Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Игрите на страха - втора част

II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романи

2018-08-04T21:12:26+03:00 952 1 1

Каубоя

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

robertratman

Проза » Разкази

2018-08-04T18:59:47+03:00 960

Жоро Плеадите

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-08-04T16:31:47+03:00 1.5K 5 5

Мисли

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Щит

Проза » Други

2018-08-04T10:33:05+03:00 1.2K 3

В търсене на теб Любов

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

angelmilev

Проза » Други

2018-08-04T10:20:24+03:00 1.4K 1 3

Сълзите на поколенията

***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...

thedac

Проза » Повести и романи

2018-08-04T10:15:34+03:00 1.2K 1

Ех, живот, живот...

Защо си усложняваме живота? Защото така ни харесва, защото простотата не ни понася, защото сме много умни и винаги заслужаваме повече от това, което имаме. Защото сме алчни, егоистични и нарцистични. Защото семплия и селски живот не ни допада, защото всеки се има за нещо повече от това, което реално ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-08-04T10:14:45+03:00 811

Не се женете за етно-не знам си що си

Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-08-04T09:36:56+03:00 926 1 4

Не се предавай

Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

krisi.kostova

Проза

2018-08-04T09:14:18+03:00 1.7K 1 3

Магарыч 🇷🇺

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...

Бетон

Проза » Разкази

2018-08-04T09:09:47+03:00 1.6K 1 5

Стопаджията

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...

robertratman

Проза

2018-08-04T02:26:45+03:00 1.5K 2 3

И какво от това? - край.

7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-08-03T07:52:17+03:00 802 1 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XX,XI

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-08-03T01:04:10+03:00 986 2

Лидерът - глава 13

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-08-03T00:57:06+03:00 1K 1 1

Баба Бойка - бойната

Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-08-03T00:24:15+03:00 993 2 9

Завинаги

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...

DORA.1

Проза » Разкази

2018-08-02T23:46:57+03:00 1.8K 2 7

Алтън карта

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-08-02T23:41:40+03:00 824 1 4

Нечистите - 8

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-08-02T23:39:25+03:00 1.7K

Гореща тишина

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

pavli

Проза » Други

2018-08-02T23:17:23+03:00 781

Проблемите на здравите

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-08-02T22:57:34+03:00 1.2K 1

И какво от това? - 4.

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-08-02T07:45:22+03:00 809 3 7

Ваша Никоя

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...

LiaNik

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-08-02T02:37:40+03:00 1.9K 12 28

Къде е изцелението?

Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...

styd

Проза » Разкази

2018-08-02T00:56:55+03:00 1.7K 3

Да или не?

Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-08-02T00:44:31+03:00 738 2

"Имението Уелс"

''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...

GeryeineBarett

Проза » Разкази

2018-08-02T00:10:45+03:00 1.8K 1

Той е изкуство

Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...

Madeleine

Проза

2018-08-01T18:02:34+03:00 1.1K 3

Светът на една малка дама

Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...

hristam

Проза » Разкази

2018-08-01T10:34:16+03:00 1.1K 7 6

Стефи

Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-08-01T09:57:28+03:00 549

Игрите на страха

ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романи

2018-08-01T09:03:19+03:00 1K 2 5

И какво от това? - 3.

9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-08-01T08:14:16+03:00 801 2 10

Доктор Вреден - Глава 3

Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:42:45+03:00 1.3K 2 4

Родопско сърце - 8

***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш сп ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:35:49+03:00 1.1K 5 12

Любовта, вещицата -3

Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2018-08-01T00:10:47+03:00 1.4K 2 1

Хитър Петър и комшията

В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:
- Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме з ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

2018-07-31T23:46:59+03:00 669

Чудно е анлийското небе

Чудно е английското небе, особено когато има звезди, любовта е сляпо кутре, младежите още нямат 24 години и пролетта са изтеглили кредит, за да си купят апартамент в България. После са поживели един – два месеца в него и апартамента е станал техен дом. Дом, който е хубавичък, уютен, малък, тук-таме ...

Plevel

Проза » Разкази

2018-07-31T20:36:46+03:00 874 11 29

Мечтая си

Мечтая си отново да те видя.
Очите ти да светят в мрака
като звезди, които чакам...
Мечтая си гласът ти скрит да чуя в тъмнината.
Следи от стъпките ти във снега да видя. ...

МаринелаП

Проза

2018-07-31T11:18:27+03:00 564

И какво от това? - 2.

5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-07-31T08:17:07+03:00 798 1 2

И какво от това?

/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...

генек

Проза » Повести и романи

2018-07-30T08:11:07+03:00 950 3 5

И ключ от апартамент

Чистя си из шкафа и пренареждам предмети – спомени. Попада ми един ключ в кожен калъф с панделка и честитка, обвити с целофан. Ха, това е Ключът. Да поседна и да си припомня историята му. Запазих го, защото нищо не отключва, единствено спомени за едно далечно време, за една майска сватба, на която б ...

СнежанаЖелязкова

Проза » Разкази

2018-07-29T11:14:31+03:00 1.1K 1 1

Сълзите на поколенията

***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...

thedac

Проза » Повести и романи

2018-07-29T11:00:09+03:00 712 1 3