Проза и разкази от съвременни български писатели

42.3K резултата

Топлината, когато сме заедно

Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ...
766 3

Новобогаташ

Единствено евтините хора си "ъпгрейдват" имиджа, купувайки си скъпарска кола. Хората със самочувствие/себеуважение... нямат нужда от лустро!
1K 1 2

Малка нощна музика - 8

Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ...
1.3K 3 5

Пътят до Бялча

Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча.
1.1K 1 2

Прозявките на сърцето

"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...
1.8K 16 35

Нина и хер Балинг

Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ...
871 5 6

Вълните на промяната

Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...
1.1K 3 6

Сувенирът

От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ...
2.1K 1 4

Малка нощна музика - 7

Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ...
846 3 5

История

Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ...
1.2K 3

Усмихната сълза

Усмихната сълза
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не иска ...
1.6K 3 5

Как Дарена намерила брат си Дарко

Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че ...
1K 2

Неда

Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
958 1 5

По струните на изгубената мелодия- Финал

Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
1.1K 1 2

Прозрение (21)

1. Най-ценното на този свят е здравето, най-благородното - мъдростта и най-добродетелното - труда.
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ...
716 2 2

Простички мисли на един обикновен човек - 16

Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ...
1.6K 3 5

Калейдоскоп - продължение - 14.

Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
1.1K 2 4

Элита 🇷🇺

Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили, постаревшие комсорги сами элитой захотели стать, причислили себя к элитному семени нового сословия. Убежали от бывшего народного единения.
Малоспо ...
1.7K

Рашид

Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ...
982 2 3

Пътят на чистото сърце

Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ...
848 2 6

Калейдоскоп - продължение - 13.

Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
973 2 5

Отровна вода

С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ...
1.7K 7 11

Калейдоскоп - продължение - 12.

Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
1K 3 6

Не здравословно

Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва...
743 1 2

Зад реалността

Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...
1.9K 13 7

Малка нощна музика - 6

Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ...
857 2 3

Ден

Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ...
824 2 4

Обувки за танци

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...
2K 5 24

Мътно синьо

В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
1.2K 6 7

Лора

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...
963 1 5

Желание

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...
1.9K 1 3

Какво се случва?

Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...
2.3K 5 18

Имало едно време

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...
2.7K 10 19

Тракийска душа - 6

***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
2K 7 15

Алъш-вериш за 50 евро бройката

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...
1.9K 9 14

Приказка за самодивското дете Дарена

ПРИКАЗКА ЗА САМОДИВСКОТО ДЕТЕ ДАРЕНА
И НЕЙНИЯ КОН ГОРДЕЛИВЕЦА
Всички момичета обичат приказки за феи, особено за фея кръстница- вълшебница, която изведнъж те облича като принцеса или ти подарява златна каляска. Но в нашата страна феите се наричат самодиви, те също са много красиви, своенравни и върш ...
4.9K

Малки парадокси

Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.
Кръстинка, кръстена на дядо си Кръстю, не можеше да върже две думи на кръст. Вместо да разтвори, тя кръстоса крака пред шефа си, а сетне кръстоса шпаги с него. Това сложи кръст на кариерата й и хей я там, де прегъва кръст на ...
858 2

Сезоните на сърцето

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...
848