Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

За рисковете на професиите

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

keltco

Проза » Разкази

2015-11-15T20:32:59+02:00 648

На 360 градуса

Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...

Dess-troyer

Проза

2015-11-15T20:27:46+02:00 700 1

Лек обяд в Барселона

Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- довол ...

stormwatch

Проза » Хумористична

2015-11-14T19:17:45+02:00 1.6K 4 16

Планетата на котките

На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2015-11-14T18:55:29+02:00 873 2

Пълнолуние от спомени (за конкурса)

Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...

Довереница

Проза » Разкази

2015-11-12T23:54:34+02:00 1.4K 1 11

(НЕ) Просто Чукане

Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем.
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...

charliemlad

Проза » Разкази

2015-11-12T21:45:40+02:00 2.1K 3

Чупливата Лили

Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратк ...

Heel

Проза » Разкази

2015-11-12T21:42:01+02:00 835

Твоята попара не е моята

Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...

pepsi1975

Проза » Разкази

2015-11-12T21:40:37+02:00 1.3K 1 7

МВР

В тамошната бръснарница подстригваха трима души: Милко, Весо и Ради – казано накратко МВР. Подстригваха със собствен почерк и, за разлика от институцията със същата абревиатура, доставяха на гражданите повече радост. В тогавашната реалност, мъжките удоволствия бяха малко и не бяха скъпи. За някакви ...

dinko1963

Проза

2015-11-12T21:17:41+02:00 1.1K

* * *

Много са рисковете на живота, но това мръсно блато от кал и камъни е навсякъде и всеки неизбежно си джапа в него. И бърза, бърза да си строши краката, та да излезе от там все едно мечка е петите му. Понякога ще се удрят нозете, ще се препсува един, два пъти, ще се пада и то понякога лошо, но е клал, ...

Alighieri

Проза

2015-11-12T21:11:10+02:00 410

Изповедта на една таласъмка (за конкурса)

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

valia1771

Проза » Разкази

2015-11-11T07:44:39+02:00 1.9K 15

Божидара

- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...

maiaan

Проза » Разкази

2015-11-11T07:36:55+02:00 1K 7

Идеализиран принц

Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...

beatris

Проза » Разкази

2015-11-11T07:30:16+02:00 709 1

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд

Ако Джордж Лукас беше продал правата си върху екранизирането на Междузвездни войни не на Уолт Дисни и Холивуд, а на Боливуд, тогава до какви ли драматични промени в сюжета и героите щеше да се стигне в дългоочаквания епизод VII - "Силата се пробужда"?!...
Може би такива...
- Заглавието ще бъде "Скук ...

duffmckagan

Проза

2015-11-10T21:26:13+02:00 631

Приказка за Султан Аслан

ПРИКАЗКА ЗА СУЛТАН АСЛАН
Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.
Та тогава бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:
„По онова време бях бръснар в Цариград. П ...

lordly

Проза » Други

2015-11-10T21:18:38+02:00 2.1K 6

Миг

Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за ре ...

ladydy

Проза » Разкази

2015-11-10T20:50:21+02:00 896

Писмо до светлината

Задушница.
Няма те.
Светлина в безкрая.
Синът живее.
Има моята съдба. ...

zelenvik

Проза » Други

2015-11-08T19:46:13+02:00 1.1K 2

Селото на вълците

Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата би ...

Rois

Проза » Приказки и произведения за деца

2015-11-08T19:45:26+02:00 1K

Вампирясване (за конкурса)

Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...

Eia

Проза » Разкази

2015-11-07T18:48:41+02:00 1.2K 2 11

Писмо до Луната

Здравей, Любов,
Сигурно мислиш, че съм те забравил, но аз си мисля всеки ден за теб, за нас, за това което бяхме и защо всичко се обърка. Хората обичат да казват „всяко зло за добро”, но аз не вярвах, че важи и за нашия случай, не вярвах в „отварянето на другата врата”. А сега? Сега е различно, мина ...

Sola-sole

Проза » Писма

2015-11-07T18:31:16+02:00 1.9K

Моят таласъмски бизнес (за конкурса)

Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2015-11-06T23:30:30+02:00 801 5

След много години

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...

exuded

Проза » Разкази

2015-11-06T23:16:26+02:00 1.1K

Дупки

Дупки... дупки навсякъде. Пълни - с празнота, перспективни – в своята безперспективност. Дупки в бюджета, дупки по пътищата, дупки в тротоара, от „усвоени пари” по европроект ... дупки по зъбите на един финансово скопен народ. Да... добре дошли в „Страната на дупките”, или известна още като „Българи ...

insensate

Проза » Други

2015-11-06T07:53:58+02:00 1.4K 2

Септична яма - Част 2.2

Генералът закъсняваше, а това не беше характерно за него. След финала на историята, съпроводила изграждането на септичната яма, отношенията ми с някои от участниците претърпяха развитие. Неочаквано, дори за мен, един зимен ден, когато чакахме резултатите от смяната на жилищата в София, реших, че мог ...

boky10

Проза » Повести и романи

2015-11-06T07:47:08+02:00 1.9K

Жената, която си вдигна краката

Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...

Heel

Проза » Разкази

2015-11-05T18:07:08+02:00 2.9K 8

Един декемврийски ден

Един декемврийски ден
В един декемврийски ден облаците бяха затулили синевата. Самотни слънчеви лъчи понякога пробиваха през тях, но не стопляха, а сякаш правеха студа още по-остър и щипещ. Тревите по полето, край канавките и по банкета на пътя изглеждаха като снежни вълни, отрупани с кристалчетата ...

keltco

Проза

2015-11-05T18:06:00+02:00 573 1

The Nihilnaut 🇬🇧

...when the mind stretches to perceive beyond them,
the nuances of existence undermine my very foundation...
...as time passes the boundaries are closing in;
I'm stretching thin
between all the concepts and notions... ...

Burns

Проза » Други

2015-11-05T18:04:41+02:00 3.4K

Изстрел в мрака

Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...

Mnementh

Проза » Разкази

2015-11-05T17:57:17+02:00 579

Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

dust-in-the-win

Проза » Разкази

2015-11-05T17:52:47+02:00 889 2

Вампири, таласъми и моята първа среща с тях (за конкурса)

Здравейте, драги читатели!
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...

Anita765

Проза » Хумористична

2015-11-05T17:41:23+02:00 2.1K 1 8

Странник

СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...

exuded

Проза » Други

2015-11-05T17:35:59+02:00 637

Комарджията II- 174-178

175.
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за б ...

ludobile

Проза » Повести и романи

2015-11-05T17:31:41+02:00 836 1

За любовта и разделите. И различните усещания.

Срещал ли си такава жена...
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Кат ...

jenyivanova

Проза » Други

2015-11-05T17:27:29+02:00 2.7K 2 15

Месец тринайсти

разхождам се по квадратчетата на тринайсетия месец
където ми отваряш вратата
и оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти топля сърцето с длани
и ти обещавам всичкото обичане на света ...

Dess-troyer

Проза

2015-11-05T17:24:50+02:00 615

Срок на годност

"Навярно интерпретирам имейла ти по грешен начин. За друго обаче съм сигурна - че аз ще опитам да бъда максимално честна и ясна, за да можеш ти да ме разбереш правилно. Сега чети!
"Най-трудното домашно" или "Непосилното домашно" - питам се кое от двете заглавия е по-подходящо за настоящия имейл. Ник ...

NikaLiva

Проза » Писма

2015-11-03T22:43:50+02:00 1.3K

Заслужаваше си

Чакането си заслужаваше, когато пристигна, бе по красива отколкото те помнех преди няколки дни, по-красива и от образа ти в съня ми преди няколко часа.
Ще те гледам цял ден. Ще те гледам и ще се наслаждавам, ще мечтая. Влюбвал съм се и преди, но никога отново и отново в един човек всеки път като го ...

creatifen

Проза

2015-11-03T22:35:01+02:00 533

Вампири и талaсъми (За конкурса)

Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свобод ...

B

Проза » Разкази

2015-11-02T21:01:50+02:00 1.1K 8

Едно дете играе дама

Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...

exuded

Проза » Други

2015-11-01T21:02:29+02:00 701 1

В този град, в който няма какво да се случи - 5

-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

2015-11-01T20:58:44+02:00 931 2

Виртуален аромат

Човешкото лицемерие край няма - на селски дувар мяза, отвън парфюмиран - отвътре затиснат с овча тор.

RemaTe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2015-11-01T20:33:41+02:00 878