Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Зеленият цвят на гората

Събудих се сутринта, погледнах се в огледалото и изкрещях. Бях светло зелен. Обадих се на шефа, че съм болен и отидох при личния си лекар. Лекарят избяга от кабинета, а също така и всички чакащи пациенти, се разпръснаха на мига. Какво им става?! Зелен съм, не е жълтеница! На всичкото отгоре, двама ю ...
1.3K 5 5

И пак се сливат търсещи сияния

И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Пе ...
905 2 21

Реплика - дуплика

Интелектуалното познание е документи. Можем да вярваме само на този, който говори от собствения си опит. Х. Хесе
А колко докторски дисертации и дипломни работи са писани от хора, говорещи/пишещи от собствения си опит?! Колко... Може би - николко!!! Получават докторска степен, стават професори, висши ...
821 1

Има - няма, няма - има...

Няма грешни задачи - има грешни решения!
Няма лошо пиене - има лошо напиване!
Няма лоши жени - има мъже със слаби ангели!
Няма лоши пътища - има лоши посоки!
Няма лоши думи - има лоши думчовци! ...
815 2 1

18+ Какво чакаме още?

Коронавируса е на прага на България. Скоро ще проникне в нея, за да сее смърт, паника и страх. В навечерието на неизбежното какво се прави, като взети предпазни мерки...? Необходимо е спешно да бъдат решени следните задачи:
Задача номер 1
Да се обезпечат безплатни и качествени предпазни маски за все ...
802 6 6

Кучето на Господаря

И тази вечер Господарят се прибра късно. Което не учуди кучето. Защото времето за него не се дели на ден и нощ, на светло и тъмно, камо ли на часове. Времето за него се състои от две части: с Господаря и без Господаря. Останалото е без значение…
Така че Господарят се прибра, както винаги, късно. Къс ...
866 2 7

А ще ухае ли на портокалов цвят

А ще ухае ли на портокалов цвят
Без теб... О, нежност моя! Не ще се притискам към силното ти тяло, за да изпиваш тревогата ми с устните си ненапили се. И когато поискам да докосна очите ти в мрака, през най-дългата нощ от живота ми, в която няма да те открия до себе си, ще изпитам непоносима горчиви ...
869 2 9

Честити 20

Благодаря ти, мамо, че с тежки мъки си ме дарила с първия дъх. Благодаря ти, че години след това бе до мен, до всяка моя крачка. Благодаря ти, че ми вдъхна живот физически, но и ме научи да живея. Благодаря ти, че ме пусна да летя, въпреки страха. Благодаря ти, че ме пазиш от света, въпреки годините ...
1K 1

Път през нивите

Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, н ...
903 6 13

18+ Бабите, ах бабите...!

Дойде ред и на тях. Трудно е да бъдат отминати с мълчание. Вероятно ще си кажете - ами то баба на руски означава жена. Пък и като чуем руското възклицание "хорошая баба", сякаш нещо ни удря - нас мъжете, под лъжичката. Кой нормален мъж не би искал да срещне "хорошая баба"? А то, като че ли Господ се ...
897 4 8

Загадка

Сметището на София се намираше в Богров. Боклукчийски коли още от пет сутринта отбиваха от магистралата. По черния път към него пъплеха през целия ден, докато не се изредяха всички общини. Лятото бе от най-горещите и процеси на гниене от години изпълваха въздуха, като смрадта понякога се рееше на въ ...
2K 1

Нещата от живота

Когато бях малък, на Бакойците живееше една баба Бона. Беше прочута най вече със своята свидливост.
През зимата, баба Бона режеше парцали, после ги пресукваше, намотаваше ги на гранчета с помощта на мотовилка и ги занасяше да ги боядисат в ярки цветове.
През лятото сглобяваше стан, запретваше ръкави ...
1K

В косите с венец трънен

В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета на душата си ще чувстваш тялото си зависимо от моето.
Като едва докосващи те пухчета ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня, че си жив. Ще викаш в ...
1.5K 2 6

Незабравимо лято (част 4)

Слънцето започна да огрява стаята и галеше лицето ми , събудих се и отидох в банята , измих си зъбите , после се върнах в стаята си и се преоблякох. Приятна миризма на препечени филийки долетя от към кухнята, излязох от стаята си и се запътих към нея . Спрях се на вратата , защото видях майка ми , к ...
1.1K 3 10

Purgatorium, Част четвърта

Purgatorium, Част четвърта
„Низовете от последователни реалности се движат в низходящ ред. Възходящият е податлив само на Аеол. Единствено нему е присъща обратната последователност. Липсата на логическа взаимовръзка в авторитарното движение от горе надолу обуславя единството и ненарушимостта на Аеол ...
976

Не е редно - 1

- Виж, наречи ме циник, ако желаеш, но просто за мен не съществува такова нещо като любов… - започна да обяснява с тих глас Калин. - Всичко е една пълна измислица, създадена от отчаянието на хората. Най-жалкото е, че почти всички те цял живот се стремят да открият “любовта”, срещат някого и може би ...
871 1

Реформата на производствените сили

От век насам планетарните ръководители не спазваха старата традиция – събиране около кръглата маса и тихо, далеч от тълпите, спокойно и с мисъл за бъдещето, да се решават наложителните проблеми на света. Кога да се уговори и подсигури мир, кога да се споразумеят за необходимата война и полезните печ ...
588 3 7

Откритие /рекламаааа/

Направих го случайно – рекох да препрочета „Водовъртеж на световете“. И чак зяпнах. Харесах си тая история. Не знам защо, но я харесах.
И рекох да ви припомня някои неща от нея. Иначе – има я тук, в сайта.
Та:
Ех, тия разлики…
Които правят от обикновеното за други човешко същество любимата и неповто ...
700 1 16

Компарсита - ч,3

Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този ...
1.1K 3 12

В ъгъла

Знаете ли какво е да имаш две деца? Повечето сигурно знаят. Да де, ама ако едното е болно, много болно и се нуждае от спешна операция в чужбина? Дано и да не разбирате! Още повече, когато тази операция струва пари, много пари. А вие сте средно статистическо семейство, с прилични, но в никакъв случай ...
1.5K 1 4

Яхнали махалото

Чаках децата. Нарочно - 15 минути по-рано, защото се страхувах, че ще закъснеят, а той най-много от всичко мрази да се закъснява. Вяра бе точна, но Бела я нямаше. Ту ми даваше "заето" с джиесема си, ту ми казваше, че "след пет минути пристига". Най-после - ето я и нея!
"Яхнали махалото" е на две кра ...
694 2

И заблестяха сапфирени въздишки

И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака.
Не знаех... За тях. Нито за силата на скритите ти страсти. Тъмни. Как хиляди пъти с ...
983 2 14

С парцала

Е, тръгна си. Най-после…
И защо се разсърди изведнъж? Ей така – избухна, трясна вратата и замина. На другия ден дойде братовчед му, събра малкото багаж – то тоя какъв багаж имаше? Три ризи, два чифта чорапи, и ония ненужни книги, дето все ги четеше…
Вместо да седнат като хората пред телевизора, да г ...
725 3 14

Калина

Калина Поппетрова беше млада жена, преждевременно съсухрена от очакванията си към живота. Като всеки, смятащ, че животът му дължи нещо повече, Калина Поппетрова не пропускаше всекидневно да си напомня, че е изключителна. Стигмата на посредствеността бележеше всичките й познати, но не и нея - тя изпъ ...
961 3 11

В онази нощ

В онази нощ просто стояхме на терасата, заслушани в трафика наоколо, но с погледи, устремени към звездите. Вгледах се във Вечерницата. Тя беше най-ярката звезда. Не знаех защо, но в моя живот също имаше една ярка звезда. Той. Макар и често да губеше вяра в светлината си, аз винаги я виждах. За мен т ...
737 1

Тримата братя и златолистната вишна, гл. седма

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА СЕДМА, ВЕЩИЦАТА НРАВА СИ НЕ МЕНИ
Тримата братя и ефирната им приятелка бяха много разочаровани, защото Руженка не можеше да дойде с тях в България. Преди да започнат заниманията в университета, тя щеше да премине кратък курс по египтология при известния про ...
1K

С капчици кръв в стъпките ми

С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затича ...
962 2 9

Мъртва любов - четвърта част

Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
1.6K 2

Танцът на живота

-Аз ще изкарам колата, а ти се нагласи!
-Добре, обличам се и идвам!
Веселина погледна през прозореца и изпрати с поглед своя спътник в живота Павел. Във всяка негова стъпка, тя виждаше страница по страница книгата на спомените, която я топлеше всеки път, когато я отваряше. И двамата бяха пенсионери. ...
1.2K 1

Да не беше заставал на пътя ми

Да не беше заставал на пътя ми
И ме видя... Мен - Едемско цвете, разтворило цвят приканващо. Полюшващо се. Разкриващо прелести. В омая. Атлазени ласки. И развихрило се копнение в теб. И омагьосах те. Всеобръщащо и кармично с погледа си. И с миглите си погалих те. И белязах те. Опасен мед. Разля се. ...
925 1 10

Сборището на мастиите-11, 12, 13

11.
Цяла седмица Мастията и Сакатият се радваха един на друг. Къде ли не ходиха и си играха до насита, но все пак им харесваше най-много да го правят във водата, нагазили до колене. От време на време се сещаха за Него и го наглеждаха да не се е събудил. Дори всеки ден му оставяха някакъв прясно улов ...
1.1K 1 1

Цвете в косата

Дъждът вали на ситни капки. Не е дъжд, душ е.
– Нали? – попита момичето.
Младежът не отговори.
– Не виждаш ли? – повтори тя, докато свиваше чадъра си. – Няма нужда да се пазим. Като душ е. Само малко ще ни намокри. Какво толкова?
Намираха се пред Съдебната палата. ...
1.1K 3 11

Пази средата! 🌐

В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да уд ...
607 2 5

Тя

Помня ,че беше лято. Помня ,че още бях тинейджър и все още се чувствам такава. Помня това лято което преобърна възгледите ми за любовта на 360 градуса. Не това не е поредната скпучна и банална история за любовта , това е нещо много повече. Срещнах Я в горещото юлско лято през 2003г. Тогава още не бя ...
664 5

Незабравимо лято (част 3)

Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия. ...
1.1K 3 4

Пещерата

Пещерата
Детството на Вероника беше хубаво, обикаляше махалата надлъж и нашир със своите приятели и нищо не я интересуваше. Нямаше телефони, а родителите й бяха вечно на работа. Като се прибереше от училище, хвърляше раницата и излизаше навън. Те обичаха да се разхождат с колелетата и много често хо ...
1.3K 3

Важно е!

"Не е важно какво говорят за мен - важното е да говорят!" Това е толкова тъпо, че само глупаците могат да го разберат и асимилират... "Лошата реклама - също е реклама!" Болни мозъци, родени от меркантилното ни общество, чиято ценностна система се свежда до банковата ви сметка, а не до това какво има ...
904

Ах, тези деца! - 6

Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...
1.4K 1 9