Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.5K резултата

Кидония - Петнадесета част

15.
Опасенията ми, че катеренето ще се окаже трудно се разсеяха, щом стъпих на скалата. Тя се оказа мека и ронлива. Краката и ръцете ми потъваха в нея и не се хлъзгаха, нито пък усещах нестабилност. Единственият проблем беше наклонът, но се стараех да не поглеждам надолу, а просто да се катеря бавно ...
ДжонЛейзър (Джон Лейзър)
ДжонЛейзър
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 1 2

Банановата кора

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с едно много симпатично момиче на име Рени, с което се бе запознал преди два дена на купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефонит ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
822 1

Виенско кафе 2/ 11

След няколко месеца докато чистя паяжините на майка ми, които вече не вижда, тя ми казва:
– Помниш ли леля си Петя?
След малко пояснения си я спомням, навремето бяха близки с нашите.
– Малката и дъщеря, ти не я знаеш, искала да говори нещо с тебе.
– Мамоо... ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.1K 3 6

Документ с невярно съдържание

Съдийката беше в чудесно настроение. Беше жена на около шейсет, с накъдрена коса и грозновато, отпуснато лице. Влезе в залата, присъстващите станаха, тя зае мястото си, кимна на секретаря и на прокурорката и се загледа в обвиняемия.
Той гледаше хаотично и примигваше, седнал на верев на дървената пей ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1K 2 5

В този град, в който няма какво да се случи - 9

… - Любко, усмихни се да те снимам де!
Момчето неумело се опитва да изобрази радост. Две чаши на масата, сладки, соленки, голяма торта и двама самотници – баща и син. Първият тъжен празник в живота му. Най-тъжният. Той мълчаливо пие лимонадата си, гледа към вратата и чака. Тя ей сега ще дойде. Не мо ...
Marmadun (Таня Георгиева)
Marmadun
Проза » Повести и романи
1.8K 3 7

Ти си моята Муза

Не, не ми давай толкова много. Не, не искам всичко. Не, не те искам. Кого заблуждавам? Какво исках, а ти какво положи в ръцете ми. Моля те, махни се от очите ми преди да съм те взел. Преди да са прокървяли решенията ти и обещанията ти. Изпей тези думи в ушите ми, за да не мога после да избягам от тя ...
Nero (Нероден Никогав)
Nero
Проза » Други
1.1K

Пораснах

Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...
nadia.nanito (Надежда Тошкова)
nadia.nanito
Проза » Писма, Други
1.2K 1

Минали животи

– Тате – с тънко гласче започна Джоди по средата на вечерята– какво се случва когато умре някой?
Баща ѝ спря ръката си на средата на пътя от чинията до устата и я погледна над очилата си. След това свали вилицата и я постави тихо върху чинията и хвърли бегъл поглед върху майка ѝ, която продължаваше ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.5K

Може ли да има съдействие?

Съжалявам. Прощавам. Прощавай...
Може ли да има съдействие?
Ти си права, будила си ме за училище като малка,
замислих се като го спомена,
и си ми правила и закуска. ...
Безиме
Безиме
Проза » Писма
1.6K 1 2

Неизживяна среща

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...
Eddie92 (Георги Георгиев)
Eddie92
Проза » Разкази, Други
1.2K 3 9

Терзанията на доктор Алекси

Терзанията на доктор Алекси
Докторът на философските науки Алекси Николчевски тръшна вратата на апартамента и като се изпъна по навик, закрачи към работното си място, което преди няколко месеца прегърна с небивало вдъхновение. Изобщо Алекси си беше вдъхновен във всичко. Едни паници да измие, върши г ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Хумористична
1.1K 1 9

Наблюдател

Полунощ отдавна минаваш. Нощта беше топла и безлунна. Плочките - мокри от летният дъжд спрял преди минути. Пешеходната зона на центъра бе пълна с пъплещи надолу и нагоре хора, влизащи и излизащи от заведенията, наредени едно до друго. Отвореше ли се някоя врата, мигом кълбо от смесени звуци се излив ...
JaneEm (Джей Ем)
JaneEm
Проза » Разкази
1.5K 2

Жажда

ЖАЖДА
Не знам защо казват, че словото днес няма тази сила на въздействие, както преди. Това не е вярно! Клевета е! Аз съм живият пример. Доказах го. За да спечелиш ума и сърцата на хората с писано слово трябва талант. Добрият разказвач умее да рисува с думи. Словото му пренася читателя в един измисл ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Хумористична
1.5K 5 12

18+ Мрачен Чар

„Мрачен чар”
Глава първа
„Началото”
В края на юли вечерите бяха прекрасни. Обсипаното със звезди небе, проблясваше като магическо наметало. Чистият въздух довян от морския бриз, изпълваше дробовете с живителна сила. Беше три през нощта и нямаше никакъв трафик по околовръстното шосе. Само песните на ...
ognianpeev (Огнян Пеев)
ognianpeev
Проза » Повести и романи
1.3K 3

Диамант

Тя препече филийките, останали от вчера, и извади от хладилника малко парче сирене и два домата. Не беше много, но вечерята, така или иначе, не я интересуваше особено. Цял ден сред монотонните звуци в задушната зала на текстилната фабрика беше очаквала часа, когато ще се прибере в малката си таванск ...
Freya_Frail (Силвия)
Freya_Frail
Проза » Разкази
2.3K 2 4

Виенско кафе 2/ 10

Мира се появява след около час и обсипва Надя с куп въпроси:
– Виждаш ли замъглено? Имаш ли зъби да ти се клатят? Колко пръста ти показвам?
Надя я гледа озадачено и аз се обаждам.
– Отговаряй, има обмяна на флуиди с медицинска змия напоследък. Станала е експерт.
Мира ми хвърля възмутен поглед и ведн ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.1K 2 4

Майка

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Разкази
1.2K 2 3

Подарък

Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Пог ...
AnSlav (Антония Банкова)
AnSlav
Проза
2.7K 3

В кадър

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази, Хумористична
1.1K 4

Събеседница

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.4K 1 6

Другото

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
907 1 4

Жената в синьо

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
2.9K 1 11

Седми

Седми
Честит ви празник доктори!
Спомням си, как преди трийсет и две години майка ми и баба ми ми обясняваха "Витя, ти си добро момче. Обичаш да помагаш на хората. От теб ще стане добър доктор."
Знаете ли, има едни лоши момчета, но аз не бях от тях. Аз слушках, папках и правех добрини. Даже и, като ...
B (Немо)
B
Проза » Други
1.7K 1 5

Любовта

Любовта – една седем буквена дума... от тази простичка
дума започва един нов свят. Един нов сляп свят, изпълнен
с прекрасни моменти... но зад тези прекрасни моменти седи
една голяма лъжа... не всяка любов е такава...но за мен
вече е... аз не мога да повярвам в любовта отново ...
Момичето_с_мечтите (П. В.)
Момичето_с_мечтите
Проза » Други
1.2K 2 1

Прозрение

Стремежът човешки, тъй да се каже,
Не ще нивга внезапно да спре,
Щом узнал е веднъж, тази истина тежка –
че светът е създаден по две.
heartandsoul (Надя)
heartandsoul
Проза » Други
1K

Кидония - Четиринадесета част

14.
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...
ДжонЛейзър (Джон Лейзър)
ДжонЛейзър
Проза » Фантастика и фентъзи
948 2 2

Към петдесетте

Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
1.2K 2 6

Диаманти и сълзи (Пета част)

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.7K 1 4

Продължение на предходното

Когато се срещнахме за първи път, вцепенението му ми направи силно впечатление. Сякаш искаше да каже толкова много, да го каже толкова красиво, че да ме накара да намеря отговор на всички загадки. То много държеше задължително да смае всички, те да затаят дъх, да го обсипват с въпроси и заради него ...
Bubububata (Ивана Кирилова)
Bubububata
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1K 1

Да си го кажа

Не ме питат, но аз да си кажа.
Ще ми взимат правото на глас. Може би и гражданството. Дали няма и да ме кастрират? Кой ги знае. Може и това да решат.
Да ме кастрират и хич барем да не ме и питат какво мисля по въпроса. Ще кажат "Ще те кастрираме значи, ще ти клъцнеме единият тестис, за доброто на Бъ ...
B (Немо)
B
Проза » Други
1.6K 4

Диаманти и сълзи (Четвърта част)

Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза » Разкази
1.6K 1

Виенско кафе 2/ 9

Надя ми се обади много притеснена една вечер:
– Не знам какво да правя. Галя е в България и е в апартамента на майка ми. Една комшийка ми се обади, бях я предупредила. Летя след няколко часа, но не ми е спокойно, можеш ли да отидеш да постоиш при нея докато дойда? Само не казвай на Борил, моля те.
– ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.2K 2 2

Писмо

ПИСМО
Станах рано, още в тъмни зори, направих си кафе, написах поздравително писмо на внучката си и го изпратих по електронната поща. Цитирам по памет:
„Честит рожден ден, Звездичке!
Днес празнуваш своята обиколка около слънцето. Една приключи, започваш следваща. Интересно — уж същият път, около същ ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
831 2