Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

За глупостта

За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ...

honesty

Проза » Други

2019-06-07T19:54:20+03:00 734 1

Листо на вятъра - 21

– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-06-07T16:30:42+03:00 1.3K 2 2

Небесен психотерапевт

Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ...

rygit

Проза » Разкази

2019-06-07T15:50:24+03:00 936 2 4

Екзистенциално под въпрос

Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...

ВеселинаРайчева

Проза

2019-06-07T15:24:58+03:00 1.1K 1 1

Изгубеното злато

На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...

самотния-вълк

Проза » Разкази

2019-06-07T15:23:33+03:00 1.9K 1 10

Хан Тервел - мълчаливият

Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...

ЕленаДамянова

Проза » Разкази

2019-06-07T15:00:12+03:00 2.4K 3 8

Топло утро, ден обикновен

Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...

exuded

Проза » Хумористична

2019-06-07T14:43:59+03:00 707 1 5

Скритото злато на монаха

Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...

kokolinna

Проза » Разкази

2019-06-07T14:42:59+03:00 1.5K 1 7

Бeглецът - последна част

Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-07T10:28:13+03:00 735 2 5

След дъжда - Предговор

… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...

katenstain

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2019-06-07T10:06:15+03:00 1.7K 1 1

Aз

– Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ...

МилДар

Проза » Разкази

2019-06-07T09:47:16+03:00 994

Единение на сивотата

За пореден път спря телевизорът. Необходимост – иначе скоро щеше пак да го счупи. Заради тия марди, които се влачеха по терена и мързеливо си подритваха топката. Накъдето им падне. И понякога напред, към противниковата врата. Изглежда бранеха резултата – ако 0:4 беше резултат за бранене. Но, все пак ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-07T07:52:28+03:00 606 3 8

Счупената роза

Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тя ...

tedi

Проза » Разкази

2019-06-06T20:04:22+03:00 1.4K 2 6

Синът на просяка - 2

Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ...

rumbic

Проза

2019-06-06T16:44:52+03:00 1.4K 6 15

Вълшебният пръстен (8)

8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-06T14:55:10+03:00 1.6K 3 11

Боуговара (Каш Кая)

Боуговара
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ...

ДамянГочев

Проза » Други

2019-06-06T14:50:01+03:00 1.9K 1 2

Импресии в сезони (смърт)

Пролет
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ...

Writer96

Проза » Други

2019-06-06T14:11:14+03:00 861 2

Едно...

Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ...

Незабравима

Проза » Други

2019-06-06T14:07:17+03:00 1.3K 3 4

Киро Скатавката

Сигурно бяха изминали не повече от 7-8 минути откакто чу първите викове, но му се струваше, че стои в тъмното с часове. Кирил тъкмо бе слязъл по стълбата в малкото сервизно помещение зад основното фоайе, когато в залата отекна силен пукот. Българинът предположи най-лошото. Отдавна се опасяваше, че с ...

Entelodon

Проза » Разкази

2019-06-06T12:01:18+03:00 1.2K 1 1

Бунтът на одрисите

315г. пр. хр.
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-06T11:33:35+03:00 2.1K 9

Дебела клечка за зъби

Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...

thedac

Проза » Други

2019-06-05T23:52:06+03:00 655 1

В часа на залеза

Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...

slaveja123

Проза » Разкази

2019-06-05T19:11:04+03:00 978 2 2

Причини за демографската криза и...

Намалявали сме катастрофално! Ами то какво друго може да случи. Я си спомнете как са ви приспивали – с приказки. А и вие сте стояли вечер с книжка в ръка, премрежен поглед и безкрайна надежда, че докато дочетете тази страничка и малкото човече ще е вече в страната на сънищата. И какви приказки сте ч ...

Блу

Проза » Хумористична

2019-06-05T19:07:39+03:00 809 3 12

Слънчева душа в кожено елече - Част 5

(Романизиран коктейл от реални необичайности.)
В просъница чувам алармата.
Събуждам се!
А то вече станало време да се попогрижа и да попоработя около насъщния нещо да изкарам.
Отивам в големия град. ...

rygit

Проза » Разкази

2019-06-05T17:12:18+03:00 2.1K 1 2

Синът на просяка

Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...

rumbic

Проза

2019-06-05T15:07:38+03:00 1.6K 8 12

Трагизмът на Звяра

(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...

exuded

Проза » Хумористична

2019-06-05T14:02:53+03:00 1.5K 3 15

Харем

Всякакви случайни съвпадения са иреалистични денивелации на протекционистичните колебания в интензитета на параболичните хорди и допирателни, водещи към повърхностни изменения в капацитета и версификацията на слънчевия вятър в средните слоеве на Вселената, свързани с капацитетните преамбюли на дивер ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2019-06-05T09:11:08+03:00 936 3 12

Рекламни щуротии с прицел

по телевизиите след рекламите пускат някои филм или предаване. Изпълнени със съдържание. Тоест, с реклами. А хората ги гълтат – като пате горещи лайна, както викахме в първи клас.
Някъде пък се получава обратното. Помним големия скандал в Ирландия, когато някаква френска фирма решила да се рекламира ...

генек

Проза » Други

2019-06-05T09:08:35+03:00 504 2 8

Елена Филипа и мракът - 7

***
В утрото светлината беше ясна и с особен сребрист оттенък. Tакъв има само в понякога, много рано, в планината. Кралицата обаче спеше, напълно безчувствена към редките цветови явления и Пепа Гард никак не се изненада. Северозападният крал упорито чакаше в приемните помещения, но беше ясно, че ням ...

mairra

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-05T09:08:19+03:00 893

До татко

Имам да споделя много неща. Преживявания, за които бих говорила. Но основно. Имам много въпроси. Като... Кой си ти? Къде си сега? Очите ми като твоите ли са... или усмивката? Приличам ли на теб? Знаеш ли, че ме има, татко? Това са въпроси. Въпроси, на които нямам отговор и няма да получа. Бих те при ...

TaylorMaccall

Проза » Писма

2019-06-04T23:21:44+03:00 1.1K 1

Тихият океан

Григор се замисли какво се случваше с Луиза. Бяха излезли на среща за първи път, и всичко беше прекрасно, но изведнъж тя потъна в някакъв собствен свят и нито виждаше, нито чуваше. Съзнанието и витаеше някъде из тясното кафене, в което се намираха. След няколко минути момичето дойде на себе си.
– Лу ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Разкази

2019-06-04T19:56:18+03:00 728 2 2

Монката

Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено да ги “гледа”, когато му дойде времето. Това се повтаряше често, и миризливото подгизнало сирене и сухия хляб, които му даваха да яде, зася ...

vihren

Проза » Разкази

2019-06-04T19:53:35+03:00 1.4K 3 7

Смехът на Ван

Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...

exuded

Проза » Разкази

2019-06-04T19:23:39+03:00 943 4 12

Копче за джентълмени (250 думи)

– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...

perperikon

Проза » Разкази

2019-06-04T19:19:33+03:00 1.4K 5 4

Жълти точки

– А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ...

Entelodon

Проза » Разкази

2019-06-04T12:20:24+03:00 1.4K 1 11

Листо на вятъра - 20

Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ...

MariyaGrigorova

Проза » Повести и романи

2019-06-04T11:31:26+03:00 1.3K 2 5

Леля Мита и Вселената

В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2019-06-04T09:27:32+03:00 1.5K 5

Бeглецът седма част

Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ...

di_t

Проза » Разкази

2019-06-04T08:34:00+03:00 707 1 5

Вълшебният пръстен (7)

7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ...

Джерина

Проза » Повести и романи

2019-06-04T08:28:17+03:00 1.6K 4 13

Внимавай какво си пожелаваш - 2.

… Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

2019-06-03T06:37:26+03:00 681 3 14