Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Приказка за взаимоотношенията между двата пола

Имало едно време момиче и момче на име Боби и Лилия. Бяха безкрайно привързани един към друг и се обичаха много, напук на километрите, които ги деляха. Въпреки малкото прекарано време заедно, не спираха да се карат – за дреболии...
Всички знаем, че в една връзка трябва да има разбирателство, търпени ...

Shee

Проза

2017-06-13T13:31:10+03:00 1.5K 3

Разходката (из времето)

Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който з ...

Адриан

Проза » Други

2017-06-13T13:27:21+03:00 928

Виенско кафе 2/ 31

След смъртта на Драшев се оказа, че няма кой от семейството да поеме бизнеса му. Сестра му беше въздух под налягане, децата и също, жена му беше бивша манекенка и си нямаше хал хабер от тия работи, а баща му беше остарял. Борил обработи стария Драшев и той убеди снаха си и дъщеря си да дадат на Бори ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-13T13:12:30+03:00 830 2 3

Скитникът - 15

reinbow

Проза » Повести и романи

2017-06-12T01:29:08+03:00 686 1

- Довери ми се - (Част 5)

ЧАСТ ПЕТА
Заключих вратата на стаята си. В ръка държа получен току- що плик. Жена с тъмни очила ми предаде известие от директорката на фирмата, от която бях незаслужено изритан. Госпожа Ивелина Трифонова си е направила труда, написала ми е нещо. Нямам представа какво?! Само мога да гадая, преди да о ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романи

2017-06-12T01:12:32+03:00 1.3K

Фетишът на 18 годишна ( Част 3)

Върнах се в училище за петия час, защото четвъртият ни, беше свободен. Толкова беше скучно в този пети час , че и госпожата дори се включи в нашия тинейджърски разговор. След като би звънецът, трябваше да се срещна с Едора и Верина. Едора, разбира се пак беше изчезнала някъде с Алек. Той тайно я хар ...

pamitam

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2017-06-12T01:11:00+03:00 3K 2

Има едно място.

Там, където пътят свършва и въздухът е кристално чист, там, където птичките пеят, а споменът за градския шум е някак далечен, там някъде има едно място, скрито от света и забравено от своите стопани. Бях там, видях го и споменът за него остана в душата ми. Казват, че някога е имало река, а покрай не ...

ИренаИванова.1

Проза » Разкази, Други

2017-06-11T20:52:17+03:00 1.9K 1 5

До любимия ми народ

11 юни, 2017
До любимия ми народ български
Амщеттен, Австрия
До кога, братя и сестри, ще търпим?!
Не виждате ли, че времето е назряло и време за жътва е вече. Тоя, който има истинско българско сърце, не търпи вече. Ни чорбаджии изедници, ни чужди душмани, които пълзят като змии из цялото ни мило оте ...

Papalisimo

Проза » Писма

2017-06-11T20:49:27+03:00 1.5K 1 7

Мъдрословия (5)

49. Знаеш... Без вярата сме за никъде. С нея е някак иначе.
50. Хората идват и си отиват, но думите, които изричат, остават.
51. Няма смисъл да оплакваш себе си и да плачеш заради наличието на болка. Или я използвай за свое благо, или се отърви от нея!
52. На тоя свят няма нито нищо хубаво, нито нищ ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-11T20:35:25+03:00 803 3

Търсещият усамотение

Освобождаването на Улрих се превърна в новина на седмицата. Всички медии искаха да отразят момента, в който масовият убиец ще излезе на свобода и ще заживее отново в света на нормалните хора. Близките на убитите заплашваха, че ще го линчуват, мнозина призоваваха законите да бъдат променени така, че ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-06-11T20:16:17+03:00 1.9K 2

Вселена! (по две бройки яйца на очи)

В един момент времето за нас спря и с теб се пренесохме, както знаем, в друг свят. Всичко ново за човешката ни същност е заложено дълбоко вътре в нас. В истинската ни същност започна да издирва и изучава характерните особености на всичко ново и заобикалящо ни, на всичко случващо ни се за пръв път, з ...

vladisaq

Проза » Разкази, Еротична, Други

2017-06-11T20:04:50+03:00 1.1K

Две съдби

ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин ...

snevra

Проза » Разкази

2017-06-11T19:47:01+03:00 2.2K 1

Мъдрословия (4)

37. Невежата вижда звезди, а мъдрецът вижда познание.
38. Мъдър е този, който се вслушва в съветите на тишината.
39. Там, където бушува любовта, думите често са излишни.
40. Мъдролюбието (философията) и повестието (историята) са в основата на целия свят.
41. Слабият приема болката със сълзи, а силни ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-11T19:30:55+03:00 759 1

Самотници

Откакто се помня самотата е повече в живота ми. Сам израснах. Мама и Тати все на работа.Научих се да не се плаша от сенки. Да си готвя сам, да нося дърва. Да заключвам външната врата.
Едно бързо остаряло дете.
В училище винаги седях на последния чин.
Едно обикновено провинциално училище.
Вече бях в ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-06-11T19:28:38+03:00 2.6K 4

Ели

Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...

exuded

Проза » Разкази

2017-06-09T13:22:41+03:00 807 3 9

Вълшебство, прозрение и болка

Някога имаше едно огромно село, което кипеше от живот. Хората в него живяха в разбирателство. Те никога не се караха, винаги бяха задружни и винаги полагаха общи усилия, за да се справят с проблемите, които ги настига. Тяхното село беше един малък рай, пред който бледняха и Слънчевата страна , и Уто ...

Адриан

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2017-06-09T13:11:20+03:00 668 1

Виенско кафе 2/ 30

Видях на камерата таксито на Криси да спира пред двора и му звъннах:
– Минете през гаража, Криси. Да не се намокрите.
Валеше проливен дъжд и аз слязох да ги посрещна на входа на гаража с бебифона в ръце.
– Здравейте, влизайте, донесохте си и дъжда, а? А това кой е?
С тях имаше 7 годишно момченце и К ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-09T12:38:40+03:00 1.1K 3 6

Скитникът - 14

reinbow

Проза » Повести и романи

2017-06-09T00:07:50+03:00 881 1 5

Извращенията на съдбата

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...

ГалинаПавлова

Проза » Повести и романи

2017-06-08T23:56:30+03:00 2.8K 2 1

За слабостите, обожествяването и съдбата

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...

Адриан

Проза » Други

2017-06-08T15:08:37+03:00 881 2 2

Криви скумрии

Възрастната жена гледаше замислено хладилния шкаф, пълен с дълбоко замразена скумрия. Кокалестите й пръсти шаваха нервно върху дръжката на стара платнена чанта.
– Ще желаете ли? – попита продавачът и понечи да си сложи ръкавиците.
– Да, три килограма, само…
Той започна да мята рибите в купата на кан ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-06-07T20:04:25+03:00 1.3K

Фетишът на 18 годишна ( Част 2)

Най-после кафето ми дойде. Както обикновено, бях пратила Тино да ми го донесе, защото аз не обичах да чакам, а той все се блъскаше в тълпата. Този път не беше нормално, както аз го харесвах, а късо с гореща вода. Момичето зад бара беше ново, за това не знаеше как да ми приготвя „три в едно”. Запалих ...

pamitam

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2017-06-07T18:42:16+03:00 2.2K 2 2

Теч

Теч
Историята е банална… обаче не съвсем, затова трябва все от някъде да я раздиплим. Седи си пенсионираният учител по рисуване Рафи Джоков на клекалото в кенефа и нищи на глас битието си:
- Сега… Да видим като как ще я караме. За хляб.. а бе 15 лв. ще стигнат. Миналия месец бяха повече, ама като гл ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-06-07T18:36:58+03:00 2.2K 1 9

Хаватр

Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...

Stay-C

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-06-07T15:37:45+03:00 1.4K 1

Зов

Tолкова неща искам да ти кажа:
Първият път, когато почувствах любовта, тя беше истинска. Първият път, когато почувствах любовта, ти беше на моето рамо. Липсва ми, образът ти на небето нощем, който нарисувах, макар с баналният почерк от звездите изгаснали когато ти си тръгна. Оттогава те търся всяка ...

dido25

Проза » Писма

2017-06-07T14:02:18+03:00 2.3K

Думи

Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...

heartandsoul

Проза

2017-06-07T13:24:35+03:00 747 1

Виенско кафе 2/ 29

Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-07T13:21:36+03:00 898 3 3

Мъдрословия (3)

25. Хората, които допускат да бъдат съкрушавани от един и същи човек безброй пъти... имат нещастието да бъдат носители на болна и немощна същност...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-07T13:16:13+03:00 661

- Довери ми се - (Част 4)

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романи

2017-06-07T13:14:24+03:00 1.4K

Чай от мащерка

– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...

esenna

Проза » Разкази

2017-06-06T23:51:27+03:00 2.9K 6 10

Фетишът на 18 годишна ( Част 1)

Колко мрачно беше тази сутрин. Излязла от трети час, бързах да си взема кафе. На вън валеше като изведро. Температурата беше паднала с няколко градуса. Беше мрачно и студено.. Април уж дойде, но вятър духаше като през януари. Беше голямо междучасие. Всички ученици се блъскаха на касата за кафе. В че ...

pamitam

Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична

2017-06-06T23:44:25+03:00 4.9K

Верен

Носеше калкана в голям черен найлонов чувал. Даде го на сервитьора и му поръча да го изчистят.
– Половината оставете във фризера. – Сервитьорът кимна и завлачи найлона.
– Не влачи торбата – ще я скъсаш!
– Тежка е – оправда се. Сервитьорът бе възрастен. – Този калкан е огромен.
Да, голям беше. ...

exuded

Проза » Разкази

2017-06-06T22:36:40+03:00 860 1 3

На здраве!

Ти си готим пич. Дай да ти разкажа нещо сега. Има една умна мисъл.
„Самотата убивала а усамотяването раждало“.
Брех да му се не види! Много мъдрост, много дълбочина, абе направо голяма работа е този ,как беше, дето го е казал.
Е те това е. Как беше? Казал, пукнал и толкоз. Самотен ли е бил, усамотен ...

B

Проза » Разкази

2017-06-06T19:14:55+03:00 2K 1 3

"... но не забрава, ах, но не забрава"

Когато изпрати на Ивайло първото писмо, толкова се изплаши от себе си, че тутакси го изтри от компютъра. То беше с нейните съболезнования. Ивайло не я познаваше, но ѝ отговори мило и учтиво. След срещата им обаче, той ѝ отговори още само веднъж, за да ѝ каже: "Баща ми никога не е говорел за вас, зна ...

670301

Проза

2017-06-06T11:38:05+03:00 728 1

Мъдрословия (2)

13. Червенокосата жена може да ти даде много повече, отколкото всяка друга.
14. Не съществуват грешни пътища. Съществуват грешни посоки.
15. Любовта може да те разочарова, но познанието не.
16. Сляп е този, който не вижда светлината в мрака.
17. Трудно приемаме, че красивият сън е просто сън. Още по ...

Адриан

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-06-06T11:27:47+03:00 784 1 1

- Довери ми се - (Част 3)

ЧАСТ ТРЕТА
Влизам у дома. Тихо е, предполагам, че Катя се е погрижила за това. В голямата стая някой се е потрудил, почистил. Ухае на свежест, приятен въздух. Врата се отвори. Тази зад която се намира спалнята на младото семейство. Снаха ми току- що е излязла от банята. Червения халат стига до глезе ...

Twin-Peaks

Проза » Повести и романи

2017-06-05T00:03:10+03:00 1.6K 1

Виенско кафе 2/ 28

Бях в осмия месец, тежах колкото кит и краката ми бяха отекли като корабни диреци, а имах среща в една кантора. На паркинга нямаше места, а идеята да вървя пеша повече от няколко метра ме ужасяваше, затова най-нахално си паркирах неправилно с мисълта, че никой няма да посмее да вдигне скъпа кола. Ко ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-06-04T22:50:48+03:00 1K 3 6

Спасение или разруха

Въздухът ми спира!
Поемам с полуотворена уста може би последна глътка въздух
и ....
Отпивам от устните ти.
Дълго чакан миг! ...

Монза

Проза » Други

2017-06-04T13:43:54+03:00 953 1 1

Вълшебство и прозрение

Нейде, в страна, чието име ние не знаем, някога живееше един беден старец, който се препитаваше като рибар. Морето понякога беше жестоко към него. Доста често се случваше той да се върне в порутената си дървена колибка с празни ръце. Гладът и мизерията винаги бяха негови най-верни спътници. За своя ...

Адриан

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-06-04T13:42:48+03:00 801

Бунтар

Името ми е Леон. Аз съм дете на нощта, приятел на самотата, бунтар в тоя свят на сенки и илюзии. Живея живота си ден след ден и през ехото на времената той минава, като пясък през пръстите ми. Живея между смъртта и живота от толкова дълго, вече не помня кога започна всичко, сякаш времето безвъзвратн ...

Papalisimo

Проза

2017-06-03T23:53:29+03:00 1.8K 3 7