Проза и разкази от съвременни български писатели
42.1K резултата
Снишават се звездите - ІV част
-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...
991
1
2
Внезапна среща
Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...
880
4
4
Златната есен
В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...
2.1K
1
2
Тоягата винаги има два края.
Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...
1.1K
7
12
Чудо
Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...
967
1
Спор
В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...
847
1
4
Двойната корона на злото, гл. 4
Евгени не очакваше Джини така безропотно и бързо да се съгласи да се пренесе в укрепената и охранявана къща. Какво ставаше с приятелката му? Беше тиха и почти незабележима. Не се опита дори да домакинства, още повече,че Евгени беше отстранил остатъците от организирания хаос на баща си.
Джини знаеше, ...
Джини знаеше, ...
827
18+ Игрите на страха-осма част
XIX
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...
852
Под дъгата
Много хора, в живота ви, ще се опитат (а някои от тях - ще успеят) да ви продадат ключ за палатка, убеждавайки ви, че ключът... всъщност е за трезора на банката!
1.7K
2
2
Душата на компанията
Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...
2.4K
1
2
Така стават хубавите работи
Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...
1.3K
1
1
Луната
В една непрогледна нощ луната бе разтворила своите криле, надвесила се над света, тя гледаща антракта на живота. В същата нощ по лондонските улици се разхождаше момче – сираче. На вид цялото носеше накъсани дрехи, беше без обувки а, навън бе настъпила кръвожадна зима. Кожата му беше бледа като смърт ...
1.3K
1
3
Свободно падане
- Скъпи? Спиш ли? - питаше тя, докато прелистваше страница след страница от книгата си. -Опитвах се. -Ленчето ми писа. Заедно с Гошо ще ни чакат на летището. Чуваше се бебешки плач няколко седалки назад. Приятната ми дрямка отиде на боклука. Така или иначе проклетият самолет се разклащаше от време н ...
968
Повярвайте ми...
Единствено човек, който смята вас за глупак ще си позволи риторично да ви попита: " Да ти приличам на глупак?"!
903
1
1
Последното преобразуване
Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...
963
Камъкът и белия чаршаф
Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...
702
1
Цената на Живота
Жената бавно и плавно пристъпи напред. Все още не беше сигурна дали беше готова да направи останалите няколко крачки. Гледаше на горе към небето. Знаеше,че не трябва да поглежда на долу. Нито напред,. Това щеше да я разколебае. А тя не искаше това. Не сега!
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...
825
1
3
***
Царят вкара държавата в Европейския дом по прекия път. Държавата, за кой ли път, иска да го изгони от родния му дом!Омерзение! Срам!
656
Непростимо добра
Великолепната обстановка в Роял Албърт Хол в Лондон със своите пет хиляди и петстотин места разположени на четири нива, беше на висотата на младата българска пианистка. Нейното виртуозно изпълнение на „Голдберг вариации“ от Йохан Себастиан Бах на елипсовидната сцена, заимствана от древните римски ам ...
1K
4
8
Последна спирка- лудостта
Като че ли мина цяла вечност, откакто се отказах от работата си като кондуктор в автобус. Сега съм редактор и прекарвам работните дни в топъл, уютен кабинет. Но всяка зима, още щом падне първият сняг, се връщам към онова толкова... неестествено преживяване. Спомените ми от тогава се усещат така, сяк ...
1.1K
6
Най-сладката работа
Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от ...
1K
5
16
Когато обичаш
19.
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
Когато си влюбен, когато обичаш,
за тази любов ти живееш,
за нея дори и на смърт се обричаш.
Не ги чу, че идват. Разбра чак когато въженият мост се разлюля и видя Черньо и Пухи да тичат към нея. Жабата се изправи и слезе от камъка. Кучето и котаракът скочиха на земята и се обърнаха назад, в очак ...
2.1K
2
***
Нашият живот е тетрадка с бели страници, в която всеки ден пишем по един къс разказ.
660
Дядовата ръкавичка
Милко беше послушно и добро дете. Повечето време прекарваше при баба, на село. Тичаше волен на двора. Хващаше бръмбари и пеперуди. Сипваше вода на малките жълти пиленца. Рисуваше с пръчка по утъпканата пръст до селската къща... Имаше много интересни неща, които да прави.
Дойде есента и неговите роди ...
Дойде есента и неговите роди ...
891
4
11
Етюд № 2 (Той остана)
Прекарах няколко часа на гроба й – умиротворен, притихнал и много тъжен. В душата ми меко догаряше скръбта – не така хищна, както в първите седмици след смъртта й, но все така всепоглъщаща.
Седях там, направо върху светлозелената трева, и усещах слаба усмивка на лицето си – усмивка, която никога не ...
Седях там, направо върху светлозелената трева, и усещах слаба усмивка на лицето си – усмивка, която никога не ...
1.1K
1
Завръщане /Из "Това и жабите в блатото го знаят/
18. ЗАВРЪЩАНЕ
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама. ...
Върнах се и ме обзе тъга.
Бурени сега растат в градинката на мама.
Ще оплевя, ще прекопая… Ти донеси цветя!
По-лесно ще е, ако ги посеем двама. ...
883
1
Договорихме се
Желанието да свърши някаква полезна работа накара Карина подхвърли:
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
– Аз ще покажа апартамента на клиентите. Никакъв проблем.
– Не, мила, не, не искам да те ангажирам – отвърна съпругът й Никола. – Сега трябва само да си почиваш. Ще им обясня, че съм зает и ще се уговорим за друг ден. Какво толкова… ...
1.6K
1
3
Прозрение (14)
1. Здравето е безценно, но го разбираме едва, щом потърсим цената.
2. Винаги всичко е било едно и също, само ние си мислим, че светът започва с нашето раждане.
3. Във всеки човек има някакви заложби. Въпросът е дали някога ще бъдат открити, а ако все пак по случайност това се случи, мързелът ще позв ...
2. Винаги всичко е било едно и също, само ние си мислим, че светът започва с нашето раждане.
3. Във всеки човек има някакви заложби. Въпросът е дали някога ще бъдат открити, а ако все пак по случайност това се случи, мързелът ще позв ...
862
2
Нощ в клуба - 11.
04,30 – 05,00 часа.
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
В Големия бар е пълно с хора. Поне петдесетина са. Клиенти, обслужващ персонал – мъже и жени, полицаи и експерти...
Тъкмо съм огледал протоколите на експертите. И нещата са наясно – колкото и странно да изглеждат...
- Моля за тишина – казвам и гласът ми отеква във внезапно замлък ...
1.2K
2
9
Лидерът - глава 18
Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...
1.1K
1
Етюд № 1
Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...
1.3K
2
2
Ще те обичам даже и след смъртта 3 откъс
Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...
Момчето беше неспокойно ...
936
1
1
2 часа и 39 минути
Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...
1.1K
8
7
Когато ти се случи
Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...
1.2K
1
11
Нощ в клуба - 10.
03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...
958
1
11
Фрагменти от вярата ми
– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...
535
1
1
Двойната корона на злото, гл. 3
Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...
851
Безусловно
Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!
731
1
