Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Сладолед

СЛАДОЛЕД
Трамваят, шумен, прашен, пищеше на завоя, скърцаха железните му колела, тракаха ламаринените врати. Макар да пътуваше със закъснение, лятото се качи точно в него и седна на една проскубана седалка най-отзад; не бързаше, но знаеше, че си отива, щеше да слезе на следващата спирка, така изглеж ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-10-15T21:31:02+03:00 956 1

Хотел "Живот"

Добре дошъл в хотел "Живот". Място, скрито вътре в теб, от което се мъчиш да избягаш. Събуждаш се пред врата "Любов", затворена, блъскайки се опитваш да я разбиеш, чуваш някой вътре, но е далеч. Спираш, заслушваш се, тя е там вътре, да тя.. Отново побягваш към нея с всички сили, но се припъваш и про ...

strais

Проза » Други

2015-10-15T21:29:29+03:00 855

Вселената не чака никого

"Знам коя си", така ми казваш, ама всъщност имаш само бегла представа за образа ми. Аз съм само контур в съзнанието ти. Това, което искаш да бъда и се надяваш в някакъв момент да стана. Но аз не съм това, далеч съм от представата ти. Даже е малко извратено да си ме представяш такава - друга и непозн ...

Dess-troyer

Проза

2015-10-14T20:30:13+03:00 720 1

Макар и не лице в лице, приятно ми е

Беше слънчев, но леко прохладен ден. Два дни по рано се бях върнал от поредното си скиталчество в дебрите на планината, завършило с последна глътка свеж въздух от любимото ми място. Беше 26 август 2013 година, още помня тази дата. По това време бях асистент в Техническия университет. Същата тази сут ...

dust-in-the-win

Проза » Разкази

2015-10-14T20:10:03+03:00 978

Поетът и Тя

О, той не я очакваше. А тя как щеше да го изненада?! Представи си го мъртвопиян, проснат на мръсния под. Когато препиеше, не използваше изтърбушеният си диван. Сигурно е писал, пил и плакал цяла нощ потънал в самосъжаление. Драскаше някакви еротични стихове, романтични фантазии за луди и самотни кат ...

troia

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-10-14T20:09:05+03:00 978 2 8

След дъжд

След дъжд винаги мирише приятно. Тротоарите са по-меки, а улиците по-гостоприемни. Вече се стъмва рано, хората забързват ход без да усещат и в квартала се чува лекото жужене на различните човешки траектории..
Прибирам се към вкъщи, вървя и си мисля за живота, неудовлетворението, очакването и възможн ...

tititi

Проза » Разкази

2015-10-14T01:39:21+03:00 999 4

Пепеляшка

Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя бе ...

Heel

Проза » Разкази

2015-10-14T01:29:17+03:00 1.5K 4

Старата дама от дома под звездите

Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обит ...

lubara

Проза » Разкази

2015-10-13T21:32:18+03:00 1.3K 3

Синьо и сиво

Лутам се, студено е, сивата есен дойде. Оглеждам себе си в локвите дъжд, преляли в дълбоките дупки, така като моите чувства преляха от синьо в сиво. Виждам се, мечтая, над главата ми все още го има този лъч слънце и само аз си го виждам. Премина през мен като студен вятър, остави мечти и чувства дал ...

strais

Проза » Други

2015-10-13T21:31:54+03:00 750

Задавам си отговори!

Хората с ограничен ум, заключен до безгранична простотия - разбирам ги, но другите - защо?

RemaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-13T21:31:15+03:00 867

Невидимо

Когато щастието се промъква в дома ти, ти дори няма да го усетиш. То е малко човече, което незабележимо заема мястото си край масата. Взема приборите в ръце, слага си салфетката на врата и мълчаливо се храни, докато ти се случваш край него. Ти. Не то.

670301

Проза » Други

2015-10-13T21:25:32+03:00 581 2

Дванадесет мечета

Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...

Довереница

Проза » Разкази

2015-10-13T03:12:25+03:00 1K 14

* * *

Плачем, защото сме попаднали във тъмнина и искаме да ни заслепи светлина, плачем защото бомбардираме от чувства, но радостта се отличава и побеждава, плачем защото безпричинно мотивите ни стигат-да леем сълзи…Сълзите са може би едно от най-естествените човешки дела, които показват красотата вътре и ...

Kalia1117

Проза

2015-10-11T19:07:52+03:00 684 1 3

Дървото

Слънчевите лъчи галеха короните на дърветата. Листата потреперваха от топлия им допир. Есента беше дошла - красива и благодатна!
Позлатените листи се прощаваха с дървото и безшумно падаха на земята.
Нямаше вятър, нямаше дъжд... просто един светъл, топъл, есенен ден.
Дървото не тъгуваше, то знаеше, ч ...

diqna-liana

Проза

2015-10-11T19:00:11+03:00 988

Последната симфония

Обърнах гръб на къщата, поставил на рамото си една раница. По принцип никога не съм обичал пътуванията. Но тази сутрин, тази ранна есенна сутрин, колкото и да не беше подходяща за пътуване – на небето се събираха дъждовни облаци, температурите бяха щипещо ниски за есента – ми се струваше единствения ...

danidimitrov

Проза » Разкази

2015-10-10T20:42:29+03:00 1K

Аз

Взирах се в очите й и се опитвах да разбера какво чувства. Очите й са точно като моите – пъстрозелени, не особено големи. Съзерцавах зениците й, разширени от слабата светлина. Исках да погледна в душата й и да разбера какво става. Тя също ме гледаше втренчено, мълчаливо и сякаш ме изучаваше по същия ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-10T20:22:04+03:00 827 2

Не вчера, днес

Обичам те!
Обичам те не като вчера и не като миналия ден, обичам те като днес. Като слънчевото утро не на вчера, а на днес. Като тихия следобед и топлата вечер, не на вчера, а на днес. Като цъфналото пролетно цвете, като развълнуваното лятно море. Като пътеката от есените листа, като ледената пързал ...

dust-in-the-win

Проза

2015-10-10T20:20:21+03:00 929 1 1

...

...
Когато обереш лозата, обрана ли е тя?
Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?
Обираме това, което смятаме за наше.
Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме. ...

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-10T20:16:59+03:00 808 1

Ако животните можеха да се обясняват в любов

Обяснение на плъха към мишката: „Сиренце мое, душата ми е в капана на любовта и аз не искам да избягам от него, защото съм запленен от 50- те нюанса сиво на твоята козина! Готов съм да дам цялото сирене на света, готов съм да вляза във всички капани на света, готов съм да се изправя пред всички котк ...

duffmckagan

Проза » Други

2015-10-10T20:16:15+03:00 822 1 3

Любовно лекарство

Любовно лекарство
- Добър ден, докторе – каза непознатият мъж, влизайки в кабинета на психиатъра.
- Добър ден. Седнете, моля – любезно го посрещна докторът.
След като мъжът се разположи удобно на канапето, докторът впери поглед в него, кръстоса краката си и със спокоен тон каза:
- Кажете, г-не, какв ...

Galifray

Проза » Хумористична

2015-10-10T20:11:55+03:00 1.5K

Изкуството на войната

Част първа
(В която се говори за мечти, нужди и идеи. За това как се прави съзаклятие, как се набират съмишленици, как се постигат цели и се гонят идеали)
Всичко започна с това- трябваше ми педераст. Един единствен, наивен, алчен гей щеше да свърши мръсната работа. Понякога всичко от което се нуждае ...

Lebovski

Проза » Други

2015-10-10T20:10:38+03:00 871 1

Марги - 11

Някаква невидима сила с властна ръка бавно ме издърпва от съня – дърпа ме буквално за носа. Влудяващо вкусно ухание на… на палачинки?
За секунда замаяно си мисля, че моят Алекс е най-най- страхотния мъж на света, за какъвто другите жени биха извършили поне пет смъртни гряха. След разтапящите ласки и ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2015-10-09T00:04:01+03:00 1.3K 1

Жажда за живот

Провал, провал, провал.. Да усещаш как животът те е увил в жестоките си пипала и изсмуква от теб жизнената ти сила. В един момент ставаш толкова безсилен в борбата да се освободиш, че се превръщаш в безлична част от пейзажа...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, н ...

Aleto12

Проза » Разкази

2015-10-08T23:47:30+03:00 735

Любов е

evgeniya

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-08T23:43:42+03:00 1.2K

Жадни за любов

Жадни за любов
Лято. Ваканция. Време за нови запознанства и горещи емоции. Това се случи и с нея. Беше средно на ръст момиче, със стройна фигура, изпепеляващи тъмно кафеви очи и сияеща усмивка. Беше красива. Привличаше като магнит всяко мъжко око. На пръв поглед спокойно, чисто и невинно като ангел ...

malkata-usmivka

Проза » Разкази

2015-10-08T23:43:19+03:00 963 3

Времето си отива

Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-08T23:29:57+03:00 960

Вдъхновение

„Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

2015-10-08T21:24:35+03:00 846 1

Самотен ловец

Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вече ...

strais

Проза » Други

2015-10-07T07:48:26+03:00 1.1K 1

Картините

Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...

maiaan

Проза » Разкази

2015-10-07T07:45:42+03:00 694

Моите тайни - 7

Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му пр ...

Valdemaro

Проза » Повести и романи

2015-10-06T12:48:37+03:00 875

Днес такава съм

Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. О ...

dust-in-the-win

Проза

2015-10-05T11:09:47+03:00 844 4

И все пак може да е ослепителното слънце

Може би светът се е самоунищожил?
Или това просто е ослепителното слънце?
Къде са шумовете, какофонията, смехът?
Защо всичко глъхне, тъмно и неразбираемо като в сън?
Или това просто е ослепителното слънце? ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-03T22:12:37+03:00 764

Шепота на любовта

Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-10-03T21:08:50+03:00 1K 2

Вкусът на ананаса

ВКУСЪТ НА АНАНАСА
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2015-10-02T20:36:42+03:00 1.8K 13

Ловци-3

ЛОВЦИ-3
Панайот беше едричко момче, изобщо не ставаше за център-нападател, но навремето се биеше добре и успя да наложи превъзходството си, вероятно защото нямаше такова. Стоеше пред вратата на противника и чакаше някой да му подаде удобно топка, за да я вкара във вратата. Това беше ролята, приносът ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-10-01T23:08:12+03:00 1.1K 1 3

Ако животните имаха сайт за запознанства

Ако животните имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да са обявите в него?....
Обява на булдога: "Материално осигурен с колиба булдог, търси разгонени кучки, по възможност - уличници, за самотните уикенди, в които господарите отсъстват от вкъщи!"
Обява на мечока: "Търся мечка - стръвница, може и ...

duffmckagan

Проза » Други

2015-10-01T23:05:13+03:00 759 2

Тайни за лудостта

Премълчавам каквото мога. По-лесно е и не трябва да давам обяснения защо съм будва в пет сутринта и дали съм болна, след като не искам да стана от леглото. Мога да си премълча за това, че не съм излизала от седмица и да обвиня времето и налудничевите му настроения. Тренирам си усмивката в огледалото ...

Dess-troyer

Проза

2015-10-01T23:04:31+03:00 729 1

Продължавай да блестиш

Автобусът закъсняваше, а беше студено. Погледна часовника си. Беше спрял. Трябваше му нова батерия. Бръкна в чантата и си изкара телефона произведен по времето на управлението на Иван Костов. 7 без 8 минути. Чакаше я дълъг ден и искаше максимално рано да бъде в офиса. Ето че автобусът пристигна. Вси ...

DeadPul

Проза

2015-09-30T22:19:02+03:00 557

Ловци-2

ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад ...

exuded

Проза » Хумористична

2015-09-30T22:17:52+03:00 1K 1 1

Светлата памет на дявола

Животът и смъртта могат да имат едно и също лице. Човекът разпознава себе си и на двете места. С малко повече късмет...

stati

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-09-30T22:16:52+03:00 721 3