Разкази - Проза

Тъжно изречение

Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...

sniv

Проза » Разкази

2008-01-21T13:59:08+02:00 3.3K 5

Приказка за цигулката

Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обач ...

AzDobrata

Проза » Разкази

2008-01-20T20:29:53+02:00 5.8K 18

Козлето Борко

Живяло някога в малко селце козлето Борко. В малко стадо с добър пастир.
Всяка сутрин с нетърпение излизало от кошарата, за да се порадва на игрева и да вкуси свежия вкус на зелената трева.
Далеч от козите тревоги на своите по-големи братя и сестри, то бягаше от храст на храст, от клонка на клонка, ...

perfanov

Проза » Разкази

2008-01-20T14:35:51+02:00 1.5K 11

Чаша с мляко

Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...

Сценаристбг

Проза » Разкази

2008-01-20T14:14:50+02:00 1.4K 3

Дарявам ти сърцето си

Моят приятел ми каза веднъж - искам тя да разбере колко я обичам! Убий ме и й занеси сърцето ми. Отказах му, при което той само повдигна рамене, отиде до бюрото си, отвори едн чекмедже, извади пистолет и каза - не ме убивай, но й занеси сърцето ми! После ще ми кажеш как е минало. Последно желание. у ...

Сценаристбг

Проза » Разкази

2008-01-19T18:41:01+02:00 1.6K 2

Алиенации

Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...

nemesis888

Проза » Разкази

2008-01-18T18:13:57+02:00 1.9K 7

Скок

Ето, вече летя. 10 метра спринт, едно препятствие (чисто символично) и готово. Всеки момент ще стане. Защото ще направя всичко, за да си спомня рождения й ден.
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...

Сценаристбг

Проза » Разкази

2008-01-18T16:05:24+02:00 1.1K 2

Тази Любов

ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...

moirane

Проза » Разкази

2008-01-18T08:23:36+02:00 1.8K 6

Спомени

Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...

иванкарлос

Проза » Разкази

2008-01-17T06:13:46+02:00 2.4K 2

История с мирис на хлор

Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...

sniv

Проза » Разкази

2008-01-16T21:20:17+02:00 1.7K 10

Къде е щастието...

( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...

Романтик

Проза » Разкази

2008-01-16T11:18:00+02:00 1.9K 21

Среща

Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...

glow

Проза » Разкази

2008-01-15T22:05:02+02:00 1.1K 4

Пътуването

Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните прои ...

адв.Иванова

Проза » Разкази

2008-01-15T19:06:34+02:00 1.4K 2

Самота

Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за а ...

people-always-leave

Проза » Разкази

2008-01-15T09:09:31+02:00 1.7K 1

Клиширано, сантиментално, без препратки

За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...

sniv

Проза » Разкази

2008-01-14T21:12:31+02:00 1.7K 11

Един тъжен край

"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...

^no_comment^

Проза » Разкази

2008-01-14T15:44:52+02:00 1.2K

Какво става после

КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...

deBil

Проза » Разкази

2008-01-14T11:16:06+02:00 1.5K 3

Песъчинка мъдрост

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-01-13T23:39:56+02:00 2.5K 3

Избор

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...

azura_luna

Проза » Разкази

2008-01-13T23:27:44+02:00 1.5K 12

Нашият прозорец

Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...

teda_gr26

Проза » Разкази

2008-01-13T20:18:01+02:00 1.5K

Един красив мираж

Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...

pepin4eto

Проза » Разкази

2008-01-12T22:22:21+02:00 1.6K 3

Живот без две очи

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...

ChemicaL_GirL

Проза » Разкази

2008-01-12T16:40:03+02:00 1.9K 4

Телефонен разговор

Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...

иванкарлос

Проза » Разкази

2008-01-12T11:07:31+02:00 1.6K 5

About me and him!

Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...

megity

Проза » Разкази

2008-01-11T20:03:47+02:00 1.6K 3

Обичам те... Аз - повече

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...

danisab

Проза » Разкази

2008-01-11T13:56:38+02:00 2.1K 1 8

Една нощ с Пер

Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-01-11T08:45:16+02:00 1.7K 31

Един от дните

Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...

BoryanaY

Проза » Разкази

2008-01-10T17:34:45+02:00 1.5K 1

Сънят за цветята

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...

aranhuez

Проза » Разкази

2008-01-10T01:37:51+02:00 1.6K 1

Как посрещнах Новата 2008–ма година

Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...

Романтик

Проза » Разкази

2008-01-08T09:27:10+02:00 1.4K 21

Бръснатият избухна

Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не ...

Бинев

Проза » Разкази

2008-01-06T19:15:34+02:00 1.7K 5

Такава лекота и безгрижие...

- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...

Samodiva

Проза » Разкази

2008-01-06T01:36:50+02:00 1.6K 6

Айтен (Из „Срещи")

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-05T23:09:35+02:00 1.7K 7

Съдба...

Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...

Charlie

Проза » Разкази

2008-01-05T23:02:11+02:00 1.4K 1

КрУминале

Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-01-05T15:03:27+02:00 2.1K 11

Колко дълго са живи цветята във вазата?

Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

Довереница

Проза » Разкази

2008-01-05T02:33:41+02:00 2K 19

На дядо ми

Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...

motley_nikki

Проза » Разкази

2008-01-04T23:44:46+02:00 1.8K 3

По молба на приятел

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...

Слънчицето

Проза » Разкази

2008-01-04T20:54:37+02:00 1.4K

Лия

Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...

people-always-leave

Проза » Разкази

2008-01-03T10:40:30+02:00 1.5K 1

Подслушани телефонни разговори 2

Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-01-03T10:20:46+02:00 2K 11

Има ли хора на този свят...

(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...

Романтик

Проза » Разкази

2008-01-03T10:18:00+02:00 2.1K 25