебен фенер – въртят се, подскачат, вихрено танцуват, унасят и отнасят…
Празник, празник, пр ...

генек

Проза » Други

2022-11-10T09:20:22+02:00 622 4 9

Делфинчо, Финчо и Инчо

Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе ...

Eia

Проза » Приказки и произведения за деца

2022-11-09T17:57:05+02:00 1.2K 2 9

Кучешки живот

Кучешки живот
Стар съм. Едва влача краката си, дори мускулите на опашката ме болят.
Много съм гладен. Не съм ял от няколко дни. В момента вървя към една кофа, от която се носи сладката миризма на мухлясали огризки хляб, пилешки кокали и обелки от картофи...
Мама беше с големи кафяви очи и дълга кози ...

Vala

Проза » Разкази

2022-11-09T17:54:35+02:00 830 1 1

Чадър в небето

"Вземете си моля чадърче със шарки!..."
из детска песничка
Hello, Ladies and Gentlemen! Е, не съм цветен. Аз съм черен, мъжки, делови чадър. Поздравих ви на английски, понеже това е родният ми език. Колко тематично! Направо звучи като клише! Учудващо здрав съм - щом служа вече години наред. Невероят ...

slan4ogled

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2022-11-09T13:39:38+02:00 897 2 3

Ел Маточо

Ел Маточо стоеше на перона и гледаше релсите.
Две по две те се извиваха в тъмнината на тунела. Електричеството тъкмо бе дошло и лампите - продълговато мръсни пулсираха неспособни да задържат в постоянна позиция светлината. От някъде се чу момически кикот, вибриращ по осеяните с графити стени.
Кикот ...

Айра

Проза

2022-11-09T13:38:11+02:00 870 1 5

Метличини 1

новела
1
– Вземете на добра цена новите очилоочи. Те ще ви дадат гледка към космоса, ще ви направят свидетел на раждането на нови звезди, ще елиминират отблясъците, Ще ги получите с луксозен кожен калъф, плюс подарък криокърпа...
Едрите плазмени екрани бълваха реклама след реклама от новите очилоочи ...

Айра

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-11-09T13:34:59+02:00 1K 1

Стъпалата

И до ден днешен всички говорят за златните му ръце. Той построил и църквата, и селското училище, и чешмата с трите чучура, от които все още тече вода. Бил най-добрият в занаята си, но и най-горделивият и саможив човек в селото. Малцина от съселяните си уважавал, а още по-малко зачитал. Работата му б ...

Айра

Проза

2022-11-09T13:15:40+02:00 896 2 3

Абе, не се замисляйте

Свобода, викате, на словото…
Щото преди нямало…
Нямало, бе… Тъй като не можеше човек да излезе на площада и да викне свободно, без последствия: „Бай Тощо е глупак!“.
Първо, веднага ще го приберат да обясни отде аргументи за това твърдение. И, второ – ми, не беше глупак… Тарикат, хитрец, ама хич не г ...

генек

Проза » Други

2022-11-09T10:15:19+02:00 401 3 10

Хроники от Нейдеград. Гинко Билобата

Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Други

2022-11-09T09:33:46+02:00 814

Нечистите - 20.3

Сам проследи с поглед как тя бързо се насочи към вратата, без дори да погледне назад. Стойката й беше приведена, влачеше единия си крак и едва стъпваше на него, а ръцете й бяха свити в юмруци. Елизабет се беше държала като уплашено животно. Той я беше накарал да се държи като такова. Мисълта накара ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2022-11-09T09:27:06+02:00 530

Астурия

Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...

di_t

Проза » Разкази

2022-11-08T19:32:48+02:00 1.9K 13 66

Пеперудата

Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-11-08T19:17:47+02:00 643 3 12

Незабравима среща!

Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...

M1234567891

Проза

2022-11-08T19:15:27+02:00 1.8K 6 21

Зона 23

Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-08T13:08:50+02:00 1.7K 1 3

Фаталният кръстопът

/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2022-11-08T10:09:04+02:00 404 5 12

Впечатления в есенно

- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...

perfanov

Проза » Разкази

2022-11-08T10:03:44+02:00 598 2

🔴 Граф Теле-шко с праз прес каза: 2

Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
„Продължаваме Промяната“ прие поканата за среща с ГЕРБ
ГъТъПъКъ прочете:
„Продължаваме без бамята“ прие заканата за леща с ШЕРБ-ЕТ ...

МарияДимитрова.67

Проза » Хумористична, Други

2022-11-08T09:59:12+02:00 573 2