Проза и разкази от съвременни български писатели
С храна си живял - 7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...
Щастлива ли си?
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...
Баща
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...
Надежда
По струните на изгубената мелодия-Гл. XXXII,XXXIII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...
С храна си живял - 6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...
На добър час, Исмаиле!
Прозрение (17)
2. Как да съхраня себе си и да бъда модерен?
3. Колкото по-дълго се трупа желание, толкова по-силна ще е страстта.
4. Ненаучените уроци днес, ще повтаряш утре.
5. След всяка обида ставам по-мъдър.
Мая и Ния
Ти уби жена ми
Ева във влака
Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...
Забравените тлеещи мигове
Не вярвам
Звукът на щурците оглася тишината.
Стъпките ни отекват по паважа на софийските улици.
Чувствам как пръстите ти леко потупват ръката ми.
Отново си тананикаш мелодия на ум. ...
Есенна песен
Старата чешма обрасла в мъх шумолеше и се изливаше в зеленяса ...
"Повече от всичко" - 2, с Яна (imperfect)
Май няма да ми трябва повече.
„Не ме докосвай. Моля те. Не го прави.“ – едва успявам да промълвя, а съзнанието ми се гърчи отчаяно при мисълта колко много всъщност искам да бъда докосвана. Ако някой само ми бе споменал, че железният самоконтрол и хладната фасада, зад които грижливо криех ...
Бебе по клинична пътека
Преди десетина дена почти си отряза палеца на дясната ръка. Нелепа история. Режеше дървата в двора на майка си. Циркулярът, макар и стар, самоделен, от времето на социал ...
Пазар
Бай Добри се подпираше на своята полупразна сергия и търпеливо чакаше да дойде зимата. Това беше неговия сезон, тъй като Добри прод ...
Тракийска душа - 2
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
С храна си живял - 5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...
Хищник
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...
Измамно приятелство
Дългият път към куково лято
Отдавна не съм ви писала. А изпитвам неистова страст към това, защото съм убедена, че само по този начин може да блесне нустоимият ми гений, защото иначе не ми личи. Твърде руса съм. Не че това е за изхвърляне. Не се оплаквам. Оня ден без малко да предизвикам катастрофа на ...
С храна си живял - 4.
А всичко стана внезапно. Макар да се подготвяше отдавна. Учените информираха за увеличаването на човечеството. Населението нарастваше. Храната се превръщаше в дефицит. Там, където преди живееха що-годе хиляди, скоро се струпаха стотици хиляди.
Земята се задъхваше...
Три милиарда през 60-те, шест ...
Тракийска душа - 1
С храна си живял - 3.
Йоан тръсна глава. Драко разбра – има готов план. Значи утре вечер ще се гощават. Богато – защото никой не знае кога ще е следващото пиршество. Но и никой не знае дали няма да е оставен на мястото на битката. Малцина оцеляваха в подобни експедиции.
Избраните жертви живееха на половин ден път. В м ...
Юнзула
Урокът на Хитър Петър
Хитър Петър остарял. Един ден неговите внуци му отишли на гости. Той решил да изпита тяхната алчност и да им даде урок. Накарал жена си да опече една тава със семки и извикал децата да си вземат. Най-малкият грабнал една шепичка и изтичал да играе, а най-големият – напълнил два ...
Бай Мишо
С храна си живял - 2.
Като натъпкаха в зейналите сред косматите лица кухини всичко възможно, хората не се пръснаха. Събраха се пред съда, върху който седеше Йоан, раздвижващ ръката си със свистящата във въздуха палица.
Погледна Драко:
- Е?
Оня показа зъби в нещо като забравено хилене. ...
Писател
Ще ми се пак да пиша. Пак да редя стихове, да съчетавам думи, срички и изрази. Да мога отново, да се потопя във войната из редовете, да се изкъпя с чувства на мои герои. Искам отново да усетя какво е, да си играя с емоциите. Да преплитам стихове и рими. Искам отново да пиша- когато друго не ...
Двойната корона на злото, 7
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше изб ...
Ключето
Вятъра я накара да потрепери. Въпреки това не закопча палтото си, нито дори се опита да се загърне с него. Продължаваше да върви и да се бори с мислите в себе си. Борба, която не спираше и която я побъркваше от известно време.
- Слаба си - измърмори на глас и се огледа, стресната от собстве ...
Нивы детства 🇷🇺
Даль полей, бескрайнее небо, высокое горячее солнце, и отовсюду тёплый ветер.
Эх, Бессарабия - край скучный, распаханная везде степь. Посевы и насаждения кругом колышутся: виноградники, сады, заросшие баштаны, море нив колосистых, кукуруза; и отары овец – словно облака упавшие плывут.
Д ...
Погнусата и сляпата Вяра
Архиви
С храна си живял - 1.
Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...
1.
Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хи ...
Обвинението
По струните на изгубената мелодия-Глави XXX,XXXI
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...