14 755 резултата
Добри приплъзна дървената порта на старата ракиджийница и със силен удар ѝ
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли ...
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли ...
538
2
15
- Ало Гинче, какво правиш?
- О… здравей, пиша си справката за цитатите. Намерих си още два цитата. Искат да съм си формулирала научните приноси…
- Имам новина за теб. Можеш ли да слезеш в барчето да пием по едно кафе?
- Ама разбира се, слизам веднага…
След десет минути двете приятелки седяха, навели ...
- О… здравей, пиша си справката за цитатите. Намерих си още два цитата. Искат да съм си формулирала научните приноси…
- Имам новина за теб. Можеш ли да слезеш в барчето да пием по едно кафе?
- Ама разбира се, слизам веднага…
След десет минути двете приятелки седяха, навели ...
695
1
Всеки човек копнее да му се казва, че е обичан. Да се почувства нужен. Да има нужда от някого. Мечтае го. Желае го. И всичко това до тогава, когато някой започне да му го казва по няколко пъти на ден. И човекът спира за миг. Замисля се. Има ли смисъл от тези две думи, ако са само изричани? Да му бъд ...
464
1
Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично ...
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично ...
437
3
9
Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...
1542
2
1
- А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…
- Да, ваше имперско величество, има п ...
- Да, ваше имперско величество, има п ...
361
2
7
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...
555
Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...
951
1
24
Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче ...
641
… Хоризонтът отдавна беше изчезнал сред черен дим и мрачна мъгла. Само тук-там се мяркаха зловещите огнени езици на пожарите, отбелязващи догарящите селища. Земята тъмнееше сред руини и страховито стърчащи скелети на мъртвите гори, зееха разкъсващите плътта на почвата корита на пресъхналите от жегат ...
308
2
3
Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...
1104
3
7
Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се ...
511
Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...
580
1
6
Мариела беше на три години когато майка ѝ се разведе, баща ѝ се премести да живее при родителите си, които имаха къща в околностите на София, а те останаха с майка си в двустайния апартамент в един от елитните столични квартали. Баща й беше добре поставен експерт (икономист) в едно министерство, той ...
951
1
Тя включи и последния перфузор и излизайки от болничната стая потърка изморените си очи .Венета беше на 78 години и все още не беше се отказала от златната си ангелска професия - да лекува болните !
Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - ...
Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - ...
875
1
2
След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем ...
608
Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се трев ...
496
1
1
Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
480
Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...
468
1
2
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
2394
9
12
/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
669
1
8
Много хора си казаха съкровените думи в празничния ден. Магазините за цветя трудно смогваха да задоволят потребностите на клиентите си. Подаръци. Думи. Усмивки. Целувки. Ако през всичките дни от годината бе така, този свят щеше да е е безупречен. Нямаше да има неудовлетворени и наранени хора. Всичко ...
526
На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...
618
3
6
Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...
554
1
2
Пиша този текст всяка вечер преди да заспя, защото кипя от емоции. Всяка дума и ред са напоени с неосъзнати чувства , грешни виждания и личностна заблуда , но и с чиста и невинна любов.”
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...
1313
1
Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...
666
4
13
На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...
380
1
Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...
775
1
2
С поклон пред великия Алеко!
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! ...
Януарий Гатюв на ресторант
Януарий Гатюв се оригна шумно в луксозния ресторант и заглуши леката музика, изпълнявана от прекрасния дамски оркестър.
– Ох, баба̀чко, че хубава манджа, ма Ябълчице, я ѐла у батя с Жано Гат, да му седнеш на патката, че съвсем кеф да му стане! ...
930
1
9
По пътя към Дракона Баба ги накатери на метлата и...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...
Лудата бабина метла се побърка от влюбената Баба в Дракона, би си петите и ги метна в Ахелой.
Чудиш се любими, за чий таз хубава метла избяга с 200 км в час?
Хи, хи, хи – каза Баба.
Бабо! – крещеше възмутена Ти. – Защо не я кротнеш? Ще ни пребие! ...
574
1
Броени часове остават до времето, в което две думи ще тежат толкова, колкото човек се е грижил за тях цяла година. На много хора изглежда лесно да се изричат. На други им е трудно да ги чуят. Но всеки копнее за тях. "Обичам те!" Думи, които тежат толкова, че трудно се носят на раменете на един човек ...
571
1
Проблемът с изхранването на човечеството е разрешен
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...
/Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/
Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…
...
1135
1
4
Беше лято. Слънчевите лъчи огряваха всичко наоколо. Отдалече аз видях същата онази млада жена, която всеки ден с роклята си на слънчогледите минаваше по улицата с паважа и сядаше в парка. Носеше сламена шапка. И се усмихваше. Сякаш лятото беше скрито в очите ѝ. Сякаш носеше морските вълни в ръцете с ...
903
1
2
Человек ниоткуда
Гечо Галиков ходит словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ул ...
Гечо Галиков ходит словно привидение, мыкается уныло, вроде чуждое обитание бродит по селу. Близких у него нет, родственников нет, потерянным шатается по улицам. Надоедливость во всём выявляет, за занятого человека себя выдаёт. Неказистый, растрёпанный, в заброшенном состояний на ул ...
980
2
Бе много студен ден. Сутрин. Лед бе покрил улиците. Няколко бездомни кучета скитаха. Павел излезе от своя дом. Той работеше в строителството. Така се бе случило, че в студените зимни дни често оставаха без работа. Спестените му пари отиваха за храна. И за отопление не оставаха средства. Живееше толк ...
802
1
III
Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, ч ...
Откъде знам всичко това ли? Купи ме и започна да преписва на мен някои неща, които беше нахвърлял като чернови през годините. "За лудо работи, за лудо не стой!" както се казва. Бях му нещо като отдушник от токсичната връзка със съпругата му, която в началото беше толкова хармонична. И от това, ч ...
448
1
3
Седемгодишният Радослав често ходеше при дядо си Иван на село. Искаше да помага във всяка работа, с която се занимаваше възрастният мъж. Лятната ваканция играеше по поляните и дядо му не го занимаваше с труд. Детето достатъчно се изморяваше от игрите с другите деца. Бе зимен ден, когато детето бе ос ...
504
1
2
Да, зная и такива истории, не ме питай откъде. Не знам дали са истински, просто някога работех като санитарка в Кръвния център, а там се носят легенди , могат да ти настръхнат косите от историите, които се разказват. Където има кръв, има и престъпления, има и подвизи, има и спасени или погубени живо ...
527
Преди години, когато започнахме да ходим на Битака, той бе като разходка в различно измерение. Туристите попаднали във вулгарните му, мръсни, лапи бяха ценна плячка, рядко пощадена от грабеж. На такива места се чувствахме у дома си. „Местните“ също ни приемаха добре, някои от нас си мислеха, че е за ...
496
1
II
След като завърши, от насъбраната творческа инерция направи някоя и друга самостоятелна изложба, отделно участваше и в общи изложби. Продаде доста картини през годините. Илюстрира няколко детски книжки. Изработи някоя и друга реклама за заведения. Движеше се в творческите среди. Продължаваше, как ...
След като завърши, от насъбраната творческа инерция направи някоя и друга самостоятелна изложба, отделно участваше и в общи изложби. Продаде доста картини през годините. Илюстрира няколко детски книжки. Изработи някоя и друга реклама за заведения. Движеше се в творческите среди. Продължаваше, как ...
447
3
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
