Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Бай, чаровнико!

Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...

teis

Проза » Други

1.4K 1 6

Влюбената сервитьорка 3

Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...

Plevel

Проза

957 6 18

Генезис 3

Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...

NorwenaAldren

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

1.9K 2 5

Етнопсихологически анализ на „Другоселец“

В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...

thedac

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

1.4K

Аматьорите

Малкият се загледа в момчетата на пейката, защото беше далеч, а имаше късогледство. Под предлог, че му пречат очилата, не обичаше да ги слага и напомнянето, което бе ужасно, го караше да избухва като вулкан вътре в себе си. Освен този не особено труден проблем за разрешаване, имаше и други подобни, ...

Арикс

Проза

1.4K 1 2

Когато Господ... 🌐

Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента ...

marco777

Проза » Хумористична

2.1K 12 51

Влюбената сервитьорка 2

Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...

Plevel

Проза

1.1K 8 12

Планетата на маймуните

Върви един по улиците и крещи:
Върнете ме на моята планета...върнете ме на моята планета!
Срещат го двама, от онези с белите престилки и го питат:
Коя е твоята планета, че да те върнем там?!
- Как коя - разкрещява се перкото. Аз съм от планетата на маймуните! ...

vega666

Проза » Хумористична

724 3 7

Влюбената сервитьорка

Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...

Plevel

Проза » Разкази, Хумористична

1K 8 14

Тримата братя и златолистната вишна, гл.4

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ ОТ КАНАЛА
Тримата братя тръгнаха към Европа, но отначало трябваше да пътуват със самолет до Лондон, където щяха да останат два дни и да разгледат града. Решиха да направят така, защото Мануел беше спечелил стипендия за един прес ...

NeliKaneva

Проза » Приказки и произведения за деца

1K

Адашчето и неговите истории - 1 история

Адашчето и неговите истории -
1 история
Адашчето бе като нас, бачкатор или подчинен, както обичаха да се изказват някои, с голям стаж в професията, изключителен професионалист и добър колега, можещ да те развесели по всяко време на денонощието. Всъщност доста странни неща се струпваха около него, по ...

Арикс

Проза » Разкази, Хумористична

1.3K

Диета с яйца

Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.
Втори ден. За закуска препечена филийка с ма ...

exuded

Проза » Хумористична

992 2 17

Студ

Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят сне ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

1.4K 2

Преструван

Ама такъв си е, Нинке, преструван…Оня ден кучето захапало някакъв жетон. Отде го намери – нямам понятие. Но го захапало и аха - да го глътне. Викам му на моя: „Махни го, махни го!“. Той хвана кучето, отвори му устата и взе да рови… Не, те с кучето се разбират, онова има страх от него и търпи подобни ...

генек

Проза » Хумористична

883 4 12

Записки от дивана

Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за ...

генек

Проза » Хумористична

840 2 12

Всички земни тайни

Един селянин отишъл при стареца от планината.
– Живях дълго, но научих малко. Ти, старче, знаеш всички земни тайни. Кажи ми ги, за да бъда полезен за селото си.
– А какво ще ми предложиш в замяна? – попитал старецът.
– Каквото поискаш. Бездруго нямам какво да губя.
– Така да бъде. Ще дадеш обет за м ...

CucurbitaMaxima

Проза » Други

1.1K 2

Край контейнера

Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...

donchevav

Проза » Разкази

1.4K 1 14

За живота - чисто и просто

В живота е напълно достатъчно да бъдеш просто човек, но повечето хора не желаят да са просто хора, за да не ги помислят за прости!!! Всеки предпочита да е нещо друго, но не и просто човек! А бре друго си е да си я доктор, я инджинер, я дипутат...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

782

Елхраикската библиотека - Част 2

Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...

Kiril_Dimitrov

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1 2

Нищо общо

Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 3 11

Пълна неизправност до доказване на противното

Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...

Иринакис

Проза » Разкази

760 2

Старият полковник и демокрацията

Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно – нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…
Реално причините са две. Едната – слухът вече не му се подчинява. Ако ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

638 4 13

Криворазбраната глобализация

Селската кръчма „Европейска среща”, именувана така от собственика ѝ – бившия дългогодишен кмет на селото - в чест на приемането на страната ни в Европейския съюз, се тресеше в очакване на обичайното за това време на годината сбиване между наши и чужди. Междувременно в нея си течеше обичайната подгот ...

Lord_Dobs

Проза » Разкази, Хумористична

3.2K 9 34

За конете

Лоялност, Красота, Свобода, Благородство!!! Добре е, че поне при конете тези морални качества все още ги има, за да ни напомнят, че во време оно... и при хората ги е имало тези неща!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

835 2

Глупавият монах

Един принц отишъл да се разходи в градините на манастира. Насред една поляна забелязал красиво цвете и поискал да го разгледа отблизо. Тръгнал към него, но изведнъж се спънал в един монах, който дълбоко спял, излегнат сред високата трева.
– Глупав монах! - ядосал се принцът. – Спи там, където ходя!
...

CucurbitaMaxima

Проза » Други

1.1K 1 5

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.2

Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

1.4K

Свети Валентин ли?

Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази

2.9K 3 35

Превозвач на време

Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...

limeruna

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 2 6

33- Глава XXXVII

Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.7K 5 3

Хора, животни, правила и още нещо... - 3

Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...

Ida-L

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Старият полковник и Униформата

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

706 3 12

Любовта е болест

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...

troia

Проза » Разкази, Хумористична

1.8K 4 15

За злите хора

Как може да си зъл... без да си прост?!!! Интелигентност ли е нужна, за да си зъл?!!! Естествено, че Проблемът на хората е, че са прости... иначе щяха ли да се мислят за умни?!!!

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

803

Както ръчица пипнала, тъй гърбица носила

– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...

MagiV

Проза » Разкази

3.6K 1 7

Опустошителна любов

Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...

icefire123

Проза » Разкази, Повести и романи, Други

1.2K 1

Последното хоро

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...

Eipril

Проза » Разкази, Хумористична, Други

836 5

Шарени години

„Тате каза, че ще ми купи колело...“
Не сядай на дивана, тъкмо съм го застлала! И си смени новите дрехи, че в къщи ще ги изцапаш.
Аз те пускам, майка ти – не! А за пари – питай баба ти, вчера й донесоха пенсията.
През пролетта ще се садят картофи, през лятото ще се копаят, а есента ще се вадят... св ...

ИнаКалина

Проза » Други

1.5K 7 11

Английският пациент

Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат де ...

palenka

Проза » Разкази, Хумористична

1K 7 23

Храна за птици 8

Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...

Plevel

Проза » Разкази

882 11 29

Не е лесно..

Когато е тъмно, мрачно и студено навън, една запалена лампа може да върне светлината в очите ти, една запалена печка може да върне топлината в тялото ти.. Лесно е.. Но когато е тъмно, мрачно и студено вътре, в теб.. Не е лесно да стоплиш душичката, да й върнеш светлината, не е лесно.. Не става с едн ...

Natalcheto

Проза

495

Проза и разкази от съвременни български писатели

Бай, чаровнико!

Влюбената сервитьорка 3

Генезис 3

Етнопсихологически анализ на „Другоселец“

Аматьорите

Когато Господ... 🌐

Влюбената сервитьорка 2

Планетата на маймуните

Влюбената сервитьорка

Тримата братя и златолистната вишна, гл.4

Адашчето и неговите истории - 1 история

Диета с яйца

Студ

Преструван

Записки от дивана

Всички земни тайни

Край контейнера

За живота - чисто и просто

Елхраикската библиотека - Част 2

Нищо общо

Пълна неизправност до доказване на противното

Старият полковник и демокрацията

Криворазбраната глобализация

За конете

Глупавият монах

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 10.2

Свети Валентин ли?

Превозвач на време

33- Глава XXXVII

Хора, животни, правила и още нещо... - 3

Старият полковник и Униформата

Любовта е болест

За злите хора

Както ръчица пипнала, тъй гърбица носила

Опустошителна любов

Последното хоро

Шарени години

Английският пациент

Храна за птици 8

Не е лесно..

Опашка