Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
18+Крипто бот - мечти за богат живот и още нещо....
Кейтлин Смит беше средно на ръст момиче с кестенява , коса на 27 години. Родена е в Сиатъл , в големия щат Вашингтон, където живее и до днес.
Веднъж връщайки се от работа - местна бензиностанция , където Кейт зареждаше колонките и обслужваше клиентите в кафенето , срещна мъж на средна възраст с прош ...
До сами замъка беше струпано селото. Нови дървени къщурки /честите нападения на съседните феодали постоянно разчистваха територията за спешни строежи/ със сламени покриви, пътеки заместваха улиците, до сами реката – зеленчукови градини. Най-вече с ряпа…
Малко настрани, до сами кръстопътя, беше кръчм ...
Срещам бивша ученичка. С дъщеря – сегашна ученичка. Момичето е откровено: „Класът ни е от такива тъпанари… Толкова са зле, че аз съм най-умната…“
Разказва: правили контролно. Преподавателят раздал подпечатани листове, съобщил темата и обявил: „Имам малко работа, връщам се след 15 минути“.
Като изляз ...
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
ПЕСЕНТА НА ЛЕБЕДА 5
Глава пета
Монреал изток беше, работнически квартал. Заводските комини, складовите халета и беднотията на живущите пишеха историята на тази “старинна” махала. Пристанището и огромните и огромните резервоари за нефт, правеха пейзажа на квартала не особено лицеприятен. Близо до сам ...
(лятото и есента на 2019 г.)
Музиката се чуваше най-малко един километър в радиус. Сватбата беше започнала. „Дотук с надеждите за Мария.“, кисело отбеляза Монката, докато се бръснеше в огледалото, поне два пъти по-старо от него. Най-добре да идеше в града – все някой щеше да го закара дотам. Щеше да ...
Не му се искаше, но просто не можеше да укрие очакваното. И затова позвъни на съседа, с когото бяха отдавна скарани. Оня се обади зад вратата:
- За какво съм ти? Казвай и се махай, че не съм на кеф…
Неканеният посетител се пообърка, макар да очакваше реакцията. Сетне заговори високо:
„- Знам, че сме ...
Събота вечер… И никой политикан не пожела – по-скоро не посмя – да каже какво е отношението на партията им към войната.
Което ясно означава едно – ЩЕ НИ БУТНАТ В ОГЪНЯ!
хххх
Репортерка от Чорлу: „…където гласуват нашите СЪНАРОДНИЦИ…“
Кои? ...
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
Първите лъчи на слънцето разкъсаха сутрешния здрач. Поруменялото от свян небе се усмихна на събуждащият се свят. Реката бавно си проправяше път през скалите. Въздишките й се чуваха дълбоко в боровата гора. Гласът й, нежен и успокояващ шепнеше на брега. Разказваше му за далечни места. Спомняше си за ...
Казвам се Гошо. Живея в София. Мама се казва Ани, татко - Николай. Имам по - голяма сестра. Казва се Ния. На есен ще бъда в голямата група на детската градина. През изминалата зима много често боледувах. Кака също. Мама казваше, че има много вируси в детските градини, училищата, в магазините, сред х ...
Възложиха ми да арестувам Путин. Кофти задача, ако питате мене, но аз съм разследващ полицай, стоя по-горе от оперативните и затова трябва да давам пример.
– Кой Путин? – попитах, за да си запиша детайлите за него в тефтера. Путиновци много.
– Владимир Владимирович – отговориха ми. – Ще го търсиш въ ...
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
Всичко започнало някъде там...където един изследовател загубил сърцето си...Така нареченият изследовател бил не по-малко мечтател. Неговото изгубено сърце чакало да бъде открито.
-Не мога да живея без сърце, как така ще живея без сърце, та това е невъзможно! Усещам го да тупти, но сякаш го няма...
И ...
Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блес ...
Всичко започна от един поглед.
Голямото междучасие приличаше на жуженето на кошер от пчели.Децата шумно се смееха,говореха, тичаха, дори се прегръщаха.
Позволяваха си да пушат навън. Директорът, г-н Попов, строг, пълен, отегчен, някак не му се занимаваше да прави чести забележки на събралите се непо ...
… Така.. Излезе, значи… Докато отиде до майка си, докато оправи апартамента, докато се наклюкарят…
Имам бая време за себе си. За себе си, я… За любимия себе си…
И за още някоя… Да отскоча до Мимето? Ама напоследък нещо ми се мръщи… Що съм разправял, че обичам Русията, а пиша с радост как оловен дъжд ...
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
ПОГЛЕД В ПОЛИТИЧЕСКАТА КОЧИНА НА БЪЛГАРИЯ
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и чест ...
/ из Записките на един средно статистически българин /
Седя умислен, или по-скоро омаломощен.
Какъв месец само. Добре, че свърши.
Бъркам машинално с лъжичката кафето си, сякаш не е със захар, а с хилядолетна хималайска сол.
Бавно разтворима, ами тя е на хиляди години, макар на опаковката предвидливо ...
Пред вратата се разнесе трясък, сетне тя отхвръкна и в Голямата зала връхлетя стражът. Летя два метра, после блъсна с шлема стола на писаря и в едно по плочите затракаха меч, перо, мастилница, щит и две глави, които се удариха, та най-после купчината се разпадна и настъпи тишина…
Боляринът смаяно се ...
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
Говорехме за политика - толкова, колкото да не се хванем за гушите, още музика и философия. Бях хлътнал в един долнопробен бар, подгонен от студа по време на вечерната ми разходка. Набързо се “сприятелих” с някакви си там квартални пияници-философи-политолози с музикални заложби. За жалост им забрав ...
в памет на д-р Иванов
През 90-те години на миналия век, работех и като извънщатен сътрудник за вестниците "24 часа" и "Континент". Списвах техните шахматни материали. В първия под името Мисана, а във втория като Вега. Анализирах партиите от мачовете за световната титла по шахмат или текущи супертурн ...
От вчера имам уговорка да гледам детенцето на съседите - до обяд! Имали някакъв си ангажимент. Докарват ми го към седем и тридесет сутринта. То пита за плановете. Имайки като на идея да го ангажирам в някакъв вид дейност характерна за възрастните му отговарям:
- Първо си оправям леглото. Моите играч ...
Валентин Перес уморено застана пред очния скенер, след секунда се чу звук и вратата тихо се отвори. Той влезна в дома си и се строполи на креслото в миниатюрния хол. Осветлението се настрои автоматично на приглушен режим, адаптирайки се към текущото му състояние. По стените се виждаха дузина декорат ...
Вървя из Морската градина на Варна, вдъхвам пролетта и търся муза. Едно такова леко ми е на душата и ми се иска да обгърна с поглед морето. Спомените за вълните, галещи босите ми крака и топлият бриз в косите в края на всеки топъл сезон, ме зареждат винаги чак до следващата пролет. Сега ми се иска д ...
Някаква американска откачалка пак извърши масови убийства в училище.
И обърка родните мисирки в медиите. Ми, сега? Родена жена, смятала се за мъж?
Информират: „Полицаите застреляли убиеца. В дома й открили още оръжия…“
Той? Тя? То? Някакво същество?
Ама смотолевиха – джендърно правилно, демократично ...
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
Любовта е единственото нещо, което можем да опровергаем приживе.
Така ли?
Така ми се струва.
И как ще опровергаеш това нещо? С омраза ли?
Омразата не е антипод на любовта. ...
Обичах живота. Всяко трептене във въздуха улавях през призмата на любовта. От детството си нямах прекалено хубави спомени. Майка се грижеше за нас - трите деца, а аз бях изтърсачето в семейството. Майка разбрала че чака рожба на 41 години. За тогавашните нрави, това бе прекалено късна възраст. А и и ...
Вождът протегна табакерата си към президента:
- От Дивите острови. Чудесен тютюн – ароматен, почти без никотин, с добавени витамини…
- Благодаря, вожде – каза президентът и внимателно взе една пурета.
Седящият между тях цар веднага демонстрира домакинската си учтивост и поднесе горящата запалка.
Таб ...
Отначало не повярвах, после намерих същата информация на още няколко места.
Великобритания. Възрастна жена спира пред някаква болница, където правели аборти. Идва полицай. Пита я – какво прави? Обяснява му, че се моли за душите на жените там.
Арестуват я. Съдията, разбира се, не иска да си създава п ...
Мъжкото и женско начало са били предмет на анализ от най-дълбока древност. В индийските школи те са наречени Ха /Слънце/ и Тха /Луна/, а в китайските - ян и ин, олицетворявайки диалектическото единство в даоската монада:
https://stock.adobe.com/br/images/yin-yang-symbol-of-dualism-in-ancient-chinese ...
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ: ГАДНО, ГРОЗНО, а накрая си отдъхваш
Ето ме и мене, тук съм и вече разказвам... Но ти все така си мълчиш и не ме упрекваш... Самарянката се настани на стола до леглото му. Беше съвсем близо, а не можеше да й покаже облекчението си. Не защото щеше да чуе поредната истор ...
Една фраза беше влезнала в главата ми и не искаше да излезне. „Подрязване на крилата“. Всъщност, така се казваше един кратък експериментален филм, който сайтът YouCube ми препоръча. Така и не го гледах, напоследък все по рядко гледам това, което разни сайтове ми препоръчват. Уж става въпрос за нещо ...
Лятна морна утрин.Онази, която все още разказваше за похотта на нощта и се стелеше жарко в главата.
Все още няма шест часа и слънцето всеки момент щеше да изкачи небосклона си, за да целуне небето си в уречения час.Ще го прегърне топло и ще остане там завинаги, докато взорът не пререже гърлото му и ...
Изначальное Православие.
Войска фронта ушли дальше побеждать фашизм, а майор разведки Кондрат Остробой был оставлен в Тимишоары, по причине практической важности его предыдущих оперативных дел. Бомбардировки союзников превратили город в руины. Немецко-венгерские батальоны пытались закрепиться в зава ...