Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Чудо

Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...
MisterVanko (Иван Георгиев)
MisterVanko
Проза » Разкази
921 1

Спор

В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
789 1 4

Двойната корона на злото, гл. 4

Евгени не очакваше Джини така безропотно и бързо да се съгласи да се пренесе в укрепената и охранявана къща. Какво ставаше с приятелката му? Беше тиха и почти незабележима. Не се опита дори да домакинства, още повече,че Евгени беше отстранил остатъците от организирания хаос на баща си.
Джини знаеше, ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Повести и романи
802

Игрите на страха-осма част

XIX
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...
Дребосъчка (Денис Лайтнън)
Дребосъчка
Проза » Повести и романи
814

Под дъгата

Много хора, в живота ви, ще се опитат (а някои от тях - ще успеят) да ви продадат ключ за палатка, убеждавайки ви, че ключът... всъщност е за трезора на банката!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.6K 2 2

Душата на компанията

Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
yanko88 (Янко Трендафилов)
yanko88
Проза » Разкази
2.4K 1 2

Така стават хубавите работи

Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Разкази
1.2K 1 1

Луната

В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...
ThatLonelyGirl (Thatlonelygirl)
ThatLonelyGirl
Проза » Разкази
1.3K 1 3

Свободно падане

- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...
MisterVanko (Иван Георгиев)
MisterVanko
Проза » Разкази, Хумористична
926

Последното преобразуване

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
Адриан (Андрей Андреев)
Адриан
Проза » Фантастика и фентъзи, Други
921

Камъкът и белия чаршаф

Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...
Writer96 (Стоян Иванов)
Writer96
Проза » Разкази
663 1

Цената на Живота

Жената бавно и плавно пристъпи напред. Все още не беше сигурна дали беше готова да направи останалите няколко крачки. Гледаше на горе към небето. Знаеше,че не трябва да поглежда на долу. Нито напред,. Това щеше да я разколебае. А тя не искаше това. Не сега!
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
marta-martini (Milena Petkova)
marta-martini
Проза » Разкази
779 1 3

Непростимо добра

Великолепната обстановка в Роял Албърт Хол в Лондон със своите пет хиляди и петстотин места разположени на четири нива, беше на висотата на младата българска пианистка. Нейното виртуозно изпълнение на „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах на елипсовидната сцена, заимствана от древните римски ам ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Разкази
992 4 8

Последна спирка- лудостта

Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...
ХристоЛ (Христо Луфчев)
ХристоЛ
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
1K 6

Най-сладката работа

Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
LiaNik (И.К.)
LiaNik
Проза » Разкази, Хумористична
959 5 16

Когато обичаш

19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Повести и романи
2.1K 2

Дядовата ръкавичка

Милко беше послушно и добро дете. Повечето време прекарваше при баба, на село. Тичаше волен на двора. Хващаше бръмбари и пеперуди. Сипваше вода на малките жълти пиленца. Рисуваше с пръчка по утъпканата пръст до селската къща... Имаше много интересни неща, които да прави.
Дойде есента и неговите роди ...
Eipril (Хари Спасов)
Eipril
Проза » Други
840 4 11

Етюд № 2 (Той остана)

Прекарах няколко часа на гроба й – умиротворен, притихнал и много тъжен. В душата ми меко догаряше скръбта – не така хищна, както в първите седмици след смъртта й, но все така всепоглъщаща.
Седях там, направо върху светлозелената трева, и усещах слаба усмивка на лицето си – усмивка, която никога не ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 1

Завръщане /Из "Това и жабите в блатото го знаят/

18. ЗАВРЪЩАНЕ
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама. ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Повести и романи
851 1

Договорихме се

Желанието да свърши някаква полезна работа накара Карина подхвърли:
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
1.6K 1 3

Прозрение (14)

1. Здравето е безценно, но го разбираме едва, щом потърсим цената.
2. Винаги всичко е било едно и също, само ние си мислим, че светът започва с нашето раждане.
3. Във всеки човек има някакви заложби. Въпросът е дали някога ще бъдат открити, а ако все пак по случайност това се случи, мързелът ще позв ...
СветланТонев (Светлан Тонев)
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
829 2

Нощ в клуба - 11.

04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
1.1K 2 9

Лидерът - глава 18

Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...
ZyPetrov (Зи Петров)
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.1K 1

Етюд № 1

Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K 2 2

Ще те обичам даже и след смъртта 3 откъс

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Повести и романи
885 1 1

2 часа и 39 минути

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Писма, Други
1.1K 8 7

Когато ти се случи

Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Разкази
1.2K 1 11

Нощ в клуба - 10.

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
916 1 11

Фрагменти от вярата ми

– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза
496 1 1

Двойната корона на злото, гл. 3

Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...
NeliKaneva (Neli Kaneva)
NeliKaneva
Проза » Повести и романи
832

Безусловно

Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза
684 1

КЭЧ 🇷🇺

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Разкази
1.5K

Нощ в клуба - 9.

02,30 – 03,00 часа.
- Е? – питам колегите…
- Този път няма да успеем за една нощ – казва Киров. И хич не е в настроение…
- Защо? Всички са тук. И единият е убиец…
Здравчев се подсмихва. ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
876 1 4

Ще те обичам даже и след смъртта

откъс от началото на романа
Другата висеше под тавана и усещаше, че всеки момент коридорът ще се отвори, а Душата Нина все още не беше готова за тръгването.
Много пъти беше получавала задача да преведе нова душа от Земята, но този път всичко беше много по различно. Толкова различно, че го нямаше в П ...
slaveja123 (Слава Костадинова)
slaveja123
Проза » Повести и романи
874 2 3

Нощ в клуба - 8.

02,00 – 02,30 часа.
Връща се Киров. Здравчев е тук и започваме съвещанието...
- Ти наистина ли смяташ, че тоя... – започва Здравчев...
- Не, разбира се... Макар че всичко може... Но засега не залагам на това. Просто исках да го прибера някъде... Но, ако излезе, че е претрепал шефа си... Знаеш ли – н ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Повести и романи
921 1 7

Въпросът

И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...
thedac (Димитър Драганов)
thedac
Проза » Други
577 1 1

Изпращането

Катафалката се движеше по мокрия път и на моменти затъваше в лепкавата кал. Шествието на опечалените вървеше след нея и с мъка се придвижваше напред. Тя- съпругата плачеше горчиво, не защото го обичаше, а защото той я оставяше сама. Бяха си като брат и сестра, отдавна нямаше ласки между тях, само гр ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Разкази
1.7K 2 6