2 726 резултата
Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...
946
3
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
822
2
16
Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
848
2
Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...
743
2
Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...
500
Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...
489
Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...
510
Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...
720
2
4
Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...
1086
1
Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...
634
4
Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
1152
2
На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...
888
1
Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
821
2
Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
1165
2
Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
639
1
5
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
1529
1
11
Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
До ...
До ...
603
10
Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...
450
Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...
671
5
На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...
593
2
Стоят си те двама на луната. Тя, с нейния отегчен, високомерен и преценяващ поглед. А той? И цялата любов от света да събереш, няма да получиш обожанието, с което я гледаше той. И стоят си те двама на луната - небързащи за никъде, сякаш времето е спряло. Момичето кръстосало крака, небрежно настанила ...
764
О, той не я очакваше. А тя как щеше да го изненада?! Представи си го мъртвопиян, проснат на мръсния под. Когато препиеше, не използваше изтърбушеният си диван. Сигурно е писал, пил и плакал цяла нощ потънал в самосъжаление. Драскаше някакви еротични стихове, романтични фантазии за луди и самотни кат ...
731
2
8
За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...
1115
1
9
Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
782
3
Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо ...
985
1
10
Любо тъкмо бе свил джойнта си и се облегна доволно на дивана, на който се бе разпльокал. Всичко бе подготвено за поредната самотна ергенска вечер, когато не излизаше навън да се размазва с приятели: лаптоп, звучаща chillout музика, студена бира, чипс, пакет шоколадови бисквити, сникерс, цигари и пеп ...
721
Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
888
1
4
ЧИСТАЧЪТ
Той беше едно от най-странните и Страшни същества на Вселената, едновременно гонен и едновременно приет навсякъде. Гонен, защото там където се появеше, някой си заминаваше завинаги, а приет защото другите, които оставаха, му бяха Благодарни за Освобождението, което Той им носеше. Името Му б ...
Той беше едно от най-странните и Страшни същества на Вселената, едновременно гонен и едновременно приет навсякъде. Гонен, защото там където се появеше, някой си заминаваше завинаги, а приет защото другите, които оставаха, му бяха Благодарни за Освобождението, което Той им носеше. Името Му б ...
582
Детската болница
(научнофантастичен разказ, вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт)
автор: Светослав Александров
26.07.2015
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитае ...
(научнофантастичен разказ, вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт)
автор: Светослав Александров
26.07.2015
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитае ...
593
"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...
820
Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...
749
6
ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...
1011
На Филип му бе писнало да спи с фотомодели, актриси и певици, искаше нещо ново, нещо истинско, нещо, което да запали емоции в сърцето му. Казано с други думи, той търсеше любовта. Но смарткуклата, колкото и да беше качествена и добре програмирана, можеше да му предложи само едно – секс.
Беше дал за ...
Беше дал за ...
719
1
Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
540
2
Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
603
6
Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
483
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
732
Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...
540
Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
559
/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
670
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
