Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Виенско кафе - 2/ 23

Седя в кухнята и съм зяпнала озадачено телефона си, докато чакам да се свари кафето ми. Новият прехвален органайзер, който си сложих ми е затрил срещите за днес.
– Какво се чудиш?
Вдигнах очи към Борил, който тъкмо влизаше:
– Защо си по анцунг?
– После ще се облека. Елианчето помоли да я закарам до ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-25T01:09:04+03:00 1K 2 3

Гробът на Димо - Азбуката, молитвата

- Ако наруша клетвата, нека падна мъртъв от коня! – рече йоанитът. На български. Сигурно Шуна го е научила какво точно да каже. Малко заваляше думите, но му се разбираше. Славянин беше. Немец не може да говори така нашия език. Славянин значи. Кой ли е и какъв? Не го е избрала Шуна случайно. Има тука ...

khanas

Проза » Повести и романи

2017-05-24T16:16:28+03:00 2.1K 1

Бялата

Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...

Anita765

Проза » Разкази

2017-05-24T00:40:59+03:00 774 1 5

Гората дъхтеше

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...

iliqnakzkz

Проза » Други

2017-05-23T16:43:51+03:00 761

Орис (Сафина) 25

> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

2017-05-23T15:43:59+03:00 1.2K 1

Първият българин е бил човек. И обратно!

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-05-23T13:54:49+03:00 1K 1 8

Виенско кафе - 2/ 22

Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-23T13:52:38+03:00 1.8K 3 3

За адвокатите, авокадото и свидетелите

В последната си книга «Как да се пътува с една сьомга» покойният Умберто Еко описва ситуация, в която героят, като не може да излезе наглава с администрацията на хотела, иска да му извикат адвокат, вместо което му донасят едно манго. Станала е малка двойна грешка – първо объркали адвокат (avvocato) ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

2017-05-23T11:13:38+03:00 1.2K 1 1

Желая ти

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-23T11:12:59+03:00 2.1K 1

Мечтателка

Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...

svdonchev

Проза » Разкази

2017-05-23T11:12:27+03:00 3K 2 1

Книгата

Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лиц ...

Мария-Скандалото

Проза » Разкази

2017-05-22T00:16:17+03:00 1.4K 2

Старецът, който водеше война с гълъбите на балкона

Boyan

Проза » Разкази

2017-05-21T19:56:32+03:00 1.8K 2 6

Сафари с променлива гравитация

— В днешното ни предаване гостува — както сам се нарича — експерта по артефакти от Зоната, самопровъзгласилия се за доктор: господин Нюлън… Та кажете, „докторе“, каква е била целта на Посещението?
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-05-21T18:09:27+03:00 1.6K

Нищо не знам за любовта

Какво ли пък разбирам аз от любов? Че чак пък и пиша за нея.
Нищо не знам за любовта!
Вероятно не мога и да обичам. Не и както трябва.
Не знам нищо за онова пълно отдаване без да се замисляш дали е правилно или не.
Не знам нищо за онова доверие, което ти позволява да казваш всяка истина за себе си и ...

nadia.nanito

Проза » Писма, Други

2017-05-21T18:02:50+03:00 913 2

Началото .... (0/...)

Увод
Признайте си, всички сме се питали този въпрос не малко пъти: Сами ли сме в тази вселена? Да, дори и ти драги ми читателю! Бас ловя, че ако не си изричал точно тези думи на глас, то се е случвало да преминат през ума ти, когато вечерно време отправиш замечтан поглед към безоблачното небе срещай ...

JaneEm

Проза » Повести и романи

2017-05-21T18:02:26+03:00 1.3K

Парченце циферблат

Защо отидох да я потърся? Не ми ли стигнаха двете години, в които все бяхме, а всъщност не бяхме и се гонехме и оставяхме в един омагьосан кръг?!
Но понеже в моето съзнание рядко си задавам въпроса "Защо?", а "После" не съществува, така и не се задълбочих в тая мисъл. Просто бях там, където мислех, ...

Alex.Malkata

Проза » Еротична

2017-05-20T23:42:25+03:00 1.9K 6 7

Лютенска седянка

Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-05-20T22:42:57+03:00 741 2

Предател

- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

2017-05-20T21:48:20+03:00 1.7K 4

Хаосът

"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...

B

Проза » Разкази

2017-05-20T15:37:41+03:00 1.3K 1 2

Разковани дъски - 73

Наблюдавам обособяването на нова категория хора - крайно блуждаещи /в/се.
Предложение:
На всичко да сложим Роден край.
Най-важната цел, която при своето професионално развитие българските футболисти най-често пропускат, е противниковата врата...
Можеш да спасиш един човек от всичко, дори от смърт, н ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-19T23:46:25+03:00 2.1K 1 7

Виенско кафе 2/ 21

– Алекс да седне отпред, да не се изцапа. Ти седни отзад.
– Това е то мъж, чуждото до него, аз отзад до теслите и мистериите и кучета ме яли.
– Той за по-безопасно, бе Мирче – обаждам се аз.
Возим се в комбито на Тодор. Ползва си колата главно за работа и е пълна с най-различни инструменти. И бая пр ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-19T22:51:32+03:00 924 3 2

Наяве или насън

Наяве или сън
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народа, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, отвреме-навреме подпираш глава с ръце и си придаваш дълбокомислен вид, после ...

latinka

Проза » Хумористична

2017-05-19T22:43:54+03:00 1.3K 2 13

Плаващи пясъци

Те са в състояние да погребат и слънцето, ако се предам; тези сиви, гладки дюни, които времето навява всеки миг върху моите спомени! Ах, ако вярвах, че от дюните ще поникне трева и току-виж - кактуси, които цъфтят, макар и веднъж на столетие! Но като питам сърцето си има ли в него надежда и хъс да и ...

670301

Проза » Други

2017-05-19T11:20:35+03:00 651

Ин витро

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...

exuded

Проза » Хумористична

2017-05-18T16:44:54+03:00 1K 7

Виенско кафе 2/ 20

Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-18T00:47:17+03:00 863 3 4

Изправи се срещу страховете си

Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...

Ronnicca

Проза » Други

2017-05-18T00:34:56+03:00 1.2K 1

Предателството на пазителя

Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасеният ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2017-05-17T19:54:15+03:00 1.9K 3

Голямото плюскане

Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...

Alina1

Проза » Разкази

2017-05-17T09:53:44+03:00 943 1

Истината е... че те Обичам! <3

Истината е... че те Обичам!

Ronnicca

Проза » Други

2017-05-16T14:20:23+03:00 1.3K 1

За 8-ми път е май, откакто беше май.

Нямам нужда да виждам какво мисля. Не гаси светлината.
Когато цифрата 8 се умори от 8-годишна обърканост си ляга и става безкрайност.
Петнайсти, пети около пет. Наше време.
Има нещо общо с Дисни. Историята е фантастична. Само че колкото и принцеси да имаше при теб винаги свършваше при Пепеляшка.
Пон ...

aika

Проза » Писма

2017-05-15T08:47:13+03:00 1.3K

Майка

Понякога октомврийският вятър, освен листа, довява и неизбежните въпроси за това как и защо нещата се случват по начина, по който се случват. Откриваме се в средата на двор, с леген с пране в ръцете и куп тревоги в душата си и няма как да не си зададем въпроса как сме се озовали тук. А след това си ...

Madeleine

Проза

2017-05-15T08:18:04+03:00 1.1K 1

Виенско кафе 2/ 19

Борил ми отваря с пълна уста.
– Извинявай, цял ден не съм ял и прегладнях. Влизай в кухнята.
Има мусака и той е нападнал направо тавата. Чак хляба не е сварил да го отреже и го е счупил.
– Ти да не беше в затвора днеска? Чакай, дай да ти сипя.
– В едни складове на майната си. Наоколо джендем, чак ка ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-15T08:13:18+03:00 1.7K 3 5

Есенция

Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2017-05-15T08:10:01+03:00 708 1 1

Най-готиният баща

„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...

exuded

Проза » Разкази

2017-05-15T00:03:31+03:00 1.7K 2 9

Дъждовни дни

Всеки ден преживявам различна част от себе си. Понякога тъгата е моя спътница. Колкото и да искам да я отблъсна, да я накарам да стои далеч от мен, тя се оказа доста упорита. Накрая вече я приех. Дори понякога и се съветвам с нея.
Виното помага. Има мигове, в които си мисля, че тъгата и виното са съ ...

pepyyy93ppp

Проза » Други

2017-05-14T23:20:40+03:00 716 1

Откровение

Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм крас ...

HayleyDY

Проза » Други

2017-05-14T23:15:36+03:00 909

Повелите на Симаргил 2

Градчето тънеше в дълбока среднощна дрямка сред спокойствието и сигурността на обграждащите го непристъпни скали и високи крепостни стени и единственият шум, който смущаваше вечерната тишина, бе веселият ромон на многобройните водоскоци и водопади, които бликаха от белите варовици и розовите риолити ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-05-14T22:58:11+03:00 1.5K 1

С аромат на карамфили

Той стоеше в претъпканата стая, облегнат на стената с полупразната чаша в ръка. Срещу него, въодушевен от историята, която сам разказваше, стоеше един от по-близките му приятели. Той беше толкова унесен в разказа си, че изобщо не забеляза, че реално си говореше сам. Жестикулираше, сякаш беше регулир ...

МарияБоянова

Проза » Други

2017-05-14T22:38:03+03:00 1.2K 1

Песента от мегдана

ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2017-05-14T22:33:21+03:00 1.3K 2 2

Моят концерт

На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...

Weddy

Проза » Разкази, Други

2017-05-14T21:09:10+03:00 1.1K 1 1