14 559 резултата
Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...
  1048 
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч.
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. ...
  1155 
Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от ...
  1877  11 
Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...
  1257 
  745  11 
ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...
  1663 
(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...
  591 
Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...
  1070 
Искам те!
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...
  1036 
Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...
  1625 
Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от ст ...
  1777  13 
Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...
  666 
Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...
  632 
За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...
  432 
ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...
  1052 
Бяс
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...
  608 
Следва продължение...
  541 
Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...
  937 
Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...
  622 
Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...
  375 
М А Й Т А П
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната бол­ница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навес­ти. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...
  515 
Кожените му ботуши шумно шляпаха в калта, но бурята заглушаваше бързите му стъпки. Панталоните му бяха подгизнали, ризата залепнала за тялото му, а яката на коженото яке го шибаше неистово във врата сякаш се опитваше да го скърши. Вятърът зловещо пееше в ушите му. Смъртта също.
Бягаше без посока и м ...
  2131 
Сънувах ги и ги имах всяка вечер. Бяха много. Около стотина и все различни. Не ме оставяха. Постоянно ги виждах в сънищата си. Всякакви голи мъже, а аз в прегръдките им... Целуваха ме, събличаха ме, а аз бях нещастна. Това беше ужасен кошмар, който се повтаряше и повтаряше всяка нощ.
- Хванах те! - ...
  1268 
СМЪРТТА НА БАЩАТА
Беше изключително жизнен старец, но сега бе малко настинал.
Синът му държеше да остане да си лежи, затова му донесе топла храна от ресторанта в една пластмасова кутия, пресипа я в порцеланова купичка и му я поднесе в леглото.
Гордееше се с това момче. Такъв жест на синовна любов! О ...
  441 
Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...
  1483 
Светещите кули на града вече не се виждаха, те бяха прекалено далеч.
Тук цареше светлината на звездите, а те изглеждаха толкова големи, сякаш още малко и ще завалят по земята като снежинки. Оттеглилият се вятър беше отстъпил мястото си на зимната тишина.
Гората изглеждаше като жива, натежалите ѝ от ...
  964 
Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. ...
  838 
Както беше казала Вела на Манол голям празник стана. Много хора се стичаха на поляните край бориките. Едни идваха до извора сила да почерпят, други да си купят по нещо, трети просто да се порадват на хубавото време и пъстрата веселба. Музика огласяше планината, вити хорá приветстваха настъпващата пр ...
  1262  12 
Вярвате ли, че сте добри хора?
Често съм се питал дали съм добър човек.
Някъде бях чел, че всички се смятаме за добри, независимо дали го признаваме или не. Всички се смятаме за... оправдани. М-да, оправдани е точната дума - че всичко е имало смисъл, че всичко, което сме решили, приедприели, избегна ...
  970 
Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...
  1800 
Аз умрях на операционната маса от тромбоза на коронарната артерия или по-просто сърдечен инфаркт. Издигнах се във въздуха над тялото си и наблюдавах с любопитство как реанимационния екип се опитва, да ме върне обратно към света на живите. Лекарят констатира смъртта в 23.11 часа, покриха ме с бял чар ...
  357 
Върху печката къкреше кисело зеле. Бабата дремеше в леглото, внучето играеше на пода с дървено влакче, по инкята говореха нещо. Навън снегът се беше натрупал почти до прозореца.
– Нека да погледаме малко телевизия! – помоли внучето. Беше червенобузо пет-шестгодишно момче с избродирано червено конче ...
  631 
Следва продължение...
  889  10  18 
… Сън не хващаше велините очи. Легна си рано уж да се наспи, че по първи петли трябваше да стане да се приготви, ама на, пусти очи не се затваряха. Лежеше Вела по гръб и гледаше в тъмния таван, а мислите ѝ като луди косове се щураха насам натам…
… Привечер Страхил и Георги се прибраха уморени. Измих ...
  610 
Той: - Млада, красива, ухажвана, търсена.
Тя: - (усмивка) Но почакай 'търсена'..
Хм, какво имаш предвид? Търсена за по чаша кафе, чай, винце... хубава усмивка, разговор, среща?
Или усмивка и поглед на мръсница, хубав бюст, устни, външност?
Не, младежо, аз не съм търсена. По-скоро не искам да бъда тъ ...
  1207 
На двайсетина километра от Караново в северна посока се намира село Винарово. Сгушено в последните дипли на Стара планина, тук за неговите стотина жители животът си течеше бавно, монотонно и спокойно. Сякаш времето бе спряло и нито демокрацията, нито техническия прогрес бяха променили нещо. Винарци ...
  500 
Резерватът
Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше веч ...
  1170 
По едно време се загаджих с един пич от Дреновец...По стечение на обстоятелствата, Дани живееше в София. Беше много сладкодумен и имаше страхотно чувство за хумор . Можеше да ти разкаже нещо забавно с напълно сериозно изражение, а като шегата ти стигне до акъла да се напикаеш от смях...Дани имаше ку ...
  1084 
ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му и ...
  1152 
  626 
Предложения
: ??:??