Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Затваряш очи

(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...

river--

Проза » Други

2015-11-29T22:31:38+02:00 751

Хей, тук ли си

Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-11-29T22:30:00+02:00 1K

Тепегьозът от САЩ

По действителна
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...

inakalina

Проза » Повести и романи

2015-11-29T22:23:29+02:00 606

Дървото ми разказа

Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса ...

yordanway

Проза » Други

2015-11-29T22:12:57+02:00 984

Приказчица

Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и ...

superelche

Проза » Хумористична

2015-11-29T21:59:31+02:00 1.6K 4

Наивността

"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...

yordanway

Проза » Други

2015-11-28T22:57:43+02:00 564 2

Между рая и ада

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-28T22:49:48+02:00 1.3K 8

Снимки

Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...

Heel

Проза » Разкази

2015-11-28T22:31:52+02:00 1.1K 2

Онова, което ни се полага по право - Част Втора

(тази част е продължение на предишната)
Чувал съм няколко души да се определят като себедостатъчни. Никога не съм ги разбирал напълно. Аз просто странях от другите. Още от най-ранна детска възраст. Имах си въображаем приятел.
Когато бях с Ники, се забавлявах истински и нямах нужда от останалите деца ...

cycletrip

Проза » Повести и романи

2015-11-28T22:28:13+02:00 570 1

Писмо до Дядо Коледа

Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...

Boyan

Проза » Разкази

2015-11-28T22:20:46+02:00 681 2

Речни тайни

Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...

maiaan

Проза » Други

2015-11-28T21:50:21+02:00 731 3

Сивият кардинал

Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...

parvanski

Проза » Разкази

2015-11-26T22:16:39+02:00 832

Бедната украинка

Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-11-26T21:32:56+02:00 933 3

За тебе, Шефе!

Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм ...

aneria

Проза » Хумористична

2015-11-26T21:24:03+02:00 1K 2

Без дъх

Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...

Boyan

Проза » Разкази

2015-11-24T22:09:05+02:00 889 3

Първа среща с братовчедите

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-24T21:42:28+02:00 1.3K 7

Грозна

Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-11-24T21:13:02+02:00 749 3

Онуй там, на воденицата...

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

aneria

Проза » Разкази

2015-11-22T23:53:05+02:00 684 4

Мария Д. и бежанците

Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...

mtrifonov

Проза » Разкази

2015-11-22T23:45:39+02:00 726

На прозореца

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...

teodoralindemann

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-11-22T23:44:16+02:00 753

Хероин, изкуство и водка

Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-11-21T20:31:56+02:00 1.6K

Любимката на шефа

Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-21T19:21:03+02:00 1.4K 14

Скромно малко градче

Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...

evgeniya

Проза » Други

2015-11-19T18:49:17+02:00 1.3K

Нов матрак

В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-19T18:40:33+02:00 1.3K 1 14

Дописки

Нищо ново под слънцето - само денят е винаги нов!
ДТ©

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-11-19T18:38:45+02:00 1.4K 1

Преди време на село

Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...

dinko1963

Проза » Разкази

2015-11-19T18:31:09+02:00 938 3

Детството преди и сега

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...

evgeniya

Проза » Други

2015-11-18T20:47:15+02:00 2.1K 7

Кървава мъст

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

inakalina

Проза » Разкази

2015-11-18T20:43:25+02:00 664 3

Ловджийски коментар

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

lordly

Проза » Хумористична

2015-11-18T20:41:30+02:00 1.4K 4

Стреснушка

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

gitarist

Проза » Разкази

2015-11-18T20:31:41+02:00 1.5K

Обсебена

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

szsfgirl

Проза » Други

2015-11-18T20:27:45+02:00 998

Засечка

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-11-18T07:49:31+02:00 715 1

Мацка, та дрънка!

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-18T07:46:46+02:00 2.3K 1 14

Един съвременен Бай Ганьо

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

inakalina

Проза » Хумористична

2015-11-18T07:45:40+02:00 894 1 1

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса)

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

perperikon

Проза » Разкази

2015-11-18T07:43:51+02:00 1.2K 1 21

Мечти

Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...

maiaan

Проза » Хумористична

2015-11-17T07:38:30+02:00 1.4K 1

Обаждане за сбогом

Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...

Shina

Проза » Разкази

2015-11-16T20:54:09+02:00 724

Легендата за Буридал

Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...

rudin

Проза » Разкази

2015-11-16T01:41:22+02:00 753 4

Режимът на мъката-| глава

Зимата на 1943 година....
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...

inakalina

Проза » Повести и романи

2015-11-15T20:41:40+02:00 607 1

Там, в бабината къща /за конкурса/

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2015-11-15T20:38:15+02:00 2.2K 2 14