2 740 резултата
Кралят седеше отпуснат на трона, бездиханен, потънал в тишина. Приличаше на смъртно уморен. Нямаше сили да отвори очи. Чакаше я. Поредната му годеница. Вече не го интересуваше дали е красива. Важното беше да е млада. Жизнена и от знатно потекло. Държеше на качеството. Предишните не оцеляха дълго. Кр ...
  1029  19 
На вратата плахо се почука. Той се намръщи. Защо ще го безспокоят сега, в разгара на работното време? Имат си поставени задачи – да работят по тях. И, след като му докладват за качественото им изпълнение, след като Той провери и одобри, тогава може да дойдат и помолят за други поръчения…
Остави чашк ...
  261 
Елисавета слезе и Попов ѝ се усмихна и ѝ подаде ръка да се здрависат, но все така без да си прекъсва разговора, който водеше на английски и я поведе към вратата откъдето беше дошъл. Качиха се в асансьора и той си приключи разговора, обърна се към нея и се усмихна:
– Извинявайте. Много ми е приятно д ...
  331 
Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…
Обаче – на, забрави я…
И добре, че наблизо минаваше именно оня - някакъв ...
  720 
/по "Да срещна себе си в мъглата" на vega666/
- Добротата е основата на света…
- Да, така е. И Господ е добър…
- Че ако беше добър – нямаше да се родя…
- Защо мислиш така? ...
  229 
/по "Защо си сляп, човеко?" на мадмоазел Патриция/
Там е тя –дълбока долина под висок връх.
Долината на виждащите слепци. Не зная – от въздуха ли, от водата ли, от плодовете в тази закътана долина, но хората там се раждат слепи. Нищо не виждат! От рождението до смъртта. Не, че тогава проглеждат…
Зат ...
  256 
Това е планетата Земя. Така са я наричали живущите там същества, докато са били човеци.
И, като всеки царстващ биологичен вид, прекалили с размножаването си. Е, то не е първи подобен грях тук. На три пъти планетата се отървавала от пренаселеност, дори последните размножили се видове били почистени н ...
  268  11 
Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…
Ето – предшественикът ти стигн ...
  320 
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
  401 
Легна си спокойно. Вярно – нещо го стягаха гърдите през деня, но след редовната доза хапове и отпускащата баня, се успокои.
Жена му вече дремеше, когато той се мушна под чаршафите. Нямаше смисъл да й казва каквото и да е. Пък и отдавна бяха изчерпали всички възможни теми, освен острите подмятания, в ...
  226 
Чак в началото на третото хилядолетие човечеството беше доведено в прекрасния свят…
Останаха в черното минало непрекъснатите войни, политическите разделения, социалните пропасти, моралните принципи и закони, античовешките мераци и страсти…
Добрите управляващи света решиха да заделят част от парите с ...
  297 
Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...
  329 
Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
  357 
Денят беше топъл, затова му се прииска да се поразходи нейде из екваториалните земи. Примерно… Да, онзи остров е интересен. Със странна стена по средата. От еднта й страна – палми, храсти, бял пясък и синя лагуна. От другата – приказен дворец, изумрудени ливади, весело танцуващи и пеещи си младежи и ...
  581 
Когато птичето гнездо пада от дървото, яйцата често остават невредими.
Думи на очевидец на голямото китайско земетресение в Шанси от 1556 г., който предупреждава, че след началото на земетресение, не трябва да се излиза навън, а да се остава по домовете
Хадес, наши дни
Отново губеха Света, който им ...
  335 
Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...
  687 
Кевин бавно отвори очи. Погледът му се плъзна сънливо из тъмната стая. Бавно се надигна и седна в леглото. Както обикновено, след дрямка се чувстваше двойно по-уморен. Очите му пареха. Бавно ги разтърка докато пристъпваше към стола в ъгъла на стаята. Взе метнатия там избелял и стар тъмносин халат и ...
  672 
-- Заповядайте в двореца, сър…
Младият човек погледна към дребосъка и кимна. Нямаше понятие къде е, но опасност не виждаше. Защо пък да не надникне в тази обител на безгрижието?
Да, онзи моряк му наприказва едни… И легендите бяха плашещи…
Обаче, реалността се оказваше благодатна. Остров, дворец, няк ...
  340  11 
Елисавета погледа как холограмата на Катя се разтваря и се облегна назад на седалката без да казва нищо. Маркус ѝ се усмихна:
– Още имаш железни нерви.
Тя го погледна:
– Благодаря, че се опита да помогнеш, но повече не прави така без да ми кажеш. А сега си тръгвай, тя е добре.
Той прокара пръст по к ...
  872 
Голямата бяла яхта беше закотвена срещу селището на туземците. Но то беше празно. Всички бяха избягали, уплашени от пристигането на непознатия, плашещ със странния си вид, кораб. Още повече, че от него спуснаха две лодки, пълни с хора и вързопи багаж. Пристигналите разпънаха две палатки – грамадна – ...
  405 
Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:
- Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
- Защо? Неизвестен остров, рома ...
  958  11 
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, ...
  336 
Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
  357 
Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната ...
  679 
Америка
Бях пълзял по земята в продължение на часове. Коленете ми бяха разранени и всеки нов метър ми причиняваше такава болка, че с мъка се сдържах да не изпъшкам или поне да изпсувам. Псувах наум. Гадни псувни. От ляво до мен пълзеше Руснакът, който от около петнайсет минути имаше някакво схващане ...
  874 
Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
  393 
Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...
  291 
Галина излезе от стаята и се качи в спалнята на Васил, където бяха сложили Катя въздишайки на ум, все на нея крещяха. На вратата се сблъска с Матей, който излизаше. Той я изгледа раздразнен:
– Защо не си я съблякла, дори ботушите не си ѝ свалила?
Тя погледна навътре, Катя лежеше като умряла на голям ...
  410 
Матей още се разправяше с Крумов, когато в офиса влезе Попов придружен от слаба чернокоса трийсетгодишна жена със строги черти. Той направи знак на Крумов да излезе, а Матей изгледа жената:
– Какво има?
Клара Маринова, която беше служител на отдел „вътрешна сигурност“ на ВНМ го погледна:
– Няма Елис ...
  732 
- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...
  353  15 
Матей седеше в домашния офис на Васил и гледаше един от шефовете на охраната на ВНМ, Крумов, който се беше разположил удобно на дивана му:
– Системата за свръхстимулация е разработена от един израелски лекар преди трийсетина година като начин за подобряването на физическата издръжливост на войници в ...
  346 
Йордан Дончев усети гъделичкането на холотела си и тегли на ум една майна и на скапаните си пациенти и на собствения си тъп мозък да стане лекар. Беше се прибрал вечерта от екскурзия да се гмурка и направо беше размазан от умора и разбира се точно в три посреднощ някой вип беше решил да пукясва от п ...
  443 
Наближаваше дванайсет след полунощ и Катя точно се беше прибрала от излизане с приятели, когато усети гъделичкането от холотела си. Разпъна с нос екрана по ръката си, докато с другата се опитваше да събуе дългите си прилепнали ботуши и видя че Авраамов я търси, заряза събуването и побърза да отиде в ...
  808 
И ето – така, драги студенти, последната сесия на ООН приема логичното решение: да пренебрегне всякакви субективни човешки мисли, мнения и решения. Да излезе от хаоса на личното, да потърси общото, обективното, полезното от всякаква гледна точка…
Така се е стигнало до знаменитото последно постановле ...
  372 
На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. ...
  599 
Два часа по-късно Ардев седеше в офиса на Авраамов като наказан ученик при директора, чакаше го да си свърши разговора и се молеше каквото и да е объркал само да не му сринат СР1 или не дай боже да го изхвърлят... Авраамов приключи разговора си и се наведе към него:
– Имаш две седмици да намериш нов ...
  462 
Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
  355 
Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...
  647  11 
Функцията на Хартвиг… и цялата дясна част като че ли никога не я е имало… Кухините се получават симетрични по оста… А интегралчето изобщо не е нула! Тоест миличкото ми интегралче до такава степен не е нула, че величината му е съвсем положителна… Но каква картина, каква картина се получава! Как не го ...
  461 
Глава 5
Пред очите ни, на няколко стотин метра под нас, имаше симпатично подобие на плажна ивица, по-дълга от всяка друга, която бях виждала през живота си. Пясъкът беше тъмно кафяв и много ситен, като брашно, а морето, чиито краища потъваха в хоризонта и не се виждаха, беше с един леко лилав отенък ...
  483 
Предложения
: ??:??