Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Бяс и взиращи се сънища

Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.
Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществув ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-13T15:50:16+03:00 675 1

Гробът на Димо - Битката при Варна...

От основи издигнахме и украсихме. Все това ми се върти в главата, защото така беше наистина. Там, на самия хълм Царевец, върху старите основи засия нов дворец на българските царе. И дойде ден да се съберем всички, за да коронясаме царя си. Трябваше да съм весел и радостен, а не бях. И как, щом с еди ...

khanas

Проза

2018-07-13T14:05:18+03:00 2.8K 1

Забранена си ми (7)

Останах буден до сутринта. А някъде там, в ранните часове, съм се унесъл. Скочих изплашен от липсата на топло присъствие до мен. Веднага се измих, а после се подпрях на касата на вратата. Мария правеше закуска. Откраднах си малко време да я наблюдавам. Отиваше й мястото там. Дадох си сметка колко вс ...

written-springs

Проза » Разкази

2018-07-13T13:55:37+03:00 1.3K 3 5

За телефона с любов

Докосвам плоскостта на телефона, сякаш галя любимия си. Приплъзвам пръсти по екрана с такава нежност и с такава грижа, сякаш не съм усещала кожата му от много време. Сякаш се стремя да поема всичкото знание на порите му, белезите му и мъха му.
С отдадеността на невръстно дете чертая кръгове и стрелк ...

Адриана.Василева

Проза » Други

2018-07-13T10:59:13+03:00 2K 2 2

Старата чайка

Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...

Eipril

Проза » Разкази

2018-07-13T10:48:41+03:00 669 2 4

Кръгче с БМВ

Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-13T08:51:46+03:00 818 2 12

Тайни (Първият ми "читател" 2)

Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...

ParvaNova

Проза » Разкази

2018-07-13T04:00:28+03:00 2.4K 12 16

Всички са много глупави

Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...

yanko88

Проза » Разкази

2018-07-13T03:52:26+03:00 825 1

Ентусиаст за работа

Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...

latinka

Проза » Хумористична

2018-07-13T03:49:17+03:00 969 1 8

Огън

Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...

perfanov

Проза » Разкази

2018-07-13T03:47:20+03:00 601 1

Радослав

– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...

Rois

Проза » Разкази

2018-07-13T03:43:49+03:00 1.7K 1 5

Да се влюбиш в Лора

– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...

Rois

Проза

2018-07-13T03:41:54+03:00 1.2K

Родопско сърце - 6

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-12T21:27:46+03:00 1.3K 5 12

Времето на чудесата

Съботата след Петровден според прогнозата на синоптиците щеше да бъде гореща. Драгана стана рано, ошета набързо, хапна надве-натри, грабна мотиката и отиде в двора да копае. Имаше много работа в градината и в лозето. Предпоследната седмица се случи дъждовна, не позволяваше да се влезе и тревата избу ...

СветланТонев

Проза » Разкази

2018-07-12T10:48:42+03:00 911 1 3

Пътуваща с бурите

– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Rois

Проза » Разкази

2018-07-12T10:39:30+03:00 1.7K 1 2

Късметлия

Иванов е късметлия. Всичко дотолкова му върви, че няма представа за друго състояние на нещата. Обичат го всички - с изключение на жена му, разбира се. На "Титаник" да пътува, ще изплува със златната рибка в устата. А нея наистина хвана тези дни.
И получи право на три желания - както си му е редът. Р ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-12T08:44:23+03:00 769 1 6

Истинската Любов

„Тъжно е във връзка без бъдеще, човек да загуби шанс за истинската любов.”
Може би тази, истинската е само една! При едни идва рано, още като хлапета. Те получават щастието да израстват заедно, въпреки всички малки тресчици и не сходства в характерите си... и се учат!
При други идва късно, но вече в ...

xenon

Проза » Други

2018-07-12T00:49:35+03:00 1.5K

А боровете шептяха

А боровете шептяха
Бяхме петима в миниванa, преследващи залязващото слънце, което все се търкаляше напред и надолу към хоризонта. То бягаше бързо пред нас за да се слее със земята, някъде далеч напред, недостижимо особено имайки предвид скоростта, с която се движехме. Карах бавно, съобразявайки се и ...

robertratman

Проза

2018-07-12T00:49:05+03:00 869 2 5

Сън - III част

Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Н ...

robertratman

Проза

2018-07-12T00:40:22+03:00 663 1 1

По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII

Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...

kokolinna

Проза » Повести и романи

2018-07-11T18:02:00+03:00 1.4K 1

Още нашенски

Абе, нашата полиция хич я нямало.
Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?
Кьорав полицай няма да зърнеш.
А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!
Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-11T07:56:50+03:00 728 2 6

Сън - II част

Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне ...

robertratman

Проза

2018-07-11T01:57:35+03:00 577 1 2

Правдини

Не искам аз да се прегърбена в занаята
На прадедите от полята
Във двадесет и първи век
Обичам бъдещето на земята
И настоящето на свободата ...

Георги.1

Проза

2018-07-11T01:54:41+03:00 482

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 5

Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романи

2018-07-11T01:09:52+03:00 684

Канадки

Страшно ми се искаше първата ни среща да се отложи. Вярвах, че до две-три седмици ще се възстановя напълно, но той бе станал много настоятелен и нямаше как да го будалкам повече. Щеше да ме види за пръв път в състояние, в което не исках да ме вижда. А и аз не се бях престрашила да му призная за проб ...

Heel

Проза » Разкази

2018-07-10T23:43:08+03:00 913 1

Турска баклава с шамфъстък

Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мис ...

maracuja

Проза » Разкази

2018-07-10T23:36:21+03:00 1.5K 1 3

Първият ми "читател"

Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...

ParvaNova

Проза » Разкази

2018-07-10T23:35:11+03:00 1.5K 13 17

Съвършено непознати

Знаех, че мъжът ми ми изневерява. Може да го е правил още от както се познаваме или след като се оженихме. Възможно е да е започнал и след като направи успешна кариера и се почувства силен и независим.
Това няма никакво значение. Знам, че работата му е свързана с много срещи, пътувания и ангажименти ...

hristam

Проза » Разкази

2018-07-10T23:32:28+03:00 1.7K 3 6

Епилепсия

Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...

Writer96

Проза » Разкази

2018-07-10T09:44:29+03:00 544 2

Сън – I част

Доктор Чарлз Шок, завеждащ отделение в психиатричната болница за криминално проявени Mid Hudson, следван от сестра Брайтмън влязоха в стаята, без да почукат. Завариха Гари, изправен до прозореца с решетки, да гледа навън. Фигурата му беше огряна от изгряващото слънце, очертанията на тялото му се губ ...

robertratman

Проза » Разкази

2018-07-10T09:11:11+03:00 719 1 3

Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо...

В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми ...

pavli

Проза » Еротична

2018-07-10T09:06:25+03:00 1.5K 1

Нашенски

... Радостни сме да ви съобщим, че настъпи поредният тираж на финансовата лотария. Според изтеглените късметчета, този месец пенсии и помощи ще се раздават в Пловдивска, Видинска, Силистренска, Хасковска област. На печелившите - честито, на останалите пожелаваме търпение! Строителите от Орешково, ор ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-10T07:59:20+03:00 735 3 9

Родопско сърце - 5

***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2018-07-09T23:28:18+03:00 1.1K 5 13

Сферична Чувство-Механика и Теория на Удара.

Когато човек отблъсква от себе си нещо, по закона открит от Нютон, на него му въздейства равна по големина, но обратна по посока сила.
Тоест, ако наистина Земята е кръгла, тези две тела имат голям шанс да се срещнат по пътя си, някъде там – на другия край на планетата.
Нека не забравяме, че всяко ед ...

angelmilev

Проза

2018-07-09T23:21:05+03:00 498 2 1

Глупчо

- Семки ли им хвърляш, ма?
- Хляб.
-Ааа! - Глупчо се запъти към близката будка. - Дай един хляб!
- Нямам хляб. Само закуски - рече продавачът.
- Дай една милинка! ...

670301

Проза » Хумористична

2018-07-09T12:06:55+03:00 741 2 3

Бойна готовност

Горещ летен ден. Задрямващи войници и офицери. Офицерите цяла нощ са били на работа - кой нощна охрана, кой бияч в заведение. Нали трябва да се и яде, освен да се брани родината? А войниците с мъка си мечтаят за това как ще отскочат до лавката и ще ударят по бира с голяма водка в нея...
А пред тях е ...

генек

Проза » Хумористична

2018-07-09T08:05:42+03:00 768 1 5

Лекът

Лекът
Хваликръцков бе добре!
Животът му бе важен и отдаден на неоспорима мисия – бъдещето на държавата.
Утрин ставаше, обличаше скъпия си костюм, който не успявяше да прикрие изпъкналото му шкембе, и надяваше лъскави обуща. След като одобряваше респектиращия си вид, който го гледаше от огледалото в ...

styd

Проза » Разкази

2018-07-09T01:57:35+03:00 1.1K 1

Дамян не е болен

- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си? ...

Madeleine

Проза » Разкази

2018-07-08T22:02:12+03:00 1.2K 2 5

С Господа на път за село

(По действителен случай)
В прохладната понеделник-сутрин тръгваме със сина ми Майки, хванати за ръце, на път за село. Той бърборещ весело, развълнуван от предстоящите две седмици при баба заедно с братовчедка си Алекс. Аз - избухваща в кашлица при всеки опит да си поема малко повече въздух.
- Майки, ...

Sunnyrain

Проза » Разкази

2018-07-08T13:38:02+03:00 1.1K 2 1

Бялата и като сварено яйце кожа

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...

Петър1

Проза » Разкази

2018-07-08T13:35:47+03:00 986 4