Секундáрникът на часовника бърза,
за да си почине за секунда при своите
сестри - стрелките,които го чакат търпеливо
на Дванадесетия час...
Милиарди човешки очи следват пътя му в очакване на Новата Година... ...
ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...
Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...
Клюкарка
Да знаете, не мога да свалям жени. Трудно ми връзват. Почти никога, де.
Това е!
Цъкам си на клавиатурката в нета и се чудя в кой писателски сайт да влезна, че да се запозная с някоя красива жена.
„Ето в този сайт за запознанства ще се регистрирам – си казвам – и поглеждам условията.“ ...
- 2 -
Точно в 4.07 часа прозвуча сирената за тревога.
- По машините, бегом марш! - гърмеше гласът на Балерината.
Войниците скачаха от леглата за секунди, машинално се обличаха, грабваха автомати и противогази, след това бегом напускаха спалното помещение. Тишината на студената януарска утрин изчезна ...
Появиха се първите признаци на недоимък в крепостта.
Населението и многобройния турски гарнизон беше в остър недостиг на храна!
"Великодушието е признак на сила!" - този цитат от мисъл на Гай Юлий Цезар, беше жест от страна на българските обсадни части, които пропуснаха в Одрин по ж.п. линията някол ...
Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно врем ...
> Тази е Моята заповед:
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...
След като се върна в родното си село София се видя отново с любимата си приятелка,която и предложи да излязат прощално,защото на следващия ден заминава за цялото лято.
Софи разбира се приела (падаше си купонджиика)..След като се наконтиха изпиха по чаша вино вкъщи и излязоха.Същата вечер към тяхната ...
Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме. Плодът се събира в голе ...
/вдъхновено от „Млекарката“ на Йоханес Вермеер ван Делфт/
Преди много години, в малък северен град, живееше една жена, която се грижеше за три крави. Беше ги нарекла Хела, Грета и Сима. Всеки ден натоварваше една количка със съдове, пълни с мляко и тръгваше из града. Хората я познаваха и казваха, че ...
Завързах връзките на обувките си, закопчах всички копчета на палтото и плътно загърната във вълнения си шал, аз прекрачих прага и стъпих в снега.
Затворих вратата след себе си, без дори да забележа, че съм оставила ключа си от вътрешната й страна...
Тръгнах по неутъпканата пътека и докато се усетя, ...
Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...
Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...
Всеки банков офис работи с някоя куриерска служба. Обикновено куриерът е най-чаканият посетител, той трябва да донесе, или да отнесе пощата от един офис, до друг офис, или до клиент. Това е човекът, който Ви познава, който ще Ви поздрави първи, когато влезе, и ще каже два-три „лафа“, за разнообразие ...
- 1 -
> Алчността и щастието никога не са се срещали. Не е чудно, че те не се познават.
> Бенджамин Франклин
Всички лица, събития и факти са истински, защото са измислени от мен.
Зимата най-после напомни за себе си. Силният североизточен вятър пронизваше телата на войниците и набиваше с ледени снежи ...
Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ...
Глава 16
По-късно Димитър бе направил умопомрачителна прическа на главата ми, подходяща за бал – сложна плетеница от кичури, фонтанчета от коса, малки плитки и всичко това прибрано назад от лицето ми в красив кок. Той имаше в стаята си доста стилистични материали, фиби, гел, спрей за коса и даже нещ ...
Коледа. Ден, в който около празнична трапеза се събираше цялото семейство. В къщата гореше не само огъня в камината, а топлина идваше и от споделените думи на хората, които в забързаното ежедневие живееха далеч един от друг.
Иван живееше в голяма къща, близо до центъра на малък град. Имаше син и дъщ ...
Обаждам се аз на мой познат, за да му честитя Рождество, както му е реда. Чувам гласа му:
"Кой се обажда?"
и плахо произнасям името си. И тъкмо да му кажа
"Честито Рождество!",
в слушалката изтрещя: ...
Случи се почти неочаквано един зимен следобед в университета. Емануил – колега, с когото в почивките между лекциите често изпадахме в спорове за живота, за бъдещето, все ме упрекваше как чисто съм гледала на света, как съм величаела духовното, а съм отричала материалното и как изобщо съм записала сп ...
Имате ли още роднини в България?
Сега може всичко, но не от всички…
Службите за сигурност следят за спазване правата на човека чрез следене на същия този човек…
Дисиденти от запаса…
Стига духовност, дайте материя… ...
В залата е приятно топло. Около прозорците има елхови клончета, звезди от морска пяна и множество гирлянди. Празнично е! Стъклата дори също са украсени – с цветя, нарисувани от студа навън. Красиво и уютно е!
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...
Болна съм. От дни имам болки в гърлото, а от вчера се появиха хрема и кашлица... Тази сутрин ставам рано, за да събудя Гого за училище, но той ми казва, че ще поспи до 6:30. Мисля, че имам температура. Допивам чая си от снощи и лягам отново. В просъница чувам, че говорят за някакви множества с баща ...
Бъдни вечер е. Чакаме Рождество Христово, а децата чакат Дядо Коледа, който ще им донесе желаните подаръци. Мими е в леглото. Тя също чака, но не само Дядо Коледа, чака Феята на сънищата, за да й разкаже поредната приказка.
В детската градина Дядо Коледа вече дойде, имаше чудно тържество. Децата пях ...
Вече няколко години, откакто влакът не е мой втори дом и усещането, че всички влакове на света пристигат и заминават без мен е все по-натрапчиво. Не е ли странно как един влак е едновременно заминаващ и пристигащ – всичко зависи от това на коя гара сте. А това го прави и идеален за писане – може да ...
В банков офис влиза младеж, всички гишета са свободни, но той отива при най-младата и най-красивата служителка, която подрежда в една кутия много банкови карти. Младежът видимо иска да я заговори, но от срам се чуди как, и накрая казва:
- Здравейте, на карти ли гледате?
- Да, да позная ли защо питате?
Свитата на Престолонаследникът
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА ...
По-здрави, по-добри, смирени, доволни, вдъхновени-това пожелавам на себе си и на вас. И на Коледа е като на всеки ден, май всеки има нужда от подкрепа и любов, даже тези които са извършили престъпление срещу другите, срещу себе си, това пак ще да е от липса на любов..колко ни е останала, имаме ли до ...
Първа глава,
Втора част
- Сигурен ли си, че това е мястото? – сприхаво рече Аерис на Карен като запаса меча на кръста си.
Той беше от онези типове, на които животът им бе преминал в преследвания и убийства; от онези, които не се интересуваха кой стои на среща им. Не признаваше статуса на този, който ...
Малка искрица в сърцето ми свети и надеждата, че ще се върнеш при мен, тази нощ е особено топла. Както някога ще бъдем двамата, аз и ти, само двамата. Помниш ли как ми обещаваше всичката топлина на света? Прегръщахме се и мечтаехме в мислите си. Приглушена светлина и присъствие на книги, двамата сре ...
Появи се така, както се е появило всичко – от мига на Сътворението.
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...
Не бе пушил от една седмица и копнежът да запали цигара сякаш владееше цялото му същество. Представяше си как дръпва здраво и дробовете му се изпълват с блажен дим, как главата му се замайва приятно и идва мечтаното успокоение. А после насладата става по-наситена с всяко следващо засмукване.
Знаеше, ...
Преди толкова стоки не сме виждали, а сега виждаме…
Еднопосочен джоб…
Интелектуалната стесненост се разширява…
Безгранично ограничен…
Глава като изтръпнал крак… ...
Сънувах ужасяващ сън. Теб те нямаше. Пуф, и само за миг, бе изчезнал от животите ни. Времето бе хубаво. Слънцето ни се усмихваше и галеше, сигурен съм, че и ти ни наблюдаваше от горе. В гробищата, пред малката ритуална зала, се бяха събрали стотици черни силуети с черни дрехи и само цветята им прида ...
Връщаше се от поредното изморително дежурство в болницата. Беше Коледа. Искаше да се прибере в къщи, но се насочи към най-близкия хранителен магазин. Беше постила и всичко виждаше в пасти и мръвки. Хората вече редяха ястията по масите, а тя нямаше нищичко приготвено.
- Ще си взема някоя изстинала ма ...
Боже, какъв ден! Изпитвам облекчение, че почти е приключил. С нетърпение очаквам един специален мъж. О, не ! Не е това, за което си помислихте. Имам предвид Морфей. Като се замисля, не мога да не го сравня с някой от познатите ми мъже- точно когато най- много имам нужда от тях, те изчезват безследно ...
Ушите ме болят от дълбоки метафори и красиво написани думи. Думите нямат значение ако утре се събудя и не чуя сричките на "здравей" от теб. Нито има значение ако скрия сълзите си с дъжд в някое сложно изречение върху бял лист, който може би някой някога ще намери или пък никога няма да види.
Ушите м ...
Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарно ...