Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Съботно катерене

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...
rozza (Радка Миндова)
rozza
Проза » Други
852 1 1

18+ Добрият барман

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...
Heel (Хийл)
Heel
Проза » Разкази
972 1

Цигуларят

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
1.8K 3 7

Забрави ме!

Забрави ме!
...Пишеше в тетрадката му:
Небето плаче днес
болките
на тези със пресъхнали очи ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Други
963 2 4

18+ Нула цяло и три секунди

Поглеждам скоростомера. Двеста и четиридесет километра в час. Прекъснатата линия се движи напред. Окото се лъже, но съзнанието знае, че това е оптическа илюзия. Картината, която се вижда през предното стъкло е като от Междузвездни войни по времето на хипер скок. Едно непрестанно движение, което те у ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
1.1K 1

Разговор

-Все още ли смяташ, че илюзията за грешно и правилно, създадена от ограничения човешки мозък, може да има валидност в обективния свят?
-Тази твоя критичност! А ти не можеш ли просто да ме изслушаш, както беше свикнал да правиш преди?
-Ако наистина искаше това, щеше да си спряла разговорите си с мен ...
teddy7 (Теодора)
teddy7
Проза » Други
1K 1

Баба Кера и Жана

Баба Кера и Жана
Изпълни се домът на баба Кера. Гости от Франция им дойдоха. Внукът с жена си – французойка, и правнучката Жана. Прегърна бабата внука. Мил ѝ беше, носеше името на дядо си Борис. Притисна го до себе си, помилва го, целуна го и чувстваше, че нейният Борис на младини държи в ръцете си. ...
ГеоргиСтойков (Георги Стойков)
ГеоргиСтойков
Проза » Разкази
3K 2 7

Болка

Реши да се обади на брат си. Тази болка не минаваше вече трети ден.
– Вляво е – каза. – Трябва да е от сърцето. Обаче защо не получавам инфаркт досега?
Брат му се изсмя.
– А трябва ли?
– Де да знам. Така съм чувал. Бодне те яко – и отиваш на кино. ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
954 7

Странник

- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай па ...
angelbard (Ангел Филипов)
angelbard
Проза » Разкази
856

Само една грешка...

-Недей! Моля те недей! Не го прави… Не ми го причинявай! Спомни си за всичко хубаво, за всички усмивки, за всеки момент на щастие… Не ги заличавай с тази трагедия! Моля те!
-Ти си виновна! Ти и само ти! Имах нужда от теб, исках само приятел, а ти ме предаде, обърна ми гръб и ме остави сама… Вярвах т ...
evageorgieva96 (Ева Георгиева)
evageorgieva96
Проза » Разкази
1.1K

18+ Виенско кафе - 19

След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.
– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.
– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.
Погледах малко картата и как се движ ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1.4K 5

стари грегерии

Аз съм възможно на-лошият лъжец – не мога да излъжа себе си...
И прозрачните идеи имат своите "тъмни страни"!
Някои хора са дотолкова добродетелни, че им израстват крила върху ума...
и той отлита накъдето му видят очите!
Овцете със златно руно... не се радват на дълъг живот! ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
943

Съществуване

Ти не съществуваш. Сянка си, полъх на времето, воал на вечността. Понякога си лоша, друг пък – още по-лоша. Виждал съм те злобна. Такава ли е винаги красотата? Няма да забравя как блъсна пепелника на терасата. Знаеш, че там пуша. Не ми позволяваш на друго място. Аз се съгласих да спазвам тази забран ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
670 2 1

Прегърни ме

ПРЕГЪРНИ МЕ
Камери, микрофони, репортери задават въпроси... Пожарникарят седи на тротоара, зад гърба му е още горящата сграда. Седем пъти се връщал, пренасял старците от дома през огъня, с риск за живота си. Гледа в земята, ръцете му леко треперят, стиска каската, косата разрошена, от нея се спускат ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1.1K 2 3

Капитанът

Брегът затвори очи, уморен от лятното слънце. Очакваше прохладната ласка на вечерта, когато небето щеше да се превърне в безкраен дансинг. Отново звездите и облаците щяха да танцуват, опиянени от цигулката на вечерния бриз.
Сякаш слят с него, до скалата стоеше изправен мъж. Гледаше жадно към хоризон ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Разкази
1.4K 10

Грижовник

Ганев постави любимеца на дланта си. Поднесе му тревица и с възхищение заследи как стръкчето бързо намалява. Но дочу лай на кучета. Внимателно премести скакалеца в специално сандъче и затича навън. Тъкмо навреме… Един лагерник се бе изкатерил по бодливата ограда. Лудчо! Приискало му се да бяга от Бе ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K 2 7

Париа, детето облечено в пламъци - Първа Част

Това което уплаши конете, не беше огромната яма водеща към земните недра, а ярката бяла светлина извираща от нея. Образуваше се масивна колона пронизваща облаците. Нищо подобно не се бе случвало до сега. Конниците едва успяваха да удържат животните.
(в същото време)
Лъчите навлизащи през прозореца н ...
Stransky (Странски)
Stransky
Проза » Фантастика и фентъзи
968

Гледни точки

Вечерта нахлу през прозореца и скри в мрака си две уморени от любов тела.
Цигарен дим… мирис на парфюм и още нещо. Сгушена в него, тя слушаше как бие сърцето му и бе сигурна, че това е нейният мъж. Той си играеше с косите ѝ и мислеше… какво ли е сготвила жена му за вечеря…
tankatanka79 (Таня Тодорова)
tankatanka79
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 2 5

Главата на пилота

Пилотът на товарния кораб ZF-7 усещаше, че нещо не е наред, но не можеше да събере достатъчно телепатична сила, за да разбере къде е проблемът. Членовете на екипажа съответно не реагираха на мисловните му послания. Освен това, по някакъв странен, необясним за него начин, изведнъж бе загубил споменит ...
Ambrouse (Стефан)
Ambrouse
Проза » Фантастика и фентъзи
1.2K 1

Жгмъц

Някога, някога, преди сума ти време, живял строг, но справедлив крал. Обикновено кралете наблягат на пиршествата, ловът и зрелищата с биещи се рицари, този обаче бил различен: сутрин се занимавал с държавни дела, а следобед приемал поданици, за да им решава проблемите. Проблеми дори тогава не липсва ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Приказки и произведения за деца
1.5K 2 9

Виенско кафе - 18

Правилно са се изнесли в гаража, гюрултията им се чува от сто км. Отварям вратата и надничам. Гаража явно никога не се е ползвал по предназначение. Обзаведен е в стил „постмодерна механа в Банско“ и има голям 50 инчов телевизор. Петима мъже са се разположили на една дълга маса, гледат мача и подвикв ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1K 3

Обява

ОБЯВА
Публикувах обява в местния вестник: „Търся жена, с която да отгледам сина си. Причината – още няма седем години.”
През първия ден позвъниха две ученички да питат „за колко евро на час”. Извиних им се, обясних им спокойно, че не са разбрали обявата.
Цяла седмица никой не ми се обади. В събота в ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1.1K 2 5

Сладко от маслини, Глава 2,Част 1

Какво блаженство! Седяхме с пухкавата собственичка на „Делфините“ в синята таверна и говорехме за мистериозната кражба. В чашите си имахме коктейл, украсен с маслини, а пред себе си - известния специалитет на острова „пияна печена риба“ с подправки. Бъбрехме весело, когато към нас приближи сервитьор ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Повести и романи
1.3K 1 4

Лятна командировка/10.1

10.
Петъкът започна със сутрешен крос. Бях възобновил тези упражнения още на втория ден след като се настаних отново тук. Чувствах се в добра кондиция и напълно подготвен за това, което предстоеше. Подредих в чантата внимателно оборудването, което щях да нося и го пренесох в колата. Реших да напиша ...
boky10 (Алекс)
boky10
Проза » Повести и романи
1.2K

Пеперуди за Мирослава

В детството си имах една приятелка, която се казваше Мирослава. Тя учеше в гимназията, а аз бях едва на пет години. Разликата във възрастта ни не ни пречеше да общуваме и да се забавляваме безкрайно, когато бяхме заедно. Тя имаше прекрасни колекции хербарии от най- различни цветя, които беше събирал ...
yurukova (Живка Юрукова)
yurukova
Проза
1.3K 2

Истории от съседната маса

- Защо си омърлушен, приятелю? По твоя любим Мутрагеньо ли?
- Как защо бе, брат’чед? Чу ли Петьо депутата? „Мамата я няма, бащицата си отиде и всички останахме кръгли сираци.“ Не знаех, че сме такива след изборите.
- Спокойно! Нали видяхме - бащицата го преместил мъжествено в другия си крачол, същин ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Хумористична
858 2

Белият яшмак

Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...
ГеоргиСтойков (Георги Стойков)
ГеоргиСтойков
Проза » Разкази
2.5K 4 12

18+ Eкскурзия за Хелоуин

Екскурзия за Хелоуин
Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.
***
Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
1.3K

Габи Габи

Габи Габи
Трябваше да се появи отново Габи Габи, но я няма. Мониторът е смразяващо тъмен, защото в онези бездънни кладенци горе следата се губи и метеорът бърза към своята Голгота. Казват, че по това време на годината по небето скитат леониди, което ме кара да мисля, че Габи Габи е някъде там – може ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Разкази
1K 1 4

Влакът стрела

ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...
Мильо (Мильо Велчев)
Мильо
Проза » Разкази
1.3K 1 2

(някакъв опит за някакво нещо)

Седя пред блесналия студен екран и се мъча да измисля поредния привличащ вниманието опит за оригиналност...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...
teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
teodoralindemann
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
934

Спукай глупака, но нека живее

Изобщо не можах да вдяна тогава, защо Пичът постъпи така. Той имаше всичко. Такива спомени имам. Ако седна да ги разправям, ще ми изтръпнат крачката. Доста пия в тази пуста Франция. Пия тяхното гъсто вино и се мотая безцелно.Но когато пия, си губя физиономията. Гледам се в огледалото, плезя се, крив ...
Lebovski (Лебовски)
Lebovski
Проза » Разкази
946 1 5

Звуците от къщата

Звуците от къщата
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Разкази
1.2K 1 4

Бързай бавно.

Представи си какво би било ако можеше да се движиш със скоростта на светлината.
Абсолютно всичко около него забави такта си, до степен че да замръзне в пространството без какъвто и да е признак за движение. През своите очи, виждаше себе си излязъл на разходка, ала за очите на тези около него той не ...
Stransky (Странски)
Stransky
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K

Устрем

Тичаше усърдно. Задните му части се тресяха, имаше широки и меки прасци, които не издържаха тежестта на бутовете и малките му стъпълца изглеждаха смешни в неспособността си да местят това огромно туловище така бързо, както то искаше.
Но въпреки това той тичаше.
– Побързай, сърце! – каза си и усили т ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
924 1 2

Виенско кафе - 17

Новата ми свекърва ровеше нещо в подредената леха с китки пред вилата и когато я видя Борил излетя като торпедо от колата.
– Мамоо, спри веднага! Сто пъти съм ти казвал, да не ми пипаш цветята.
Жената се изправи с една стиска треволяци в ръката.
– Тревясали бяха, бе Бори.
Борил се втренчи в ръката и ...
Elder (Elder)
Elder
Проза » Повести и романи
1K 2

Мъртви души

Знаеш ли...? Има едни такива хора, Приятелю, които не заслужават обич!
Те не заслужават дори нашата омраза, защото и това ще им придаде някаква значимост, а и ние не сме като тях...А те са МЪРТВИ души, брат! Тяхното съществуване е безлично. Те никога няма да бъдат щастливи и никой няма да ги обича! ...
Inzaghi (Красимир Каменов)
Inzaghi
Проза » Други
1.7K 1

Завинаги...

Колко често ти се случва да сънуваш без да затвориш очи?
Небето гореше в тюркоаз и кърваво червено…Гледката го накара да изтръпне, не можеше дори да премига с очи. Сълзите се стичаха по бузите и в отмерен такт капеха от брадичката му. Беше първият ден на новата година. За последно наблюдава такъв за ...
Stransky (Странски)
Stransky
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.1K