Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Аре стига, бе! - 13

Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

2016-01-21T17:31:51+02:00 1.6K 1 15

Китарата и старата липа

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

inakrein

Проза » Разкази

2016-01-20T21:21:29+02:00 1.3K 1 7

Нали туй ти казвам и аз

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

aneria

Проза » Разкази, Хумористична

2016-01-20T21:14:02+02:00 763 3

Завръщане

Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-01-20T21:02:54+02:00 821 1 3

Тестът (за конкурса)

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...

Greeneyed

Проза » Разкази

2016-01-20T20:56:41+02:00 982 2

Момичета - част 1

Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...

nofi

Проза » Повести и романи

2016-01-20T07:53:00+02:00 821

Лъжкинята (за конкурса)

- Здрави сърца за счупени заменям, здрави сърца за счупени заменям! – един старец носил огромна торба на гърба си. Хората се стичали от всички страни и го гледали стъписани:
- Е, къде се е чуло и видяло здраво сърце за счупено да се заменя? Този човек сигурно е някой луд. Я, ти, който и да си, от къ ...

valia1771

Проза » Разкази

2016-01-19T22:09:24+02:00 1.6K 14

Присъда за поета

Звучи налудничаво, зная, но никога през целия си живот, не съм се чувствал така свободен, както сега. Мога да направя едва седем малки крачки в едната или в другата посока на затворническата килия, която вероятно ще е мой дом в продължение на много години, но така, докато ходя, ми се струва, че прем ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2016-01-19T20:56:54+02:00 977 1 2

Дървото /не е за конкурса/

Вас лъжа, мене истина, но в двора на старата пететажна кооперация се извисява едно огромно дърво, което всички наричаха..., ама да не бързам. Аз го посадих още когато беше малка, дребна фиданка с три листенца и оставих съседското момче да го пази, да не би козичката им да дойде от село и да му види ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-01-19T20:09:15+02:00 1.2K 10

Дежа вю

Дежа вю
Случвало ли ви се е нещо да се повтори в живота ви и да навести объркано съзнанието ви като завръщаща се сянка на безметежен, обвит в синкава мъгла сън от миналото? Е на мен ми се случи нещо подобно.
Същия телефонен разговор с бившия ми съученик Георги. Същата покана за лов на диви прасета. ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-01-19T20:02:05+02:00 695

Матрица

Стига! Писна ми да слагам рамки, писна ми да разсъждавам за морала, кой определи кое е правилно и кое не за мен, за теб, за нас, за онзи там!
Приемай хората и събитията такива каквито са! Всеки е прав за себе си, всеки има своя морал, не пробутвай закоравялите си ценности на другите, тъй като за тях ...

Millenium91

Проза » Други

2016-01-19T07:52:42+02:00 594 3

Разковани дъски - 67

Етнографска катастрофа:
на гол тумбак - чифте смартфони...
Поради липса на пари вече заделяме бели кахъри за черни дни.
Семейните ценности на българите отдавна са по... заложните къщи.
През първото полувреме българските национали ще нападат наляво, а през второто - на тревата. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-01-18T17:35:08+02:00 1.5K 14

Дезидерида

Сънят ми не беше сън, Господи. Беше просто продължение на приказката дошла от древността. Защото тази приказка е стара като света, като вятъра, който разрошва, опъва косите ни, когато Облак препуска. Тя е стара като конете, без който не можехме да минем през този живот, като старинните монети, който ...

HAATOR

Проза » Разкази

2016-01-18T14:37:22+02:00 1.1K 2

Мисли за Вероника

- Вероника! - мъчих се да извикам след нея, но сякаш от устата ми не излизаше нито звук.
Чудя се дали някога ви се е случвало да се влюбите от пръв поглед. Защото на мен ми се случва постоянно. Това при мен е като някаква прокоба и всичките ми такива влюбвания продължават дълго, и винаги са несподел ...

ANONIMNIQ

Проза » Разкази, Други

2016-01-18T14:34:35+02:00 649 1

Воинът властител - 2 глава

2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...

delta_f

Проза » Повести и романи

2016-01-18T14:32:45+02:00 1K

Тъмна стаичка с прозорче

През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...

evgeniya

Проза » Разкази

2016-01-18T14:31:37+02:00 1.2K 6

Да чакаш на ръба

Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо ...

Radica

Проза » Други

2016-01-18T14:30:05+02:00 1.7K 1 6

В минало време

И така,
Ето ни, ти и аз, приятелю, в края на пътя.
Няма думи, които да ти кажа, няма думи, които да върнат времето назад и да сложат отново ръката ти в моята. Твърде късно е за това сега. Твърде късно е за всичко.
Гледам името ти върху студения камък и си мисля колко грешно изглежда там. Защото ти н ...

Clara

Проза » Писма

2016-01-18T12:46:29+02:00 1.3K 2

Един човек, а всъщност всичко...

Толкова "приятели" ... И когато паднеш какво става? Всички изчезват, защото си долу... Но, знаете ли? Остава един човек ...
Който те обича такъв, какъвто си...
Крив, сърдит, чувствителен...
Може да разбере кога не си добре, въпреки че твърдиш, че си " добре "...
Може да те успокои само с една дума.. ...

AdvanceD

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-01-18T12:43:05+02:00 1.7K

Асистент (за конкурса)

Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един в ...

gitarist

Проза » Разкази

2016-01-18T12:40:17+02:00 1.1K 4

Вещица (за конкурса)

Младата жена бе уморена и изнервена. Вече бе провела над трийсет телефонни разговора, но ефектът бе нулев. Никой не се хващаше на въдицата й. Реши да пробва още веднъж. Избра поредния номер от списъка, предоставен й от човека, който правеше проучванията, и се прокашля, за да нагоди гласа си. Чу се и ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-01-18T12:40:01+02:00 761 4

Фотосесия /за конкурса/

- Малиий! Виж го тоя, виж го, моля тееее! - от монитора ги гледаше млад недорасляк с напомпани и татуирани бицепси. Момичетата тръпнеха и дори им се струваше,че усещат аромата на тестостерон чак зад екрана.
Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не ...

radiola

Проза

2016-01-16T19:34:52+02:00 894 9

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение)

БОГОВЕ НА ИЗМАМАТА
Или щастие в личния живот
Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия ...

TytoALBA

Проза » Хумористична

2016-01-16T17:25:47+02:00 1.7K 1 4

Импромпту в Лю-мажор

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - ...

popolo

Проза » Разкази

2016-01-15T16:20:40+02:00 898 1 14

Сладко море

Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...

dust-in-the-win

Проза » Други

2016-01-15T13:01:07+02:00 1.4K 1 5

Неин или Негов

Той бе нейното черно
черното на небето, което я държеше будна докато стане бяло
бяло като кожата й откакто последно видя своето черно
лежеше на пода с очи сякаш бяха отворени
и гледаше тавана,но когато ги затвореше той пак бе там, тавана де ...

Нини

Проза

2016-01-15T13:00:16+02:00 479

Както обикновено /за конкурса/

- Няма ли да попиташ откъде идвам?
- Има ли значение къде си бил? Нали вече не си там?
- Ами ако се върна?
- Там ли? Върни се.
- Наистина ли не те интересува? ...

линасветлана

Проза » Разкази

2016-01-15T09:46:06+02:00 711 10

Реквием за една лъжа

За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...

esenna

Проза » Разкази

2016-01-15T00:11:24+02:00 1.3K 13

Трактат за лъжата /за конкурса/

Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? ...

RaiaVid

Проза » Хумористична

2016-01-15T00:05:32+02:00 1.3K 12

Смехотворни скечове (1)

СМЕХОТВОРНИ СКЕЧОВЕ
Уличен коментар
Да, да, мога да го разпозная, защото приличаше на немска овчарка. Обаче не съм сигурна, тъй като в същото време, въобще и не приличаше на немска овчарка.
Уличен коментар
Хем прилича на олигофрен, хем не е! Що е то? ...

Galifray

Проза » Хумористична

2016-01-14T23:58:40+02:00 1.1K 4

Пристрастен

Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.
Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.
Не мога да те изгубя, не и теб! Не нап ...

Millenium91

Проза » Други

2016-01-14T23:45:02+02:00 595

Как, къде, кога

Ала сега тази идея ми се струва някак глуповата, излишна, убийствена. Но не мога да го поправя. Не мога да те пожелая отново. Защото разбитото не може да бъде поправено и залепено. Може, но никога не би било същото, никога не би се усещало както преди. И чувството ще е различно, емоцията ще е друга. ...

LILTA

Проза

2016-01-14T23:44:35+02:00 604

Самотният невинаги е свободен

Вън вали. Ти си на балкона и изкусно дърпаш от цигарата, макар че не си подвластен на този порок. За бога, ти нямаш никакви пороци! Колко прозаична картина, нали?!
Знаеш ли, малко ми е измамна тази твоя съвършенност. Не пиеш, по жени не ходиш, не...секунда, защо посегна към цигарата?!
Виж, скъпи, не ...

fanta_c

Проза » Писма

2016-01-14T23:42:46+02:00 1.1K 2

Живот без маски (за конкурса)

ЖИВОТ БЕЗ МАСКИ
(за конкурса “На една лъжа разстояние”)
На вас не ви ли се струва, че в последно време са останали по-малко истински човешки емоции? Около нас има все по-малко и по-рядко истински чувства, все по-малко действителни лица, а всичките лица са се скрили зад лъжливи маски.
И така, нахлузи ...

TytoALBA

Проза » Други

2016-01-14T02:22:14+02:00 1.3K 6

Красив негодник

С глас опияняващ.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2016-01-13T22:34:51+02:00 955 1

Престраши се да кажеш ''ОБИЧАМ ТЕ'' глава 1 част 3

Докато вървяхме единственото за което мислех бе '' защо за бога съм след него, защо бе това желание''
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...

MeowLight

Проза » Повести и романи

2016-01-13T22:30:23+02:00 558

Пунтанел (за конкурса)

Традицията повелява всеки средновековен замък да си има кула, която да е обитавана от поне едно привидение. Средновековни замъци у нас доказано няма. За привиденията не е много ясно, имаме ли, нямаме ли. Със сигурност обаче, си имаме други странни същества, с други не по-малко странни местообитания. ...

perperikon

Проза » Разкази

2016-01-13T22:00:07+02:00 965 11

Добрият човек

Добрият човек
Познавах един добър човек. “Добър”, но не в смисъла на съвременното общество, според което човек е добър и благороден, ако има шест милиона долара и даде от тях две хиляди лева за благотворителност. Става въпрос за истински добър човек!
Какво прави човекът истински добър тогава?
За доб ...

Galifray

Проза » Разкази

2016-01-13T21:40:05+02:00 1.2K 2

Марги - 12

-Госпожице, Андрей ме бутна…
-Госпожице, развали ми се прическата…
-Госпожице, мама нали ще дойде?...
Призивите ми за малко тишина и спокойствие са с необходимия според педагогиката интимно-доверителен тон, затова и нечути потъват в гълчавата като котешко мяукане сред лъвски прайд. Децата са превъзб ...

Marmadun

Проза » Разкази

2016-01-13T21:39:24+02:00 1.4K 2

Една Херинга (за конкурс)

Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали дне ...

НаЛуната

Проза » Разкази

2016-01-12T22:31:55+02:00 634