Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Нечистите - 8.3

Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.5K

Блян

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Проза » Разкази

1.4K 2 7

Негодувание

Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пус ...

robertratman

Проза

1.6K 1 4

Кафе - 2

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 3 9

Змейски неволи

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

Ambrouse

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2.7K 3 7

Снишават се звездите - VІІІ част

КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...

Eleya

Проза » Повести и романи

979 1

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги

Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...

Филип

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

1.1K 1 4

Битка

Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

stukibuki

Проза » Други

1.8K 4 6

Да те бях отвлякла аз!

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

your-love-96

Проза » Разкази

1.6K 1

Мястото, където се сбъдват мечти

Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...

parvanski

Проза » Разкази

1.6K 2 1

Десет минути

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

gold

Проза » Разкази

1.1K 4

Хитър Петър на Трифон Зарезан

Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът ...

СветланТонев

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 2

Скъсаният косъм - 20.

20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за хра ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 7

Нечистите - 8.2

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...

Shay

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

1.6K 1

Не му мислете

Животът се живее само веднъж. Няма време за умуване. Грабнете го този живот. Така го прегърнете,че да се задушѝ! Стиснете го този челѝчен камък,та чак вода да пусне! Радвайте му се, като на първа рожба, като на глътка вода в пустиня! Обичайте го, както се обича майка! Не го корéте! Желайте го! Говор ...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

857 1 2

Равносметка

Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Други

2K 2 9

Добрият човек работник

От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ...

Qndov

Проза » Разкази

1K 2 2

Други са били годините, бай Петре...

Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха ...

ralica_p

Проза

2K 7

Забравена

Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ...

AnaMarina

Проза » Разкази

1.3K 8

Работилничка за торти

Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога ...

rumbic

Проза

1.8K 8 19

Сеанс

- Добър вечер, драги зрители! Да, аз съм - сам Той... Започваме нашият редовен сеанс на политическа магия... Оставете всички занимания, запушете шишето с ракията, преместете сланинката в ъгъла...
И - внимание...
Днес ще поговорим за усещанията... Тези вредни напълзявания в съзнанието, пречещи да изг ...

генек

Проза » Хумористична

743 3 7

"Сляпа баба!"

Престъпниците в нашата страна играят на "Сляпа баба" с българската Темида. Тя удря с чукчето и се провиква: "Осъдихме ви!". Те тропат с крак и казват:
"Да, ама не си познала! Продължавай да опит(п)ваш!
Престъпник бáби ослепява, сляпа баба той не става!". Играта продължава...

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

782 2

Прóсти или простѝ?!

Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не бе ...

Соларе

Проза » Разкази

2.6K 8 30

Скъсаният косъм - 19.

19.
Бяха си устроили чудесно селище в халето. Използвали спални вагони. Оказа се, че в старите парното се палело и поддържало от малко помещенийце, до сами купето на шафнера. И се затопляло с въглища. А въглища на гара Север имаше много – купът се издигаше почти колкото халето...
Забутали бяха шест ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 2 7

Въпроси

Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ...

Ve2666

Проза

1.5K 2 6

Нечистите - 8.1

„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...

Shay

Проза » Повести и романи

1.9K 1

Събирачи на илюзорни сърца

„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ...

LiaNik

Проза » Разкази

1.9K 4 10

Монолог на една котка

Мяу...Колко съм хубава! Не мога да спра да се възхищавам на меката си и лъскава козинка...Ами опашката ми! Едва ли има друго същество на света, притежаващо такъв съвършен инструмент за парашутиране при скок от високо, при това толкова красив и пухкав! Мяу...А колко съм елегантна! Дори когато съм пор ...

Morgiana

Проза » Хумористична

2.5K 5 18

Прозрение (30)

1. Хубаво е, че сексът продължава през по-голямата част от живота, за да оправдае съществуването за някои хора.
2. Добре, че има смърт, за да може да се каже за някого по една добра дума.
3. Лесно е да се наведеш и да докоснеш цветята, но трудното е да се изправиш и да достигнеш птиците.
4. Хаосът - ...

СветланТонев

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 1

С какво се занимаваш ? - С идиоти!

С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...

ГалинаПавлова

Проза » Разкази, Хумористична, Писма

2.4K 3 24

Родопският параклис Част 3

Част 3 Двете страни на монетата
„Това лапе още виси тук“ – мислеше си Доротея докато се прибираше с дремещия Боян на задната седалка. Те често ходеха до града, защото момчето си искаше детска компания и на моменти подлудяваше целия параклис. Имаше си и приятели, с които се събираха редовно и играеха ...

GearGhost

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2.2K 2 2

Драга редакция

Здравейте всички, които правите това страхотно списание! Аз съм една обикновена жена от провинциален град, не съм като вас, живеещи в столицата. Купувам си редовно вашето списание и имам цялата колекция от броеве, от както сте започнали да го издавате. Снимате страхотни жени, които носят красиви дре ...

honesty

Проза

1.5K 1 3

Книги и кражби #2

- Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ...

Eowyn_Kenobi

Проза » Разкази

1.5K 1

От отсрещната пейка

Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ...

gold

Проза » Разкази

786 3

У бреее

Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ...

Мильо

Проза » Хумористична

1.2K 2 6

***

Само една врата отделя духовното от материалното. Тази на хладилника. Стремете се да я отваряте по - рядко.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

743 2

В името на любовта

Знаеш ли какво нещо е любовта!?
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ...

fantboy94

Проза » Други

1.3K 1 2

Скъсаният косъм - 18.

18.
Платформата се носеше напред леко, почти неусетно върху меките си гуми.
Седяхме отгоре й – нащрек, с ясно показано оръжие, насочено във всички посоки. Аз управлявах коня, Димчо и Росен гледаха назад и встрани, Мелиса и Анка стискаха по един пистолет и оглеждаха горните етажи.
Край нас полуподтич ...

генек

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1 8

Пиянството на един народ-Епилог

Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпа ...

honesty

Проза

935 1

Жоро е ядосан

Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ...

Heel

Проза » Разкази

1.6K 2 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Нечистите - 8.3

Блян

Негодувание

Кафе - 2

Змейски неволи

Снишават се звездите - VІІІ част

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги

Битка

Да те бях отвлякла аз!

Мястото, където се сбъдват мечти

Десет минути

Хитър Петър на Трифон Зарезан

Скъсаният косъм - 20.

Нечистите - 8.2

Не му мислете

Равносметка

Добрият човек работник

Други са били годините, бай Петре...

Забравена

Работилничка за торти

Сеанс

"Сляпа баба!"

Прóсти или простѝ?!

Скъсаният косъм - 19.

Въпроси

Нечистите - 8.1

Събирачи на илюзорни сърца

Монолог на една котка

Прозрение (30)

С какво се занимаваш ? - С идиоти!

Родопският параклис Част 3

Драга редакция

Книги и кражби #2

От отсрещната пейка

У бреее

***

В името на любовта

Скъсаният косъм - 18.

Пиянството на един народ-Епилог

Жоро е ядосан

Опашка