Проза и разкази от съвременни български писатели

42.8K резултата

Тъкачът и трите дантели - 4 част

- Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от к ...
1.5K

Къде съм

Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...
1.9K 3

По правилата

И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ...
669 1 4

Заредена с поезия Тишина

Може би никога няма да узнаем Тайната на поезията. Но когато попаднем на истински поет, едно е сигурно - по-близко сме до Нея. Винаги съм заявявал, че поезията не е и не може да бъде затворена в клетката на римите. Тя е скрито дихание и нежно сияние. Само онзи, който има сетиво за тях е способен да ...
1.3K 7 5

Дядо Коледа и Снежанка

Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ...
2.7K 3 9

Шепот на звезди

Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свя ...
917 1

Мозайките на Плюшкин Част - 1

Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ...
1.9K 2

Недовършена приказка

Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с ...
2.6K 1

Целувката

Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ...
1.4K 1

Домашна работа

ДОМАШНА РАБОТА №5
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ...
2.1K 1 3

Решенията на съдбата

Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този ...
1.4K 4

Езерото

ужаси
***
Щом мина край изоставената църква и се спусна по пресечената местност, езерото се появи пред очите му. Беше такова, каквото го знаеше от снимките по Интернет-сайтовете – с площ около петнадесет хектара и кръгла форма. Сега жълтата луна се отразяваше в спокойната му металическа повърхност и ...
2.2K 1 8

В Коледната нощ

Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата, разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото ...
1.8K 1 15

Любов из “ Розовата планета “

- Мамо, питам се какво е “любов”и какво наричат Земляните “обич”- според мен са едно и също нещо и не разбирам защо хората ги разделят.
- Дъще, много си ми умничка, разбира се, че са едно и също- няма любов без обич, както и обич без любов. Всичко е част от дълбоката и безусловна вселенска Любов, ко ...
1.5K 1 1

Твърде кратък разказ за едни вилици

- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше ...
1.3K 4

Бъдещето е на дядовците /и бабите/

Попитали радио Ереван: Кога основоположникът на една партия се нарича Дядото?
Радиото отговорило: Когато електоратът ѝ се състои само от дядовци /и баби/.
А съществува ли по света такава партия? - попитали повторно радиото.
То отговорило: "Есть такая партия!"
859 4 2

Какво сънуват Земляните - из “ Розовата планета”

- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?
- Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безс ...
2.2K 2 1

***

Човекът е устроен така, че се стреми да надникне повече отвъд хоризонта, отколкото в себе си. Тази негова особеност е в основата на икономическия прогрес и на духовния регрес.
679 2

Троица

Трите основополагащи фрази на българския преход:
" По- добре танковете да дойдат!"
" Нахранете журналистите!"
" Не ме гледай умно, българино!"
Резултат след тридесет години: ...
748 2

Сутрин на закуска

Отвори шкафчето. Така… По реда… Най-напред, разбира се – главата. Хелионалий – за оросяване на предния дял на мозъка, викомпресор за кората, талимидин за паметта, кракатиний за концентрация… Това зеленото какво беше? Ах, да – вчера му го препоръча телевизионният доктор. Битрадиций – за борба с кръво ...
812 3 18

Танц по ръба - Отдаване

Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...
1.3K 2

Среща със стар приятел

Странно е как понякога малки неща ни карат да се замислим за големи. Като например сутринта след като се нанесох. Станах в 6 и половина, тъй като снощи умрях в 9... Резултат от умората от последната една седмица....всичкото местене, стрес, усложнения, въпроси, равносметки, съмнения....и воля... Вчер ...
1.8K

Тъкачът и трите дантели - 3 част

По бледото му лице все още се четеше смесица от клаустрофобията на "Менгемето" и пронизващият тембър на Швитзе. Слабата светлина подсилваше призрачното му изражение, което тук не правеше особено впечатление. Той намести увитият в сутрешен вестник пакет под кльощавата си мишница и се опита да влезе в ...
1.6K

Като Жулиета

Той беше там. Чакаше я приседнал на тяхната пейка. Погледът му се рееше в посоката, от която тя винаги се появяваше. Срещна очите му, толкова бистри, тръпнещи, очакващи. Усмивка озари лицето му. Той беше самото съвършенство, идеалният, единственият, уникалният. Винаги знаеше какво тя иска, какво да ...
2.6K 1 4

Коул и Уиспър (из“Хрониките на Каил“)

Едрият мъж енергично пристъпваше към бара. На почервенялото му от жегата лице беше изписана навъсена гримаса. Мърлявите му, изпокъсани, но видимо елегантни чисто черни дрехи показваха че отдавна не се бе откъсвал от пътищата. В момента в който се озова очи в очи с Клаус върху физиономията му рязко с ...
1.3K

Мъж от небето

Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...
1.4K 1 2

Книгата на опасните тайни, глава втора

ГЛАВА ВТОРА, НАСТАВЛЕНИЯТА НА БАБА АРА. ДРУЖИНАТА ТРЪГВА НА МИСИЯ
Имаше един раздел в книгата, който изброяваше откъде трябва да минат децата, преди да стигнат до Долната земя. Въпреки че Дарена и Звездочел имаха опит и вече бяха ходили там, разбраха, че по пътя има някои важни изпитания, с които не ...
997

Наказание

- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...
769 2 6

Лек до бездушие...

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...
975 2 4

Последната Коледа на земята

Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не ...
1.6K 1 12

Коледна среща

Патрулката бавно взе завоя в поредната тиха уличка. Задницата леко поднесе и по-младият мъж, седящ до шофьора, недоволно изсумтя. Снегът продължаваше да се сипе на парцали и монотонно засипваше улиците. По тротоарите весело играеха разноцветните светлини на коледните лампички, а лунната светлина се ...
2.8K 3 25

Ние поетите

Поети, поети, поети. На вид свежи, стройни напети или невежи, но пък все драскачи заклети. С коси сиви, прошарени; с прически модни – сини и алени; с рошави гриви или плешиви. Кат за празник издокарани – с рокли, във гащи – всеки пише, всеки дращи скучни поеми безкрайни; цветущи, нежни сонети; стихо ...
1.8K 4

Тъкачът и трите дантели - 2 част

Възпитанието, наследено по майчина линия, не му позволи да изрече на глас богохулните благозвучия, кънтящи в главата му. Търкайки челото си с думите "Пак ли?", той се наведе и внимателно пристъпи напред. Изглежадеше странно, че все още не е изградил навик да се навежда, но всъщност това беше целенас ...
1.4K

Туй-онуй среднощна закуска

Мъглата приседна в краката ми като вярно куче.
Вятър разреса косите на нощното време.
Този свят полудял не успя да научи,
че не искам да крета без тебе до мене.
Видях как вятърът си играе с мъглата, а клоните и листата на дърветата не помръдват. Сигурно бяха застинали от изненада. От бледосивото неб ...
749

Ти да видиш

Добър съвет ми даде един приятел. Щом не можеш да заспиш вечер, пий, вика, 50-100 грама ракия, ще заспиш моментално. И аз пия. И те така всеки ден просто за лек я взимам, щото имам безсъние, не за друго. Па тя ракията една хубава, една такава мека, пивка, за чудо…– майстор е баща ми. Като мед влиза ...
1.2K 7

Как се казваш, момче?

– Ей момче – как се казваш!
– Както татко!
– Добре! А татко ти как се казва?
– Ами защо как?! Нали ти казах. Както мен!
– Ясно! ...
1.9K 1 5

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 8.1

Секунди по-късно реших да изчакам. Гневът винаги е лош съветник, а аз имах право само един ход. Ако се издъня, трябва да викам Нощния и да пусна предупреждение до Дневния, което си беше все едно да кажа на Хесер и Завулон, че не ме бива. А това никак не ми харесваше като опция. Висш маг или не, все ...
1.3K 1

Когато сентенциалността се превръща в поезия

Няма да скрия, че за това заглавие ме подсети любима моя италианска песен от края на 60-те години, нашумяла след фестивала в Сан Ремо през 1969г. : "Quando L' Amore Diventa Poesia" /в превод от италиански: "Когато Любовта се превръща в Поезия"/:
https://www.youtube.com/watch?v=-HQ9NZ3IJ7w
А конкретн ...
1.7K 13 7

33- Глава XXIX

Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...
1.7K 4 2