Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Картината

КАРТИНАТА
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2017-05-12T23:39:20+03:00 1.2K 3 2

Молитва

Молитвата е благодарност, че всичко случило се във Вселената ни е довело до този миг, до тази усмивка, до това щастие да си, тук и сега... Може с Амин, може и без амин. Тя е чувство. Ако искаш, нека има думи. Но веднъж почувствана, думите стават ненужни и тя се превръща в състояние. Ти се сливаш в е ...

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-12T23:21:01+03:00 1.2K 1 2

2035-та

Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...

ИренаИванова.1

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2017-05-12T23:02:40+03:00 2K 2 5

Онзи и другият

Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...

670301

Проза » Разкази

2017-05-12T10:04:20+03:00 748 1 1

Моята мечта (Част 4)

Нанами

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2017-05-12T00:19:19+03:00 1.1K

Душа

Хей, момиче, здравей! Какво правиш? А, виждам, говориш на стената! Какво, чакай! На стената? Как е възможно човек да говори на една студена стена?! А, не, на нея си закачила снимка. Говориш на снимката, значи! Я, чакай! Сега пък на снимка! Но и тя е предмет. Човек говори ли с предмети?! Ненормално! ...

Juana

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-11T23:49:03+03:00 690

Печатница за фалшиви души

Част от глава първа
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2017-05-11T23:42:50+03:00 1.4K 1

Обичам и приемам

Може да има хора които те обичат и приемат, дори ти да не обичаш и приемаш себе си, но ако се обичаш и приемаш, всеки който влиза в контакт с теб ще те обиква и ще се озарява от светлината, която ще излъчваш от тази любов... Защото любовта към себе си е любов към всичко...

Rilska-Iglika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-11T23:02:36+03:00 1.2K 1 4

Вот

На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...

exuded

Проза » Разкази, Хумористична

2017-05-11T13:47:31+03:00 1K 1 7

Повелите на Симаргил 1

- Готов ли си? – попита Мора с престорено любопитство, когато прекрачи прага на тъмното подземие.
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и няка ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фентъзи

2017-05-11T13:46:22+03:00 2.3K 2 2

Майка Милена

- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...

Ida-L

Проза » Разкази

2017-05-11T13:41:02+03:00 1.3K 2

Просто лош ден

Има един прозорец в коридора на моето училище, пред който често вися. Не мога да стоя в класната стая, нито да ида някъде другаде. Стоя и наблюдавам блокове и дървета. Днес обаче мразя всичко. Мразя съучениците си, мразя училището, мразя прозореца, мразя тези гларуси и онази жена, която не пресече н ...

Yoana021

Проза

2017-05-11T01:29:53+03:00 803

Моята мечта (Част 3)

Нанами

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2017-05-11T00:22:41+03:00 1.1K

Орхидея фаленопсис

Отдавна се каня да отстраня онази паяжина от тавана, защото все гледам нагоре, особено нощем и все чакам нещо да се случи. Разбира се, нищо не се случва и освен това обитателят го няма, но Соня каза, че било грях да се разваля къщата на паяка, защото вещае беда в собствената къща. Поради което таван ...

radi.

Проза

2017-05-10T23:22:05+03:00 972 4 2

Радко и Сребърното цвете

Зеленото момче се събуди преди зората да разлее лъчите си над Шарения град. Нощта все още дремеше на двора, а звездите полека загубваха блясък. Момчето отвори прозореца и аромата на дюли изпълни малката стаичка. Завъртя се покрай железния фенер, блъсна се в ожуления гардероб и сетне блажено се излег ...

Lenni

Проза » Приказки и произведения за деца

2017-05-10T13:55:05+03:00 1.1K

Твореца, Критика и Егото

Борис обичаше летищата. Цялото това суетене и припряност. Можеше с часове да седи и да наблюдава кацащите и излитащи самолети, забързаните хора влачещи след себе си багаж. Тук можеше да се види всичко – от бизнесмена крачещ устремено към поредната дестинация, до неуверения младеж, чакащ с трепет да ...

ИренаИванова.1

Проза » Разкази

2017-05-10T13:50:59+03:00 1.7K 2 1

Етърви

Широк двор имаше дядо Стоян, като харман и лесно неговите синове можеха да разтоварят колата с воловете, пълна с чували жито. Навсякъде по стобора имаше гърнета, а на две места до него - купчини червена пръст. Дядо Стоян имаше двама сина Димитър и Иван, които задружно живееха в бащината къща, обичах ...

Мария-Скандалото

Проза » Разкази

2017-05-10T13:28:10+03:00 1.7K

аромати

Ухаеше на скъп парфюм и егоизъм.

JaneEm

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-09T23:52:08+03:00 1.3K 1

Моята мечта (Част 2)

Нанами

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2017-05-09T23:51:37+03:00 1.2K 1

Капчица любов

И знаеш ли, преди ми оставяше шоколада на прозореца.
Ей така, да ме зарадва. Щом будех се и погледнех към прозореца,
освен слънце там имаше и капчица любов.

pamitam

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-09T23:26:17+03:00 903

За някои проявления на познанията по география

На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...

popolo

Проза » Разкази

2017-05-09T23:13:05+03:00 963 1 3

Малки разговори

Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...

Eddie92

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2017-05-09T15:21:44+03:00 1.4K 3 3

Кооперация "Лепотица"

- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...

perperikon

Проза » Разкази

2017-05-09T14:24:20+03:00 2.8K 4 6

Циганска песен

Boyan

Проза » Разкази

2017-05-09T12:02:05+03:00 2.5K 1 9

Наказание за виновната

Някаква кола се опитваше да изпревари дългата колона. Шофьорът примигваше с фарове и надуваше клаксона. Зара бе крайно възмутена, но нямаше какво друго да направи, освен да натисне спирачката. Онзи се опитваше да се вклини пред един камион, но като че ли закъсняваше. Дистанцията бързо намаляваше. Ст ...

Heel

Проза » Разкази

2017-05-09T11:55:27+03:00 1.6K 1

Просто жена

Една жена не е това, което виждаш. Или си мислиш, че виждаш.
Не е това, че много добре знае какво иска. Всеки го знае.
Не е и смелостта да си го признае.
Не е лекотата и упоритостта, с които постига желаното.
Не е добре заплатеният висок служебен пост. ...

nadia.nanito

Проза » Други

2017-05-09T11:11:50+03:00 811 1 1

Таксират

Викат ми Вангелия, а турското име не си го помня. Сигурно съм доста стара, защото много работи съм забравила. Как обаче станах Вангелия това и сега го помня. Беше, когато комитите клаха Мендово, а аз зреех като мома тогава.
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше ...

svobodey

Проза » Разкази

2017-05-09T11:10:41+03:00 1.6K 1 1

Виенско кафе 2/ 18

Борил се оправя с Антонов и след три дни той ми се обажда да се видим, за да му обясня какво да каже на Драшев. Разяснявам му нещата и той му звъни и си уговоря среща още пред мен. Не ми е ясно за какво е преритал за недовършените морски бетони на Борил, но явно сериозно ги иска. Но в скапаната държ ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-09T10:53:18+03:00 733 2 2

***

Мракът е гърбът на Светлината.
Не искам да стоя зад гърба ѝ!

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-08T10:53:27+03:00 876 2

На брега на небето

НА БРЕГА НА НЕБЕТО
Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .
Беше самот ...

BAR

Проза » Разкази

2017-05-07T23:56:16+03:00 1K 3 3

Бурята

Бурята стихна.
Старият пуловер го няма на простора.

ИметонаРозата

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2017-05-07T23:17:13+03:00 557 1 1

Моята мечта

Навсякъде все някой мечтае, дори и аз мечтая. Мечтая за фантастични истории със феи, вещици, чудовища, вампири, демони, и много други фантастични създания. Но сега смятам да ви разкажа това което аз преживях не отдавна.
Когато почти се бях отказала от моята мечта ми се случи нещо невероятно. Една ве ...

Нанами

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2017-05-07T23:09:45+03:00 1.2K 3 5

Черният сак

Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.
Там в сака са едно де ...

Eipril

Проза » Разкази

2017-05-07T22:42:48+03:00 752 3

Земята-променлива

Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, ...

limeruna

Проза

2017-05-07T01:11:36+03:00 656 2 3

Зеленилка и плесен

Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...

limeruna

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2017-05-07T00:04:20+03:00 1.5K 3

Никога

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да ...

Йоли.3

Проза » Други

2017-05-06T22:51:08+03:00 871 1 2

Скитникът - 10

reinbow

Проза » Повести и романи

2017-05-05T12:10:54+03:00 926 1 4

Счупеното винаги оставя следи

Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...

runi921

Проза » Други

2017-05-04T18:03:42+03:00 1.2K 2 1

Плажът

Lebovski

Проза » Разкази

2017-05-04T01:26:41+03:00 3K 12 9

Виенско кафе 2/ 17

– Сядай Алекс, за какво искаш да говорим?
Гледам Драшев колко е лустросан, камшици, а стига бе... Сядам на дивана в офиса му.
– Антонов ми се обади да те питам, мислил ли си да продадеш фирмата?
– Кой Антонов?
– Адаша ти. ...

Elder

Проза » Повести и романи

2017-05-04T00:59:20+03:00 1.3K 2 5