Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Машината на времето

Мракът спуска индиговите си пипала над заблещукващите като светулки панелни блокове и бавно се прокрадва в пропитата от цигарен дим стая. Лежа, загледан в пробягващите по тавана светлини на преминаващите навън автомобили и си мисля за теб. Липсата ти се е загнездила като натрапчива мисъл в главата м ...

ANONIMNIQ

Проза » Разкази

2018-07-22T08:45:09+03:00 528

Когато мечтите стигат звездите

Питър: Здравей, Анди.
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-07-22T00:41:00+03:00 627

Самотникът

- Господи, каква красота! Истинско вълшебство!... Така ми се иска да го споделя с любимо същество...
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...

charo

Проза » Хумористична

2018-07-22T00:27:43+03:00 2.3K 3 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-22T00:22:41+03:00 944

Простички мисли на един обикновен човек - 13

Може да имаш всякакви вещи, може да имаш достъп до всякакви земни блага, но ако в душата ти няма и фотон светлина, ще ти се налага да напипваш с ръце всичко около теб в пълен мрак, за да намериш любов...
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към п ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-07-22T00:16:29+03:00 1.7K 6 10

Черен пирон в сивото небе

Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...

Петър1

Проза » Разкази

2018-07-21T12:11:18+03:00 1.2K 4 2

Eкскурзия 25.09 - 26.09 2010

/текстът е представен в оригинал, така, както е бил писан през 2010 г./
Това беше най-хубавата екскурзия, която някога съм имал. Сутринта, когато пътувахме към мястото на тръгване, бяхме с нагласата че групата ще е малка и че ще се пътува в микробус. Но когато пристигнахме, установихме, че се състои ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-07-20T19:22:09+03:00 892

Голата истина

Помните ли това предаване? Дето мацки се събличаха и говореха за времето. Ама никой не зяпаше климатичните карти…
Обаче – закриха го. Имат ли акъл тези хора?
Тогава всичко, що се чувстваше все още мъжко, седеше до късно, залепено на синия екран. Да види голата истина, дето сме я чували само. А показ ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-20T11:05:41+03:00 898 4 21

У дома

- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, ...

ИренаИванова.1

Проза » Разкази

2018-07-20T10:56:42+03:00 1.6K 1

Минчо 2- Фитнесмен

- Пусти кьопави ръце! Да опустеете дано!...
Грохотът от падналата върху плочките в кухнята тенджера, в комплект с Янините клетви, рязко и нагло нахлуха в главата на все още спящия Минчо, предизвиквайки неимоверно уголемяване на зрителните му органи и ускорен ритъм на сърдечния мускул, автоматично до ...

charo

Проза » Хумористична

2018-07-20T10:24:18+03:00 1.5K 6 7

Неизвестното

НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те ...

NadeBo

Проза

2018-07-20T03:19:25+03:00 526

Безнадежден лъч

Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...

Inzaghi

Проза » Други

2018-07-20T03:05:12+03:00 1.3K

Моята надежда за България

Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...

Eipril

Проза » Други

2018-07-20T00:43:59+03:00 559 1 1

Да ти подредят живота

Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееш ...

hristam

Проза » Разкази

2018-07-20T00:41:56+03:00 848 2 7

Потайностите на стария град

Не познавах остров Крит и нетърпението ми да стигна час по скоро беше разбираемо. Бях чела толкова много за стара Елада и знаех историите ѝ. Когато ми предложиха да работя в малък ресторант в един от градовете, приех с радост.
Градът имаше две части – нова и стара. Ресторантът се намираше в старинна ...

slaveja123

Проза » Разкази

2018-07-19T22:44:39+03:00 677 1

Самотата на силните

Глава шеста ,Фаворитката от бялата кула
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-07-19T22:43:22+03:00 635

Варненско лято

Лято. Жега. Отпуска. И море. Което най-напред трябва да откриеш. Затова питаш, а минувачите отговарят:
-Не знам - аз съм местен.
Намираш ресторантче. Келнерът:
- Пържола? Добре, познайте в коя ръка е!
Както и да е, тръгваш да търсиш покрив. Намираш, хващаш се за сърцето като ти кажат истинската сума ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-19T08:14:03+03:00 781 3 15

Прозрение (10)

Какво е щастието? Това са: божията благодат, свободата на мисълта, полета във висините, нежността на слънчевите лъчи, вятъра в косите, дъгата след дъжд, ромона на горския поток, летежа на чайките, музиката на щурците, жуженето на пчелите, песента на славея, росата по цветята, уханието на люляка, сян ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-07-19T01:25:07+03:00 828 2

Лидерът - глава 11

Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-18T23:46:50+03:00 977

Един ден в София

Един ден в София
Вече няколко пъти решавам да се „грабна“ от провинцията и да посетя София – столицата на България. Голям град, има какво да се види, даже списък си направих с местата, през които исках да мина. Първите пъти, когато идвах, обикалях основно по туристическите дестинации, включени към „ ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-07-18T23:38:50+03:00 897 2

Внимание

Габриела бе свикнала да получава внимание. Родителите й показваха обичта си към нея, осигуряваха всичко, което й бе необходимо, и се интересуваха от проблемите й. Тя имаше много приятели, в чиято компания се чувстваше харесвана и ценена. Сблъскаше ли се с проблем, винаги се намираше кой да й помогне ...

Heel

Проза » Разкази

2018-07-18T23:22:41+03:00 887

"Език свещен..."

Иванов остави празната бутилка от кола и бавно додъвка хамбургера си. Можеше и чийзбургер да вземе, но днес му се хапваше нещо по-сочно. А и време беше да се прибира. Двата часа, които всекидневно отделяше за джогинг и стречинг, изтичаха.
Пресече улицата пред билдинга на концерна "Еврибоди", кимна н ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-18T08:35:08+03:00 977 4 17

Ние, откачалките

И кой може да каже колко сме ние – откачалките? Бръмналите. Изкукуригалите. Перкулясалите. Чалдисаните. Шизоидите.
На око – около петнадесет милиона. Нали сме с двойно съзнание. И сами си говорим. Просто, защото искаме с умен човек да говорим, не ни се слушат ония от радиото и телевизията. Политикан ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-17T08:24:21+03:00 949 3 17

Моето момиче

Отскочих наскоро до Ню Йорк. На разходка – имах един цял свободен ден да пообиколя, да разгледам града и после да хлътна в някой пиано бар или интересно заведение. Бях в Манхатан, около Таймс Скуеър – едно от най-оживените места в града. Бях спрял на тротоара, чакайки да пресека на другата страна на ...

robertratman

Проза » Разкази

2018-07-16T23:25:45+03:00 783 1 6

Открийте разликата

Слепецът почуква с тояжка, геният с мисъл.

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2018-07-16T21:27:16+03:00 965 6 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XIII-XV

Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-16T17:06:25+03:00 927 2

България световен шампион по футбол

Отминаващата еуфория по завършилото евро-председателство натъжаваше премиера. Само като си припомняше колко чужди президенти и премиера дойдоха в България. С колко много от тях си направи приятелски снимки. Рафтовете в къщата му бяха пълни с тях. Всеки ден ги гледаше и въздишаше по тези отминали веч ...

МладенДелов

Проза » Разкази

2018-07-16T17:02:47+03:00 634

Проклятието на първата любов

Юли, месец на отпуски и щедър на слънчеви, горещи дни.
Иван работеше в двора на къщата, в която живееше. Беше топло, дори не полъхваше ветрец. Звънна се на вратата и Иван излезе. Зарадва се, когато видя своя приятел от детството, Мишо. Покани го да влезе и каза:
- Добре дошъл! Как си се наканил така ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-07-16T16:28:13+03:00 776 1

История за Мухата (и как да постъпваме с такива)

Девет часа вечерта. Пак при строителните материали. Това е най-самотното и скучно място в целия магазин. Работех като касиер от около 4 месеца в Хоум Дипо. Тази вечер беше особеноно пусто. Към седем часа клиентите намаляха доста. Не се появяваше и никой от колегите ми. Беше тихо и някак призрачно. О ...

robertratman

Проза

2018-07-16T16:15:04+03:00 608

Студен чай

Не ми се спи, никак не ми се спи. А как ще спя вече? Заспя ли губя представа за времето. Времето, да, времето ни се изплъзва, като вода из отворена шепа, ала виждаш ли, ние продължаваме да я пълним с вода, в очакване тя да остане пълна, нашата ръка. И тя се превърна в шепа излята течност.
Всъщност, ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-16T15:51:23+03:00 481

Тайни (Първият ми "читател"3)

Държах връзка с брат ми и все ми казваше, че е много и все по-зле. Таях надежда – той говореше с мен само чрез съобщения защото гласът му се давеше от мъка. Плачехме. Когато ми писа „Моли се за Тайни тази нощ, како”, аз искрено се молех Бог да стори чудо. Плачех и за брат ми и снаха ми – каква ли мъ ...

ParvaNova

Проза

2018-07-16T15:46:27+03:00 2K 14 23

Болница на края на бюджета

Лято, та лято!... Слънцето прежуря през дупката на озоновия слой и безпощадно осветява напрегнатото ежедневие на Н-ската болница. Младички сестри, по чисти и прозрачни бели престилки, вдигат кръвното на помнещите още туй-онуй хипертоници.
Вдигнато е кръвното и на доктор Попов, който крещи:
- Сестра ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-16T08:03:29+03:00 1.2K 3 19

Мислят за нас

Предупреждение - не е за жени и диетици!
Едно зло никога не идва само. Следват го демокрацията, барабар с генерал-премиера. И другарчетата му от ОПГ-то. А с тях развиващата се криза, жълтата преса, гадателите, лечителите, попфолкът, екшънът, футболните фенове, мутрантите и свинският грип…
Напоследък ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-16T07:59:31+03:00 729 5

Родопско сърце - 7

***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-15T15:19:44+03:00 1.1K 5 14

Пазителката на огледалото

- Бабо, бабо, какво е това? Може ли да срежа връвчицата? - малката Тодорка тичаше към баба си с предмет, увит в едно бяло парче плат, извезано със странни шевици и завързано с червен шнур.
- Кое, баба?- старата жена се изправи и заряза за миг окопаването на пипера. Подпря се на мотиката и се опита д ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2018-07-14T20:51:57+03:00 1.5K 2 5

Лидерът - глава 10

Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2018-07-14T19:29:38+03:00 1.2K 1

Волята

Да се родиш е НЕ ТВОЯ ВОЛЯ
Но, за да заживееш на тази Земя
започваш да градиш
твоята ВОЛЯ!
Волята ти е дадена като инстинкт – ...

BELOBRAD

Проза » Други

2018-07-14T19:12:51+03:00 1.6K 3 3

Моят начин да ти кажа

Посвещавам ти го с благодарност.
За магията в думите ти, с която откривам тези пътища...
За първи път. След толкова години. Години на болка, отчаяние и страх. Години на разочарование, мечти и безброй желания. За първи път. Лятото ми ухае на морски бриз и сол. Долавям мириса на цветя. Поглеждам смело ...

written-springs

Проза » Други

2018-07-14T00:15:24+03:00 936 8 8

Неочакваното - втора част

5
Беше изминал по-малко от час от срещата ни с господин Милър, но сякаш бе минала цяла вечност. Със Сам вече пресушавахме втората си чаша чай с ром и разпалено обсъждахме случилото се.
- В крайна сметка възнамеряваш ли да отвориш този прословут пакет? - събеседничката ми отпи от чашата си и ме изгле ...

Дребосъчка

Проза » Разкази

2018-07-14T00:11:11+03:00 2.2K 5

Слънцето залезе, Сириус изгря

1.
Прахта на нощта се слягаше в тишината на пустинята, вятъра също спеше дълбоко, прекратил за малко гонитбата на кълба от сухаци между дюните. Небето плавно започна да мени цветовете си и мрака взе да се топи.
Пробуждането на деня дойде с ленивите звуци на прохождащата светлината – по-ранобудни пти ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2018-07-14T00:05:56+03:00 1.2K 1