Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.1K резултата

Фермата

Всеки, който не познава манталитета на селянина и не отчита спецификата на различната среда в която живее, а счита за достатъчно да противопостави своята коректност срещу първичното му недоверие, то той е обречен… Селянина не се радва, когато някой пръкне около него, напротив: все едно му е бръкнал… ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.2K

Граничар

Тахира чуваше изстрелите и не знаеше какво се случва. Нали отдавна беше напуснала Сирия, нали премина в уж мирна държава, нали беше в безопасност. Този шум й напомняше за бомбардировките в родния й град Рака. Колко ли време беше изминало оттогава- може би седмица, месец или година? Времето бе спряло ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
1.1K 1 9

Бракониер

Бракониер
От известно време търпеливо наблюдаваше предпазливите и движения. Тя се движеше зад стената от шипкови храсти и дъбови издънки, които служеха за граница между гората и ливадата.
Беше засякъл следите й още преди десетина дни по време на един лов на диви свине. След това мисълта се зароди са ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Разкази
931 1

Емигрантът

Емигрантът
В село Плешивец се случи чудо. Засели се нов човек. Местните не помнеха да се е случвало такова събитие от четиридесет години. През тях хората го напускаха. Едни по собствено желание, други с краката напред. Селото бавно умираше като болен от туберколоза човек. Когато се разровиха в споме ...
Greg (Светослав Григоров)
Greg
Проза » Разкази
1.5K 3

Кръв от кръвта

- Така, първо слагаш левия крак, повдигаш се като се държиш с дясната ръка за седлото и ползваш стремето за опора. А след това пъхаш и другия и постоянно ги държиш в стремената - Асен Иванов, президентът на туристическа агенция “Евскински понт” учеше шестнайсетгодишния си син да язди. Облечен само с ...
WilliamStone (Вилиян Стоянов)
WilliamStone
Проза » Разкази
1.7K 1

Пъкъл XI

ПЪКЪЛ ХI
„… само добре обучен Паднал, от най-висок ранг може да скрие истинската си същност от въоръжените с тая благодат свиши. Но дори и най-изпечения манипулатор, лъжеца от Преизподнята, самия Сатана не може да заблуди Бога. Бог провижда всичко, вижда и в най-тъмните кътчета на душата, знае какво ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
704

Николай

Дочула стъпките му, а след това и превъртането на ключа, тя го посрещна още с отварянето на вратата. Тя, неизменната тишина на дома му, всяка вечер го чакаше на прага. След нея доприпкваха и самотата, и страхът от старостта и болестите, страхът че някой ден ще си угасне сам, ненужен, не липсващ на н ...
Valens (Валентина Лозова)
Valens
Проза » Разкази
1.2K 4

Пъкъл X

ПЪКЪЛ Х
Тайната на Йов
- Това е епикризата на … пациента – беловласия доктор на медицинските науки не желае да нарече умрелия с истинското му име и подава полимерна папка със всички изследвания, епикризи и подготвен смъртен акт на Йов – очаквам вашето решение.
- Сина ми предаде ли молбата ми да отло ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
669

Лото за идиото (черен хумор)

ЛОТО ЗА ИДИОТО
(ЧЕРЕН ХУМОР)
- Здравейтееееееее, уважаеми зрителииииииии!!!!!!!!!! – говореше мутроподобният безмозъчен водещ. – Вие гледате “Лото за идиото” по “Баламурник TV”.
- Здравейчи и от мйен! – поздрави на развален български едрогърдата асистентка на водещия. – Гочови ли сти за пичалби? – п ...
Galifray (Галифрей Михайлов)
Galifray
Проза » Хумористична
1.5K 2

Спомен за Рая

Запознах се с Рая в началото на лятото. Тогава бях келнерка в крайбрежното кафене. Един ден тя просто влезе с още няколко момичета, но забелязах само нея. Не беше особена красавица, по–скоро още дете. Но смехът и очите й бяха невероятни. Първото което достигна до мен беше звънкият глас на щастливо д ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
980 1 7

Абулай

Лъчите на пролетното слънце си проправяха път между пролуките на пердето и влизаха като неочаквани гости в спалнята на Дора Костова. Тя се събуди и лениво се протегна в леглото си. Веднага щом видя слънчевата светлина влизаща вътре, тя стана бързо обезпокоявайки сънливата бяла котка, която бе спала ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Разкази
803 6

Вълкът на Вардар

- Оттегляй се, оттегляй сее! - викаше раненият Вельо, докато стреляше напосоки към турските укрепления. За втори път днес той заповядваше отстъпление. Десет черни сенки се мярнаха в сумрака и прибягаха към близкия лес. Шести ден продължаваше обсадата на крепостта Янина. Вълците на Вардар, които се о ...
WilliamStone (Вилиян Стоянов)
WilliamStone
Проза » Разкази
1K

Събка

Мама си отиде в мъки, заради лекарска грешка… Баща ми остана сам и за да бъда около него, поверих бизнеса с който изхранвам семейството, на жена ми и неин племенник.
От няколко дни се въртя из двора и чудя какво да подхвана - в главата ми бушуват тревожни мисли: как ще я караме от тук нататък!...
Ба ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.3K

Охрана

Още от сутринта февруарското слънце огря големия затвор и ако не бяха голите клони на дърветата, човек можеше лесно да се подлъже, че е април. В този ведър петъчния ден главен инспектор Цанова трябваше да го посети, тъй като имаше среща с директора му. По пътя си дотам мисълта за предстоящите почивн ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Проза » Хумористична
1K

Любовта и последствията от нея

Мария беше най-хубавото момиче в класа, а може би и в цялото училище, в което бяха влюбени всички момчета, включително и той. В този ден тя се приближаваше по училищния коридор, а Перо Пиперков затаил дъх беше вперил поглед в нея. В следващия миг една силна ръка го блъсна в рамото и го изхвърли до с ...
keltco (Келчо)
keltco
Проза
667 1

Изгубена душа

Последните слънчеви лъчи вече се изгубваха зад архитектурните чудеса на Варна. Морската градина бавно заспиваше, обляна в песента на морските вълни, понякога игриво допълвана от тихия шепот на високите дървета.
Но тази всеобятна красота и хармония беше чужда и далечна на младия наркоман, който се лу ...
WilliamStone (Вилиян Стоянов)
WilliamStone
Проза » Разкази
1.1K

Чичо Петър

- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето. Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занес ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична
1.1K 1 2

За Свети Валентин, Дявола и още нещо

- Какви са мечтите ти?
- Всичко е толкова просто. Искам да се сгуши в мен и да заспи на рамото ми. И докато се унася в сън, сърцето ми да бие до пръсване, след което бавно да се успокои. Искам да ме погледне с влажните си очи, да ме целуне с усмивка и да заспи. Не можеш да ме разбереш, нали?
- Напро ...
satanas (Милен Милотинов)
satanas
Проза » Разкази
1.1K

Тъмнина - Резюме

Това е история за мечтите, страховете и колко далеч е склонен да стигне човек, за да сбъдне тези свои мечти.
Ана винаги е усмихната. Излиза с приятели. Завършила е университет и работи работа, която харесва. Но дълбоко в душата си, чувства тъга и непреодолима мъка. Защото Ана бавно ослепява. Доктори ...
RinsMontiel (Trash Mail)
RinsMontiel
Проза » Други
615

Обратния път

Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...
Julia-Shopova (Юлия Шопова)
Julia-Shopova
Проза » Разкази
746

Време за двама

ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.3K 3

Изабела Част първа Глава първа

Глава първа
Адска жега цареше из цялото поле, още от ранни зори млади момичета обикаляха по нивите, за да съберат плодовете на труда си, беше прекалено рано, но това проклето време можеше да унищожи цялата реколта, от която зависеше прехраната на всички селяни. Никой нямаше да се застъпи за тях, а и ...
monikas (Мони)
monikas
Проза » Разкази
588

Дежа вю (за конкурса)

Дежа вю
Тошката беше санитар в мъжкото отделение на психиатрията. Въпреки, че не спортуваше активно, беше як, мускулест, с доста добро за годините си телосложение. На всичкото отгоре редовно си бръснеше главата и с позлатения синджир на врата си изглеждаше като истинска мутра.
Зад страшната мутренск ...
gitarist (Дянко Мадемов)
gitarist
Проза » Разкази
1.2K 4

Прокурорът

Прокурорът
не пропуска случай да мине покрай мен и да не спре. Д-р Манова, твърди, че понякога дори си измисля причина, за да дойдат към паркинга…
- Добре, че и двамата слушаме еднаква музика – шегува се дамата, която е всичко за прокурора – любима жена, домакиня, личен лекар, секретарка, доверено л ...
Volter (Никола Тенев)
Volter
Проза » Разкази
1.1K

Жената с кученцето

Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
836 1

Гняв

За него не беше трудно да проникне в апартамента. Сега се настани удобно в креслото, стаил дъх. Обгърна го мрак и тишина. Леко потрепери, защото тази обстановка му напомни за дома. Първото усещане, което помнеше изобщо в живота си, беше студ. Дали студа от дома или студа на онзи мразовит ден, когато ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Разкази
1K 1 10

Пъкъл IX

ПЪКЪЛ IX
Хаос. Първото което усещам е неопределеност, без форма, без съдържание и смисъл. Това ли е първичната материя, изначалното съдържание на нещата? Една голяма липса обгръща всичко наоколо и понятия като материя, пространство и време нямат никакво съдържание. Съществувам ли? Или вече съм мъртъ ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
648

Изабел - Част първа

Графинята се бе облегнала на меката възглавничка. Погледът й блуждаеше наоколо, от време на време, помръдваше леко, за да прогони поредното насекомо кацнало върхо нежната й кожа. Ако човек я погледнеше не би открил нищо не обикновено, но точно този ден нищо не беше както трябва. Тя мислеше трескаво ...
monikas (Мони)
monikas
Проза » Разкази
767 4

Миг

„Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така.”
Ериф Фром
...Вече обличахме палтата си и той ме помоли да затворя вратата, на излизане. Тръпки студени ме побиха, ...
Аnna (Ана Янкова)
Аnna
Проза » Разкази
820

Обичай ме, любими, само това...(последна част)

В един момент обаче телефонът му звънна и той се спря, за да го погледне. Това гласеше съобщението, което му беше изпратено:
”Чакам те във стаята си глупчо мой...!
Исках само за малко, да се държа с теб,
така както и ти с мен се държа.
Исках да те застигне за малко нещото, ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Разкази
845 1

Аборшън

АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Хумористична
927 2

Пъкъл VIII

ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Разкази
705

Първа глава

Първа глава
Това предградие не приличаше на останалите. То изобщо не можеше да се нарече така. Мястото можеше да се определи само по един начин-Ад, обитаван от нещастници, наказани да изкупват греховете си. Но какви грехове бяха извършили тези нещастници, та животът ги наказваше така жестоко. Сякаш ...
monikas (Мони)
monikas
Проза » Разкази
654

Обичай ме, любими, само това...(Трета част)

Обичай ме, любими, само това...(Трета част)
През същите тези няколко месеца, Рейна си повтаряше същото за пореден път. Отново и отново:
-Не, не...не може това да е краят...! Обичай ме любими, само това...
В момента в който Давид разбра, че Рейна се е завърнала от своето пътуване, отиде да я види в у ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Разкази
619

Среднощни неволи

Нощ. Гъста мъгла. Прозорецът на стаята ми е леко открехнат и бълва навън цигарен дим на талази. В краката ми гальовно се търкаля празна бутилка Jack. Навярно се мисли за домашен любимец. И има право – любимец е. Дробовете ми вдишват нова доза никотин, задържат го няколко секунди и после звучно го из ...
NikoVat (Николай Ватев)
NikoVat
Проза » Разкази
2.3K 9

Морето

Някога имал ли си това чувство, че животът ти е филм, но ти не си главното действащо лице? Че всичко просто минава през погледа ти, а ти си просто наблюдател? Озоваваш се на места, сякаш отнесен като листо от есенния вятър. Е, "моето" място е до морето. Дали защото там е единственото място, където м ...
katerinaaa (Катерина Русева)
katerinaaa
Проза » Разкази
1.5K 1

Неозаглавено

Всичко е свързано и тече едно в друго; разделението е илюзия.
Всички сме рожби на Създателя и творци на настоящето.
Всичко се случва сега; във и отвъд времето.
Всички пътуваме заедно, макар, по различни течения...
Гласовете и делата ни отекват и имат значение... ...
Alexandra-Omainiche (Александра Борисова)
Alexandra-Omainiche
Проза
896 1

18+ Bonne Nuit, Mon Amour (Лека Нощ, Любима Моя)

Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Проза » Разкази
1.1K 5

Дървото

Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора ...
Hordalendingen (Ярослав Митков)
Hordalendingen
Проза
963 2