Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Пианото

Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...

Oracle

Проза » Разкази

2015-12-14T18:35:58+02:00 1.1K 1

Писателят с картечницата

Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-12-14T18:29:17+02:00 748 3

Христина

Христина
"Здравей. Разгледах снимките ти и прочетох внимателно написаното в профила ти. Няма да крия, че те харесвам много. Искам да се опознаем. Може да си допаднем. Аз съм от София. Имам свой бизнес и печеля добри пари. Живея в собствено жилище, в което има достатъчно място за двама. Разбрах, че в ...

nikjelev

Проза

2015-12-13T09:56:12+02:00 715 7

Отменете Коледа

Отменете Коледа
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...

keltco

Проза » Разкази

2015-12-12T23:04:24+02:00 692

Разни суети

Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...

Heel

Проза » Разкази

2015-12-12T23:00:08+02:00 726

Истина ли...

Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...

onesunnygirl

Проза » Разкази

2015-12-12T14:16:58+02:00 880 2

Късмет

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

valia1771

Проза » Разкази

2015-12-12T14:15:30+02:00 1.7K 12

Голямото пазене

Голямото пазене
„...ИСТИНАТА ДНЕС Е САМО ТАЗИ –
РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ.”
текст: Евтим Евтимов, музика: Тончо Русев
Българинът обича някой друг да го пази от несгодите на живота. Той може и сам да си се пази, но рядко се сеща и все не му се вижда достатъчно. Най обича да се моли на Господа и на Съдб ...

dinko1963

Проза

2015-12-12T14:07:59+02:00 1K 8

Много си приличаха...

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамкат ...

nellzy

Проза

2015-12-12T14:03:14+02:00 671

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса)

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Eia

Проза » Разкази

2015-12-12T14:01:32+02:00 1.7K 1 4

Мисли

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Galifray

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-12-12T13:53:38+02:00 955

Майка

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

inakalina

Проза » Разкази

2015-12-12T13:29:16+02:00 545 1

Размисъл

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-12-10T18:21:48+02:00 1.2K 1 2

Ех, че работа!

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-12-10T18:03:51+02:00 1.2K 11

Онова, което ни се полага по право - Част Трета

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

cycletrip

Проза

2015-12-10T00:37:28+02:00 577 1

Грехът на старата нестинарка (за конкурса)

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Проза » Разкази

2015-12-10T00:31:40+02:00 1.6K 12

Мисли

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Galifray

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-12-10T00:27:05+02:00 772

Качеството мързел!

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни глед ...

energi4nata

Проза » Писма

2015-12-10T00:24:17+02:00 1.4K

Ама, че съм тъпа, руса кучка!

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-12-09T08:03:28+02:00 1.7K 9

Пламъци (за конкурса)

ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...

TytoALBA

Проза » Разкази

2015-12-09T00:39:23+02:00 1.3K 4

* * *

Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...

teodoralindemann

Проза

2015-12-07T23:44:56+02:00 544 3

На градус

Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта.
Стоян не б ...

Ambrouse

Проза

2015-12-07T23:42:05+02:00 902 17

Две части

Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...

Aleto12

Проза » Други

2015-12-07T23:39:11+02:00 719

Последния лов на лисицата

Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...

parvanski

Проза » Разкази

2015-12-05T22:29:15+02:00 2.2K 5

Днес

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-12-05T22:24:45+02:00 1K 2

* * *

Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е ...

ladydy

Проза » Други

2015-12-05T22:17:54+02:00 1.1K

Шепа камъчета

Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...

Boyan

Проза » Разкази

2015-12-04T07:53:58+02:00 1.2K 5

Аделина

Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...

whitequeen1

Проза » Други

2015-12-03T18:27:30+02:00 985

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/

Душата на Огъня-Спомен за Спомена
/за конкурса/
Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето ...

линасветлана

Проза

2015-12-03T00:14:30+02:00 1.1K 1 15

Родината умира…

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2015-12-02T20:01:04+02:00 1.7K 2 6

Лятна командировка/6

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...

boky10

Проза » Повести и романи

2015-12-02T19:58:48+02:00 997

Огнена помощ /за конкурса/

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-12-02T12:50:20+02:00 2.2K 20

Някъде в жегата, преди мача

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-12-02T07:57:13+02:00 1.2K 8

Липсата на някого

Най-ужасно е когато някой ти липсва, а ти не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Когато всичко в теб страда за този човек. А най-жалкото е, че ти си безсилен. Каквото и да правиш, той няма да се върне. И въпреки че го знаеш, ти продължаваш да таиш надежда. Нещо в теб те кара да мечтаеш за очи ...

papergoddess

Проза » Други

2015-12-02T07:54:38+02:00 2K 2

Откровенията на Чико Чиков

Откровенията на Чико Чиков
Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.
Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало от сгурели, като с обущ ...

gudman

Проза » Хумористична

2015-12-02T06:04:39+02:00 1.6K 8

Калиграфия на сълзите (част 1ва)

Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...

Dannia

Проза » Разкази

2015-12-01T15:02:40+02:00 573 1

Вечер е

Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...

Harmless

Проза » Други

2015-12-01T07:55:56+02:00 994

Пералня в петък вечер

Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...

insensate

Проза » Други

2015-12-01T07:54:51+02:00 1.2K 2

Любовна мъка

Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...

Elicaismyinspiration

Проза » Разкази

2015-11-30T17:18:22+02:00 1.1K 2

Разколебания демон (за конкурса)

Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-11-30T17:15:18+02:00 896 5