4 184 резултата
- 4 -
Алекс бе накарал Метин най-накрая да проговори, поне донякъде. Сърцето му тръбеше.
— Значи не знаеш как го правиш?
— Не знам. Имам си теории — каза той и сви рамене.
— Какво стана с Лара и онова бебе на снимката? — Алекс трябваше да определи дали всъщност на Метин може да му се вярва на небива ...
  580 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...
  480 
Кой не скача, е червен!
Лозунг от митингите на СДС в началото на прехода
Ако не ви светне червената лампичка, аз ще ви светна синята.
Бойко Борисов към членовете на ГЕРБ
Бергамо, Свят Гама, 19 февруари, 2020 ...
  880 
- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше п ...
  687  11 
Девическият колеж “Омар Хаям” беше старо училище с установени 69 годишни традиции. Преди Пакта за независимост, подписана в Париж през 1956 година, училището принадлежеше на френския католически орден на Кармелитките. Такива колежи имаше в много европейски страни, включително и в България(София, Пло ...
  632 
- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. То ...
  727 
Глава 42. Милашка.
Хозяйский сын имел обязанность: убирать комнату немца, выносить утром ночное эмалированное ведро крытое крышкой, мыть назначение ведра, заливать чистой водой и оставлять для новой ночной нужды. В глазах его навсегда заползла намеченная покорность. Она ещё более окрепла, когда долг ...
  875 
Глава двадесет и четвърта
Самолетът “ Боинг 747” летеше над масленозелените води на Атлантика. От Брюксел до Гибралтар машината беше летяла все на юг, почти по права линия. Току що, 425-те пътници на борда на cамолета на авиокомпания “Royal Air Maroc” бяха пресекли Гибралтар, този толкова сериозно о ...
  928 
Войната не е приключение. Войната е болест, като тифа.
Екзюпери
Фуражката деформира главата.
Народна мъдрост
Миден, наши дни ...
  657 
Глава 41. Зарождение трагедий.
Стояла жгучая июльская жара, какая обычно бывает после летнего ливня. Начальник разведки экономического полка вермахта «Восток-Запад» майор Гуго Ланге нёс под мышкой тощий кожаный портфель, в другой руке он держал револьвер, вместо сердца - била снарядами дальнобойная ...
  1087 
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури ...
  726  12 
– Лоша поличба – рече мама Джули. – Какво знаеш за този човек?
– Достатъчно – отвърнах аз като разтърсих глава за да проясня мислите си.
– Енджелсу – рече тя.
– Какво?
– Енджелсу – повтори. – Той е тъмно божество – от онези, от които хората се боят. Твоят приятел е обладан от Енджелсу. ...
  985 
Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любими ...
  689 
Глава двадесет и втора
Витоша, наденала теменужения си воал е толкова красива и привлекателна. Вълшебните гори, слънчевите поляни осеяни с цветя, сенчестите горски пътеки, ледено студените извори, и красивите и уютни планински хижи я правеха неповторима. Лина ,от пръв поглед се беше влюбила в тази о ...
  952 
Така загина Веруй Бога и останахме само Димо и аз. Пък този нещо ми крещеше, но не го чувах, поради целия шум на поражението. Ала накрая нямаше как – чух и разбрах, защото се приближи съвсем и нехаеше за коловете и ножовете на турците:
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...
  435 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и първа
След студената и невероятно дълга зима, най-после майското слънце беше сгряло душите и телата на софиянци. Неотдавна, те бяха прибрали зимните дрехи в старите скринове и куфари, и облечени в пъстри летни премени се радваха на слъчевите паркове и градини на столи ...
  534 
Еди не можа да реагира. Беше напълно парализиран. Гледаше младата жена пред себе си и се питаше коя е тази непозната. Събуди го гласът от спалнята, който отново питаше кой е посмял да ги събуди толкова рано.
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...
  348 
1977 година започна зле. През март месец жестоко земетресение разтърси земята под планината Вранча. Букурещ и други румънски градове пострадаха от разрушени жилищни сгради, и много човешки жертви.
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...
  615 
Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...
  709 
Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...
  818 
– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...
  706 
Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...
  984 
Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.
Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя пр ...
  902 
Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всич ...
  826 
Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.
Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“
Залата за наблюдение на Спиралния ръкав
...
  756 
Глава петнадесета
Студената война беше изострила чувството за бдителност. И това сякаш беше най- важната мисия на българските дипломати в западните страни. Капиталистите до един бяха агенти на ЦРУ, на Интелиджън сървис, на френските, испанските, белгийските, италианските и други тайни служби. А те с ...
  638 
Глава 40. Утерянные сказания Булгака.
- И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил Булгак, - скажу сказания неслыханно, и нечаянно случившиеся.
- А не много ли для одной головы? – спросил кто-то.
Но Булгак имел назначение, потому ёжился:
«Было одно бунгало, стояло бунгало и ещё одн ...
  956 
Глава 2
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всичк ...
  298 
Напразно иска бедният комик
тълпата да разсмее – с трик след трик.
А трябва само гащи да свали –
страната цяла ще развесели!
Из филма „Труфалдино от Бергамо“ ...
  586 
Сам не побърза да се върне отново в компанията на Садат, назима и вещицата. Флетчър щеше да се справи сам за още няколко минути, докато той измисли какво, в името на нечистите, да прави.
И Малора, и Майсторът на Гилдията на убийците искаха този нож. Обикновено дори нямаше да се замисли дали да изпъл ...
  524 
Полуевропа и полумифы Булгака.
«Отряд шумно передвигается по пологому берегу, издалека идёт окутанный гневом, закалённый ошарашенной пылью. Движется смело и смелее не бывает, мог бы идти тише - но громко рушит непорядок. На сто метров от кромки воды Отряд Обеспечения Доступа сметает все изобретения ...
  813 
Бронзовата й кожа сякаш сияеше със собствена светлина. На главата си носеше корона от разноцветни пера, перли и злато, от която се спускаха копринени воали с деликатен флорален мотиф, които покриваха рамената й. Кремавият й цвят беше същия като на роклята й с дълбоко деколте, създавайки впечатлениет ...
  954 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава четиринадесета
Шумът от течащата вода заглушаваше другите звуци, но макар и слабо, Марта разпозна звука на отваряща се врата и инстинктивно се обърна и замръзна. Под рамката на вратата на банята стоеше Кирил със странна усмивка. Водата продължаваше да тече по голото тяло на млад ...
  510 
Остатъка от пътя до дома на Лоним Садат двамата успяха да обсъдят детайлите на мисията. Оказаха се доста оскъдни. Благородникът беше известен с любовта си към историята и прахосваше голяма част от богатството си в спонсорирането на различни научни експедиции и археологически разкопки. Ако интересът ...
  452 
Глава тринадесета
Еди дълго, много дълго стоя в страни от ковчега, като не можеше да откъсне погледа си от Майстора, от лицето на човека, който беше подал ръка на едно случайно момче от улицата, беше станал негов учител, негов приятел, и негов духовен баща. Чичо Владо, който му беше показал неговия ...
  477 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...
  563  10 
И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“ ...
  818 
Глава десета
Международното летище на Брюксел се намираше на 12-13 км. от града. В триетажната сграда, бяха поместени, освен залите за отлитащите и пристигащите пътници, но и всички служби обслужващи полетите, пътниците и международните авио- компании, и всяка една имаше свой офис на третия етаж.
Сл ...
  637 
СОФИЙСКАИ РОМАН
Глава девета
През този месец юни на 1959 година, времето беше топло. Сутрин слънцето радваше столичани, които през последните 10 години се бяха увеличили два пъти, а след обяд краткотрайни дъждове, им разваляха настроението.
Някои се готвеха да отиват на почивка, други на село при ма ...
  894 
В куфара имаше голям риж котарак. Той лежеше върху един чадър. По-точно върху бивш чадър – защото това бяха всъщност крилете, измайсторени от чадър.
– Сега ще видите – каза Нахалницата и се зае да поставя крилете на котарака.
Валентина Журавльова, „Нахалницата“
Миден, наши дни
– Как можа да ми го пр ...
  550 
Предложения
: ??:??