Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Незабравимата детегледачка

Незабравимата детегледачка
Когато работиш в посолство договорът ти и правата ти са според законите на съответната страна. Посланикът ми обясни, че в неговата страна дори раждат още по полето, а и бременността не е болест и за това нямам нужда от 40 дни отпуск преди раждането. По тази причина, ми дад ...

ЛюсиЦ

Проза » Разкази, Хумористична

1K 3 12

Самолечение

Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...

Дамла

Проза » Други

1.3K 2 1

Един нюанс сиво

Бързам без заобиколки да предупредя склонните към прибързани асоциации читатели, относно бъдещото съдържание на настоящата двусмислено озаглавена творба, която евентуално биха могли да дочетат, въпреки вещаещото неминуемо разочарование първо изречение. Творението, което макар да е скромно откъм съдъ ...

murjoflos

Проза » Разкази

785 6

Село на римски път - 4.4.

4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...

генек

Проза » Повести и романи

846 2 1

Приключение в огледалната реалност /за конкурса/

Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...

АлексейорданоВ

Проза » Разкази

1.8K 2

Тогава казвам "обичам те"

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

nadia.nanito

Проза » Други

737 2

Гъркът

Тая Радка! Все такива ми ги праща!
Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.
– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. ...

670301

Проза » Разкази

808 1 4

Село на римски път - 4.3.

3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...

генек

Проза » Повести и романи

911 2 1

Чужди пътища - откъс

Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената ...

Арткали

Проза » Разкази

1.7K 1 2

Един последен залез

Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, койт ...

cutemagic

Проза

859 1 5

Репортажи - СТРАХ

Репортажи
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...

Мильо

Проза » Разкази

843 1 2

В очите на бурята

Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...

murjoflos

Проза » Разкази

812

Самотата на твореца

Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на ...

Morrigan

Проза » Разкази

2.4K 4 2

Орис (Сафина) 32

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романи

1.1K 1 2

Лепило и вълни (4)

Добрата самарянка
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романи

1K 1 2

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..."

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

slaveja123

Проза » Разкази

2.8K 4 5

18+ Край морето

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

exuded

Проза » Разкази

1.1K 3 4

Село на римски път - 4.2.

2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...

генек

Проза » Повести и романи

836 2

Размисли на червено

РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...

Мильо

Проза » Хумористична

1.1K 3 6

Силата на едно сърце

Силата на едно сърце
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за раб ...

parvanski

Проза » Разкази

1.4K 1

Любовта без думи

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

nadia.nanito

Проза » Други

675 2

Рано

Будеше се всяка нощ в два и половина. Понякога синовете му още не се бяха върнали от живота. От нощния живот.
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...

exuded

Проза » Разкази

817 4 7

Село на римски път - 4.1.

Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...

генек

Проза » Повести и романи

849 2

Ставам ли за нещо друго?

Здравей, скъпи читателю!
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...

normalisboring

Проза » Писма

2K 3 3

"Не ме съдете" 23

Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

2.7K 5 2

От 6 без 10 до 12 без 5

Денят започва в 6 без 10, нормално, сиреч между криво и зле. Другояче казано, разчекнатият субект, подложен на шумотерапия от умна техника за инквизиция, не е с изкълчени или дори изтръпнали крайници. Устройството ще завие пак след 15 минути – достатъчно време за мозъка да се събуди зад широко затво ...

murjoflos

Проза » Разкази

2.5K 2 1

Не е само желанието

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Проза » Други

768 1

Ключът към хармонията

За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...

Дамла

Проза » Други

1.3K 1

Бара и мост

Басня
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...

йеромонах

Проза » Приказки и произведения за деца

1.2K 1 1

Село на римски път - 3.4.

4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...

генек

Проза » Повести и романи

988 2 1

В края

"В Прага има все още кръчми, където след полунощ всички започват да говорят на шведски и никой никого не разбира."
Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция на цялата литература и изкуство!
Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края н ...

B

Проза » Разкази

1.7K 1

Той

Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...

pipilota87

Проза » Други

1K 1

Авлиги

АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

940 1 1

Село на римски път - 3.3.

3.
Кръстев бутна портата и тя изскърца в няколко тона едновременно. Беше стара, много стара – може би още от прадядо му. Помнеше я от ваканциите тук, но тогава прелиташе през нея бързайки или направо я прескачаше. Засилване, подпиране на левия дирек, почти хоризонтален полет над ниската портичка и е ...

генек

Проза » Повести и романи

917 3

Половин сърце

- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...
- Интересно от къде мина, не те видях?
- През мислите ти.
- Но аз не мисля за теб...
- Сега го правиш, може да е за малко, но следа оставям и си заминавам .. ...

pipilota87

Проза » Разкази

1.2K 1

"Не ме съдете" 22

Глава XXII
Силвия затвори вратата на сребристата си Опел "Тигра" и запали двигателя. Вярната машина стартира безотказно. Караше я вече близо осемнадесет години и беше толкова свикнала с нея, че дори не можеше да си помисли да я продаде. На изписването на Лора от родилния дом тя пристигна с чисто нов ...

Vessymark

Проза » Повести и романи

1.8K 4 6

Любов като тяхната

Ако познавахте Анна и Владимир, нямаше да се учудите, че умовете им не са на една вълна. Тази вечер, например, докато танцуваха на годежното ѝ парти, Владимир си мислеше за вълци, а пък Анна – за дефиниции. Сами разбирате, че подобно връзка не би просъществувала за повече от песен време. Може би зат ...

Madeleine

Проза

1.3K

Провиденецът и сърната

Беше хубав топъл ден в края на август. Лятото уверено се беше устремило към своя край. Красивите пасторални есенни цветове, вече обагрили почти всичко наоколо, решително пристъпваха на прага му и неизбежно напомняха за предстоящата смяна на сезоните. С всеки изминал миг светлата част от денонощието ...

АлексейорданоВ

Проза » Разкази

1.9K 1 5

Онази жена 2

Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 2 5

Морски размисли

Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...

abtasen

Проза » Други

967 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Незабравимата детегледачка

Самолечение

Един нюанс сиво

Село на римски път - 4.4.

Приключение в огледалната реалност /за конкурса/

Тогава казвам "обичам те"

Гъркът

Село на римски път - 4.3.

Чужди пътища - откъс

Един последен залез

Репортажи - СТРАХ

В очите на бурята

Самотата на твореца

Орис (Сафина) 32

Лепило и вълни (4)

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..."

18+ Край морето

Село на римски път - 4.2.

Размисли на червено

Силата на едно сърце

Любовта без думи

Рано

Село на римски път - 4.1.

Ставам ли за нещо друго?

"Не ме съдете" 23

От 6 без 10 до 12 без 5

Не е само желанието

Ключът към хармонията

Бара и мост

Село на римски път - 3.4.

В края

Той

Авлиги

Село на римски път - 3.3.

Половин сърце

"Не ме съдете" 22

Любов като тяхната

Провиденецът и сърната

Онази жена 2

Морски размисли

Опашка